Решение № 442 от 17.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пазарджик, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д.А Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220201195 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Я. И. Д. от село К., общ. С., ул. „Д.“ № 48 срещу наказателно постановление № ... г. на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.

179, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Сочи се, че към датата на нарушението не е управлявал процесното ППС. Излагат се доводи за отмяна на атакуваното НП.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител застъпва становище, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е наказан, след като на ... ч. при управление на лек автомобил – марка ... на път I-8, км. ...+... е спрян за проверка от страна на контролните органи на АПИ, между които и свидетеля Д. С. М., като в хода на проверката е установено, че на същата дата ... часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ... е засечено по път I-8, километър ... + ..., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път I-8, километър ... + ..., за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.

10. ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10401) - част от системата.

След спирането на автомобила, управляван от жалбоподателя на процесната дата в ... ч., е съставен АУАН от свидетеля Д. М., след като последният попитал водача Д. дали по-рано през деня, а именно в ... ч. на път I-8, километър ... + ... пак той е управлявал същия автомобил. Жалбоподателят заявил, че той е управлявал. Разговорът е проведен на „четири очи“ и извън актосъставителя няма други лица, пред които жалбоподателят да е заявил това обстоятелство. Жалбоподателят подписал и получил препис от АУАН без възражения. Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП.

2

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на актосъставителя Д. М., както и писмените такива. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля. Те са ясни, категорични, безпротиворечиви и се допълват от писмени доказателства.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, тя е и основателна с оглед следните мотиви:

Макар и да се установи по категоричен начин, че на ... г., в ... часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ... е засечено по път I-8, километър ... + ..., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10. ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, т.е. налице е извършено нарушение, то от доказателствата по делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че към процесната дата и час именно жалбоподателят е управлявал това ППС и нарушението е извършено точно от него.

Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Видно е, че тези доклади не са доказателства за това кое лице е било водач към момента на извършеното нарушение. В конкретния случай действително от изготвения снимков материал подобни данни не могат да бъдат извлечени. В тази връзка, за да се състави АУАН за извършено нарушение спрямо конкретно лице следва или актосъставителят да е пряк очевидец на извършеното деяние и лично да е възприел, че то е извършено от лицето, спрямо което ще състави АУАН или да разполага с достатъчно годни и убедителни доказателства, че именно конкретното лице е извършило деянието, за което ще му състави АУАН. В 3 конкретния случай безспорно актосъставителят не е свидетел на извършеното деяние, тъй като той е спрял за проверка жалбоподателя по друго време и на друго място от сочените за извършеното нарушение. Проверката е на ... ч. на път I-8, км. ...+..., а за време и място на нарушението се сочат ... г., в ... часа, път I-8, километър ... + .... При това положение, за да се състави АУАН, актосъставителят следва да разполага с достатъчно годни и убедителни доказателства, че именно конкретното лице е извършило деянието, за което ще му състави АУАН. Конкретният случай не е такъв. Вярно е, че пред него жалбоподателят е завил, че по-рано през деня отново той е управлявал автомобила, но това „самопризнание“ само по себе си не е достатъчно да се ангажира негова отговорност. Още повече, че към момента, в хода на инициираното съдебно производство, жалбоподателят отрича той да е управлявал автомобила. Няма как едно подобно извънсъдебно „признание“ да е достатъчно за ангажиране на отговорността на лицето, още повече, че по никакъв начин не са налични доказателства дали това самопризнание само по себе си отговаря на действително случилото се. Иначе казано - напълно реална е например хипотеза, в която жалбоподателят, без да е управлявал по-рано през деня автомобила, да твърди подобно обстоятелство, за да се ангажира неправомерно неговата отговорност, вместо на лицето, което реално е управлявало и е имало качеството на водач. Ето защо самото „самопризнание“ пред контролния орган, при това на „четири очи“ (макар че и да имаше други свидетели, това не променя ситуация съществено) не е достатъчно за ангажиране на отговорността на дадено лице, при липса на други подкрепящи подобно самопризнание доказателства, че именно това лице е извършител на деянието. Още повече и при положение, че към настоящия момент същото това лице отрича да е управлявал автомобила на процесната дата, място и час.

Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В конкретния случай не се установява по категоричен и безспорен начин жалбоподателят да е управлявал към процесната дата, час и място – ... г., в ... часа, път I-8, километър ... + ... посочения лек автомобил. Липсват годни и убедителни доказателства в тази 4 насока, ангажирани от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест за тези обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“, т.е. първото и необходимо условие за ангажиране отговорността на конкретно лице е той да има качеството на водач на ППС. От събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установи по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е имал подобно качество на процесната дата, час и място – ... г., в ... часа, път I8, километър ... + .... Извършването на деянието подлежи на доказване и доказателствената тежест за това лежи върху наказващият орган. Последният не ангажира убедителни доказателства за това, че жалбоподателят е управлявал автомобила на процесната дата, час и място, поради което не е налице обективен елемент на извършеното нарушение. Жалбоподателят, от друга страна, не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението и да ангажира такива, че не той е управлявал на процесната дата, час и място.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, а в конкретния случай са налице именно такива – първо, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил на процесната дата, час и място - ... г., в ... часа, път I-8, километър ... + ..., направено само въз основа на неговото „самопризнание“ и следващото предположение – че правейки подобно „самопризнание“, жалбоподателят действително е заявил истината. А годни доказателства в тези насоки не са налице.

В случая при липса на ясни, годни и убедителни доказателства кое лице е управлявало автомобила на процесната дата, място и час, е следвало да бъде ангажирана отговорността за неговото извършване на собственика на автомобила, който пък на свой ред, ако не е извършител, би могъл да посочи и представи доказателства за действителния водач.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на 5 процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на ... лв. Ето защо следва да се присъди сумата от ... лв. Възражението за прекомерност е неоснователно с оглед извършените по делото процесуални действия от процесуалния представител на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... г. на Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на Я. И. Д. от село К., общ. С., ул.

„Д.“ № 48 е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София да заплати на Я. И. Д. с ЕГН: ********** с адрес: село К., общ. С., ул. „Д.“ № 48 сторените по делото разноски в размер на ... (петстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6