Решение № 260379 от 24.09.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ …………………/24.09.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ К. при секретаря Мариана

Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13615 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от * срещу А.Б.П., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед № */13.03.2018 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2018 г. по описа на Районен съд – *, 40 с-в, за следните парични вземания: сумата 698,19 лева, представляваща главница, дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.10.2015 г.; сумата от 336,80 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 12.03.2018 г. , сумата от 0,90 лева – лихвена надбавка за забава за периода от 01.03.2018 г. до 12.03.2018 г. , сумата от 189,62 лева, представляваща заемни такси по чл. 9 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът твърди, че на 18.10.2015 г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката е предоставила сумата от 1000 лева под формата на кредитен лимит, достъп до който се осигурява чрез издадена кредитна карта *. Неразделна част договора били Условията за съответен вид карта, Общите условия, както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършване услуги на клиенти. Ответницата при сключване на договора е запозната с необходимата информация за предоставяне на кредита, удостоверено с подписа ѝ. На основание чл. 25, ал. 2 от ОУ срокът за ползване на кредитната карта съвпадал със срока на валидност на кредитната карта. Твърди се, че обслужването се осъществява чрез минимални месечни вноски за револвиране на определена дата. Кредитният лимит се револвира ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит. Съобразно условията за издаване и обслужване на кредитна карта срокът на валидност на картата е три години, месечната падежна дата е 20-то число на месеца, гратисен период е 15 дни, а минималната сума за револвиране – 3% от усвоения лимит. Усвояването и отчитането се извършва по разплащателна сметка на ответницата. Съобразно уговорките в договора заетите средства се олихвяват с променлив лихвен процент от 21,95 % годишно към датата на сключване на договора, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР (0,986% към 18.10.2015г.) и надбавка в размер на 20,964%. Сочи се, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ОУ ако в рамките на гратисния период не се револвира кредита или сума в по-малък размер, се начислява такса за нереволвиране от 15 лв. и невнесената част се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава от 5 процентни пункта.

Излага се, че при нереволвиране на 4 поредни месеца или револвиране с по-малка сума, правото на ползване се спира невнесената част се олихвява, като при внасяне на петия гратисен период се възстановява ползването. След изтичане на този срок ползването на кредитния лимит се прекратява и целия използван кредитен лимит става изискуем и се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.

Ответницата получила кредитата карта на 28.10.2015 г., усвояването, по която било извършено 10 пъти в периода 29.10.2015 г.

-11.10.2016 г. – теглене на сума от 910лв. и плащане от 176.16лв. Дължимите за револвиране суми били заплащани до 15.03.2017 г., след което погасеването по кредита е преустановено четири поредни месеца и правото на ползване е спряно. Сочи, че от 29.08.2017г. ползването на кредитната карта е прекратено, за което е изпратено уведомление до ответницата, връчено на 21.01.2018г. Тъй като ответницата не е заплатила дълга си по договора, ищецът депозирал заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответницата дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковата молба и обективираното е нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Настоява, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, по което ответникът е неизправна страна. Намира предявения иск за основателен в пълен размер и моли за уважаването му.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител адв. Н., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове по основание и размер.

Намира, че не са налице основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, доколкото няма данни претендираната главница да е усвоена от кредитополучателя. В тази връзка недължими били и акцесрните вземания за лихви и неустойки. Оспорва се твърдението за редовно уведомяване на ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Твърди, че уведомяването за прекратяване на договора е връчено на различен адрес от поосочения в договора само с две посещения на адреса. Намира искът за преждевременно предявен, доколкото не било известно колко пъти и кога е посещавал адреса ЧСИ. Оспорва вземането за неустойка предвид липсата за едностранно прекратяване на договора.

Оспорва се, че вземането не е погасено от ответницата. По тези съображения моли за отвхърляне на исковете.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От приложения по делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.10.2015 г. между „* кредитор и А.Б.П.

