Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2336 от 19.10.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2352/2026
Вид
Решение № 2336
Подписан
19.10.2026
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2336 гр. Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120102352 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на от М. Т. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., кв. ***, против „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК 203939675, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ №55, ет.3, с която са предявени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК, с които ищцата иска да бъде прието за установено, че Индивидуален договор за заем Код: 86607 от 26.05.2023г. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за паричен заем Код: 86607/26.05.2023 г., сключени между нея и ответните дружества, са нищожни.

Ищцата твърди, че на 26.05.2023 г. е сключила в качеството си на заемополучател - потребител Индивидуален договор за заем Код: 86607 (наричан по-долу за краткост „Договор“) със заемодателя - търговец „Моят кредит“ ЕООД. По силата и при условията на гореописания договор кредиторът е предоставил на потребителя сума в размер на 715.81 € (1 400.00 лева) за срок от 24 седмици при лихвен процент по заема: 40.03%.

Параметрите на кредита са посочени в чл.3 от договора, като в ал.8 на разпоредбата кредиторът е посочил и годишен процент на заема: 40.26%.

Посочено е още, че общият размер на всички плащания по заема е 462.24 € (902.10 лева) - ал.6 на чл.3. В чл. 1 от договора е посочено, че потребителят е 1 поискал да му бъдат предоставени услуги „Участие в допълнителни томболи и промоции“ и „Комфорт“, като за услугите същия дължи възнаграждение на кредитора. В чл.1.2 е посочено, че възнаграждението за услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ е 290.17 лева, а в чл.1.3 е посочено, че възнаграждението за услуга „Комфорт“ е 677.15 лева. В чл.1.4 от договора е посочено, че възнагражденията се дължат заедно с погасителна вноска по кредита.

Ищцата твърди, че на същата дата - 26.05.2023 г. между страните е сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за паричен заем Код: 86607/26.05.2023 г. Съгласно условията на този договор ответното дружество предоставя на потребителя допълнителни услуги „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“. Потребителят следвало да заплаща за услугата "Избягване на предсрочна изискуемост" по 10 лв. за всеки 30-дневен период, но не повече от 70 лв. (чл. 5, ал. 4 от Договора за допълнителни услуги). По повод услугата "Възможна промяна на погасителен план", в чл. 6, ал. 3 от Договора за допълнителни услуги е посочено, че същата се ползва при забава на потребителя да заплаща дължимите по договора суми, като нейната стойност е уговорена на 1% от размера на предоставената главница за всеки календарен ден, с който всяка от погасителни вноски се отлага във времето.

Ищцата излага, че така подписаните договори са недействителни, като излага подробни съображения в тази насока. Моли същите да бъдат прогласени за такива, както и за присъждане на сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова претенция. Намира, че процесният договор не е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, както и че същият не противоречи на нормата на чл. 10, ал. 1 вр. с чл. 22 от ЗПК. Твърди, че не е налице нарушение и на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т.

11, т. 12 и т. 20 от ЗПК. Излага подробни съображения в тази насока.

В депозирания отговор ответникът изрично е заявил, че единственият разход, който е включен в ГПР, е договорната възнаградителна лихва, съгласно уговорката от договора за заем.

По изложените съображения оспорва така предявените искове като моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Индивидуален договор за заем Код: 86607 от 26.05.2023г. От представения по делото договор пък се установява, че ищецът е получил в заем от ответника сума в размер на 715.81 € (1 400.00 лева) за срок от 24 седмици при лихвен процент по заема:

40.03%. Параметрите на кредита са посочени в чл.3 от договора, като в ал. 8 на разпоредбата кредиторът е посочил и годишен процент на разходите по в размер на 40.26%. Съгласно договора, общият размер на всички плащания по заема е 789,46 евро.

Със същото съглашение страните са договорили и предоставяне на 2 допълнителни услуги – за участие в допълнителни томболи и промоции, с дължимо по нея възнаграждение от 290,17 лв., и „Комфорт“, с дължимо по нея възнаграждение от 677,05 лв. като изплащането на двете суми се извършва по погасителния план на договора.

От представените доказателства се установява, че между страните е сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен Договор за паричен заем Код: 86607/26.05.2023г. Съгласно договора ищцата се е съгласила да получи и допълнителни услуги към кредита, а именно „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможна промяна на погасителен план“. За всяка от услугите са предвидени изрични условия за тяхното ползване, както и конкретни такси, които се дължат.

За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да установи сключването на Индивидуален договор за заем Код: 86607 от 26.05.2023г; че същият е нищожен, поради противоречие със закона, по - конкретно визираните от ищцовата страна разпоредби на ЗПК.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили Индивидуален договор за заем Код: 86607 от 26.05.2023г.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. Това е така поради обстоятелствата, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“, според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради изложеното, в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съда служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния 3 договор.

Именно на база извършването на служебна проверка досежно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, съдът установи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 40,26% % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика.

Тези вземания са допълнителните услуги, които ищцата дължи съобразно чл.

1, ал. 1 и 2 от договора, за участие в допълнителни томболи и промоции и услуга Комфорт.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C-714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В настоящия случай, след анализ на уговореното от страните в Договор за паричен заем може да се направи извод, че начисляването на сумата в размер на 967,22 лв., изчислена общо за двете предвидени услуги, на практика представлява такса, начислявана за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с управление на кредита или е такава по чл.10а от ЗПК. По тези причини, същата сума следва да се включи в ГПР при неговото изчисляване, съгласно чл.19, ал.3 от ЗПК /В същия смисъл и цитираното по горе Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C-714/22, както и съдебна практика на националните съдилища - напр. Решение № 616 от 24.06.2022 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 182/2022 г./. Същото би следвало да се отнася и до т.нар. „неустойка“ за непредставяне на обезпечение, уговорена в чл.4, ал.2 от договора, която на практика представлява „скрито възнаграждение“ за 4 кредитора. Съгласно установената вече практика, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Такава следва да е последицата при въвеждането на потребителя в заблуждение досежно действителните разходи, които същият следва да понесе във връзка със сключения договор за потребителски кредит.

Нещо повече, настоящият състав намира, че е налице още едно основание за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие на изискванията на ЗПК относно неговото минимално необходимо съдържание.

Посоченият в договора годишен процент на разходите е определен единствено като абсолютна процентна стойност – 40,26%, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в договора начин и до посочване на конкретната методика, при която е изчислен посочения като сума годишен процент на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР отразява общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в то в а число и дължимите на посредниците за сключването на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния процент на разходите в договора за кредит е от съществено значение в контекста на Директива 87/102, по - конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (пар. 67). За неизпълнението на изискване, имащо съществено значение в контекста на Директивата, кредитодателят може да бъде санкциониран съгласно националната правна уредба със загубата на правото си на лихви и разноски.

Приема се, че такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като годишния процент на разходите по член 10, параграф 2, буква ж) от Директивата (пар. 70 от Решението). Доколкото непосочването в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на чл. 23 от Директивата (пар. 71 от Решението). Това следва да се отнася и до посочване на конкретната методика, при която е изчислен посочения като сума годишен процент на разходите.