Решение № 1844 от 29.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1844 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20251100901723 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД срещу отказ №20250822172428/26.08.2025г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх. №20250822172428/22.08.2025г., подадено за вписване на Д.Ф. като действителен собственик на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД в качеството му на висш ръководен служител на чуждестранно дружество „Лъки Фордж Лимитед“, което притежава 100% от капитала на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД.

Обжалваният отказ е постановен при следните мотиви: 1) представената към заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП не е по образеца на приложението към чл. 38 ППЗМИП съгласно изменението, обн. ДВ, 29.04.2024г., в сила от 01.05.2024г.; 2) заявлението е подадено за вписване като действителен собственик по §2, ал. 5 ЗМИП на лице, което не е вписано по партидата на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД като висш ръководен служител на дружеството; 3) чуждестранното дружество „Лъки Фордж Лимитед“, декларирано като едноличен собственик на капитала на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД, не е вписано по партидата му в търговския регистър съгласно изискването на чл. 174, ал. 2, изр. 4 ТЗ; 4) според декларираните обстоятелства и представените доказателства към заявлението чуждестранното дружество „Лъки Фордж Лимитед“ има трима представляващи с равни права, а като действителен собственик е заявено за вписване само едно от посочените лица.

Възраженията в жалбата са, че: 1) представената със заявлението декларация е именно по образеца на приложението към чл. 38 ППЗМИП и е изтеглена от електронната страница на търговския регистър; 2) разпоредбата на §2, ал. 5 ЗМИП визира висшите ръководни служители на юридическите лица, които упражняват пряк или непряк контрол върху дейността на дружеството със задължение да декларира физическите лица - действителни собственици по смисъла на чл. 61, ал. 1, вр. §2, ал. 1 и 5 ЗМИП, а не висшите ръководни служители на самото дружество; 3) представените към заявлението доказателства установяват придобиването от чуждестранното 1 дружество „Лъки Фордж Лимитед“ на всички акции от капитала на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД, а липсата на подадено заявление за вписване на чуждестранното дружество като едноличен собственик на капитала на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД сама по себе си не представлява основание за отказ по заявлението за обявяване на действителните собственици на дружеството, произтичащи от промяната на собствеността върху капитала му, тъй като задълженията по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП са различни и самостоятелни от задълженията по чл. 174, ал. 2, изр. 4 ТЗ; а изпълнението на едната група задължения по чл. 6, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не е регламентирано в закона като условие за изпълнението на другата група задължения; 4) законът не предвижда и изискване за деклариране на всички лица, заемащи висша ръководна длъжност в юридическото лице, чрез което се упражнява контрол, като действителни собственици по §2, ал. 5 ЗМИП, а необходимо и достатъчно за изпълнение на задълженията на дружеството по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП е посочването на което и да е от тези лица.

Част от възраженията в жалбата са основателни, тъй като представената към процесното заявление декларация е съставена по образеца на приложение 3 към чл. 38 ППЗМИП, отделно от това дори да беше съставена по стар образец, каквито мотиви са изложени от длъжностното лице по регистрацията, това обстоятелство може да обуслови правомощия за постановяване на отказ по заявлението едва след указания до заявителя за отстраняване на нередовността по реда на чл. 22, ал.

5 ЗТРРЮЛНЦ, но подобни указания не са оповестявани преди обжалвания отказ.

На следващо място и в противовес на мотивите в обжалвания отказ разпоредбата на §2, ал.

5 ЗМИП визира именно висшите ръководни служители на юридическите лица, които упражняват пряк или непряк контрол върху дейността на дружеството със задължение да декларира физическите лица - действителни собственици по смисъла на чл. 61, ал. 1, вр. §2, ал. 1 и 5 ЗМИП, а не висшите ръководни служители на самото дружество, доколкото висшите ръководни служители на учреденото в Република България търговско дружество са видни от вписванията по партидата му в търговския регистър и по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 6 ЗМИП не подлежат на изрично деклариране по реда на чл. 63, вр. чл. 61 ЗМИП, включително в хипотезата на §2, ал. 5 ЗМИП, а цитираната разпоредба регламентира именно случаите, при които веригата на собственост върху капитала на дружеството по смисъла на чл. 63, ал. 6, т. 1 ЗМИП спира до юридическо лице, по отношение на което не могат да бъдат установени физически лица, които да отговарят на условията по §2, ал. 1 ЗМИП.

Неоснователни са обаче възраженията в жалбата, че в хипотезите, при които не може да бъде определен действителен собственик на дружеството по §2, ал. 1 ЗМИП, достатъчно за изпълнение на задълженията му по чл. 63, вр. чл. 61 ЗМИП е декларирането по избор на дружеството на някое от физическите лица на висша ръководна длъжност по смисъла на §2, ал. 5 ЗМИП в юридическо лице, чрез което се упражнява контрол върху дейността на дружеството и до което спира веригата на собственост върху капитала му.

Разпоредбите на чл. 63 и чл. 61 ЗМИП не регламентират права, а именно задължения на търговските дружества и надлежното изпълнение на тези задължения предпоставя деклариране на всички действителни собственици на дружеството, които отговарят на определенията на закона, както в хипотезите на §2, ал. 1 ЗМИП, така и в хипотезите на §2, ал. 5 ЗМИП.

В случая според данните в подаденото заявление относно юридическите лица, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол върху „Онлайн Адвъртайзинг“ АД, но също и според представените към заявлението доказателства за статута и органите на тези юридически лица, 2 самостоятелни представителни правомощия, включително за упражняване на правата на юридическите лица във връзка с правата им върху капитала на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД, имат три физически лица, вписани като директори на дружествата със самостоятелна представителна власт, всяко от които покрива определението на §2, ал. 5 ЗМИП, доколкото има правомощия самостоятелно да приема решения и да заявява воля от името на юридическите лица за упражняване на правата им, произтичащи от прякото или опосредено притежание на капитала на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД, същевременно с процесното заявление за вписване в търговския регистър по партидата на дружеството в търговския регистър като действителен собственик е заявено само едно от посочените лица.

Следва неизбежният извод, че подаденото заявление и приложената към него декларация, включително при съвкупната им преценка с представените към заявлението доказателства, не изпълняват изискванията на чл. 64, ал. 4, вр. ал. 6, вр. §2, ал. 5 ЗМИП, напротив - дори само попълнените данни в полета 537 и 538 от заявлението противоречат на заявените за вписване обстоятелства в поле 550, поради което и по изложените съображения отказът по заявлението се явява постановен в правилно приложение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от името на „Онлайн Адвъртайзинг“ АД срещу отказ №20250822172428/26.08.2025г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3