- кредитополучател, се установява, че страните са постигнали уговорка за предоставяне на сумата от 1000 лева под формата на кредитен лимит, достъп до който се осигурява чрез издадена кредитна карта *, с променлив лихвен процент към датата на сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06 % на ден, формиране от стойността на месечен SOFIBOR за карти в 6 месечен EURIBOR за карти в размер на 0,986 % и надбавка в размер на 20,964 %. Договорен е ГПР 24,30, обща дължима сума 1122,84 лв.

Съгласно чл.9 от договора кредитополучателя се задължава да заплаща таксите съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банка ДСК, които последната прилага по извършени услуги на клиента, с условията на която е декларирал, че е запознат.

Представени са по делото общи условия, подписани от кредотиполучателя, като съобразно чл. 25, ал.

2 от ОУ срокът за ползване на кредитната карта съвпада със срока на валидност на кредитната карта.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и условията за издаване и обслужване на кредитна карта ДСК Максикард на Банка ДСК, подписани от страните, съобразно които за карти съгласно които падежната дата е 20 то число на месеца, гратисния период е 15 дни, а минималната сума за револвиране е

3%. Срокът на валидност на картата е три години.

Видно от представената декларация за предаване на банкова карта, карта с номер 0334 е предоставена на А.П. на 28.10.2015 г.

Съобразно чл.31 от ОУ ако клиентът не погаси задължението в размер и в срока по чл. 30, ал.3, ползването на кредитния лимит се прекратява. Вземането на банката за целия използван кредитен лимит независимо от начина по който е формиран става изискуемо и почва да се олихвява с лихва равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.

Видно от приложената нотариална покана от с изх. № */11.09.2017 г. с рег. № 3151, том 3, №90 на нотариус * с рег. № 332 на НК, банката е отправила уведомление до ответника за обявяване предсрочната изискуемост на сключения между тях договор от 18.10.2015 г. за отпуснат кредит в размер на 1000лв.

За установяване връчването на поканата по делото е представена разписка, съгласно която поканата е връчена при условията на чл. 47 от ГПК, като при три посещения на постоянния и настоящ адрес на ответника не е открит никой съгласен да получи съобщението.

Представено е извлечение от НОИ, видно от което А. * няма регистриран действащ трудов договор и осигурител.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 22.07.2015г. е събрана такса за издаване на карта от 9лв. и е изтеглена сума от 350лв., с такса теглене 15,50лв. Установява се, че са усвоени общо 1086,16лв. чрез теглена на АТМ и ПОС терминал. За периода 22.10.2015 г. до 18.08.2020 г. са погасени суми от 464,88лв. (последно погасяване на 15.03.2017г.). Установява се, че е допуснато неизпълнение на задължение за заплащане на минимални суми за револвиране с падежни дати 04.04.2017г., 05.05.2017г. 06.06.2017 г.,

05.07.2016г., 04.08.2017 г. 05.09.2017 г. Вещото лице уточнява, че съобразно уговореното в договора картодържателя има право на гратисен период, в който банката я изчаква да плати сумите по револвинга, след което обаче се начисляват като дължими тези суми за револвиране, поради което вноската със съответен падеж е начислена като дължима на по-късно. Съобразно заключението непогасените задължения по договор за кредит към 12.03.2018 г. възлизат на 698,19 лв. главница, възнаградителна лихва в размер на 333,47лв., изчислена според

6-месечния SOFIBOR, 1,16 лв. наказателна надбавка за забава от 5% за периода от 01.03.-12.03.2018 г. и такса за нереволвиране – 189,62лв. Уточнява се от вещото лице, че разликата в размера на възнаградителната лихва се дължи на математически изчисления.

От материалите по приобщеното ч. гр. д. № */2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 40 с-в, е видно, че въз основа на подадено заявление от * срещу А.П. е издадена Заповед № */13.03.2018 г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за процесните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № */2018 г. по описа на Районен съд – *, 40 с-в.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с представен по чл.417 т.2 ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на банката-кредитор.

Основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1) наличието на действително правоотношение по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.10.2015 г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума от 1000 лв.; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора; 5) осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и 6.) размера на всяко от претендираните вземания (по пера).