Решение № 3232 от 25.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3232 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110204713 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от С. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“Л.“, бл**, вх.**, ет.**, ап.***, чрез адв.Б. Х. от САК, против наказателно постановление №24-4332-019628/22.08.2024 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Процесното НП се оспорва, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи, че отразените фактически обстоятелства в него са непълни, неточни и не отговарят на обективната истина, както и че АНО не е взел предвид подаденото писмено възражение, в което са посочени данни за самоличността и СУМПС на лицето, управлявало процесното МПС. Претендира се присъждане на направените разноски.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощените си процесуални предтавители – адв.Б. Х. и адв.С. М., и двамата от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно на изложените 1 основания в жалбата. Допълнително навежда доводи, че са налице разминавания в АУАН и НП, и по-конкретно в НП не е отразено нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, което е надлежно описано в АУАН; в НП се твърди, че нарушението е извършено на 11.07.2024 г. в 22:14 часа, в гр.Бухово, ул.“Никола Бонев“, без да е посочен никакъв номер на улицата, а в обстоятелствената му част е посочено, че водачът е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества в 22:00 часа, т.е. преди да е извършено нарушението.

Акцентира на данните в подаденото писмено възражение за водача, управлявал процесното МПС, и направеното изявление, че не е управлявал мотоциклита. Сочи, че от събраните по делото гласни доказателства не може да се установи кой е управлявал процесното МПС, доколкото жалбоподателят е възприет на разстояние от него, което не е достатъчно да установи, че именно той е бил водач независимо, че е негова собственост.

Навежда доводи, че са налице противоречия в показанията на свидетелите, относно времето на проверката, като единият заявил, че е извършена през деня, а другият през нощта.

Претендира се присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение на единия от упълномощените процесуални представители.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Началник Група в СДВР, ОППСДВР, не се представлява в съдебно заседание, но в своевременно постъпили писмени бележки, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.В. П., взема становище по същество на правния спор. Моли съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно издадено. Счита вмененото нарушение и неговото авторство в лицето на жалбоподателя за доказани от събраните по делото доказателства.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт. Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 24.02.2025 г., видно от посочената дата в разписката върху НП, а жалбата е подадена в съда на 07.03.2025 г., съгласно отразената дата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№1108626 на 11.07.2024 г. от компетентно длъжностно лице: А. К. М., заемащ длъжността: полицай при 05 РУ-СДВР, в присъствието на двама свидетели-очевидци, при установяване на нарушението и съставяне на акта /също длъжностни лица/, за това, че на 11.07.2024 г., в 22:14 часа, в гр.Бухово, на бул.“Никола Бонев“ и ул.“Лазар Пешов“ на кръстовището, при ясно подаден сигнал със стоп палка по образец, водачът не се подчинява и извършва маневра обратен завой, след което продължава 2 движението си по бул.“Никола Бонев“ към ул.“Андрей Стоичков“, движейки се в зоната на действие на пътен знак „В1“, спрян на бул.“Никола Бонев“ №4.

-Управлява личния си мотоциклет „******“, черен на цвят, без регистрационен номер и с видим номер на рама, и след извършена справка с ОДЧ-50 е установено, че мотоциклета е със служебно прекратена регистрация на 25.04.2024 г. на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП;

-Водачът отказва да бъде изпрабван за употреба на наркотични вещества и техните аналози в 22:00 часа с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000, с фабричен номер ARRM-0035. На водача е издаден талон за медицинско изследване с рег.№0179568 с направление гр.София, ВМА, връчени 7 броя холограмни стикери с №А097744.

Актосъставителят посочил, че АУАН е съставен по данни на свидетели очевидци от ОСПС мотопатрул „Сигма“ 401, че лицето не е дало кръвна проба за медицинско изследването, а като нарушени посочил разпоредбите на чл.150а, ал.1, чл.174, ал.3, чл.6, т.1 и чл.103 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, със саморъчно вписване в него, че има възражения по направените констатации в него. В законоустановения 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят депозирал пред АНО писмени възражения, в които заявил, че не е управлявал МПС и че същото е било предоставено на М.Й. Х. с номер на СУМПС ****** към този момент, и актът му е съставен неправомерно.

След съставяне на АУАН е извършена служебна справка в ОПП-СДВР, относно предишни допуснати нарушения и наложени наказания по ЗДвП на жалбоподателя, обективирана в приложената по делото писмена справка от 26.07.2024 г., при която е установено, че в едногодишния срок след като е наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното МПС, жалбоподателят отново е извършил същото деяние.

Констатирано е, че жалбоподателят има издадено СУМПС за категории В и М със срок на валидност 15.10.2028 г., наличието на влязло в сила на 17.07.2024 г. НП №24/4332012287/2024 г. - за управление на МПС без СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното МПС. С оглед на горното материалите по преписката са изпратени на 05 РУСДВР за образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и чл.345, ал.2 от НК.

Въз основа на направените констатации в съставения АУАН и данните от извършената служебна справка, компетентно длъжностно лице: Началник Група в СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП против жалбоподателя, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му наложел кумулативно административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.3, т.5, пр.1 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му наложил кумулативно административни наказания глоба в 3 размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди, в кръга на техните функции, по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци на описаните нарушения, при спазване на законовите изисквания. АНО правилно е установил фактическата обстановка, като съдът констатира липса на съществено несъответствие, между изложената такава в АУАН и НП, което да води до неяснота на вменените нарушения.

Жалбоподателят оспорва отразената в АУАН и НП констатация, че на посочените дата, час и място е управлявал личния си мотоциклет, но това обстоятелство се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В показанията си, свидетелят Р. Л. описва поведението на водача на черния мотоциклет без поставен регистрационен номер, движещ се от пистата на гр.Бухово в посока изход, който като ги видял, обърнал посоката си на движение с обратен завой и навлязъл в насрещното движение. Твърди, че са последвали водача на мотоциклета с подаване на светлинен и звуков сигнал, но последният не само, че спрял, а ускорил скоростта си на движение и успял да избяга от мотопатрула. В показанията си, свидетелят А. М. твърди, че при посещение на местопроизшествието по подаден сигнал от мотопатрул „Сигма 401“ за неподчинение на водач на черен мотоциклет в гр.Бухово, лично възприел черния мотоциклет без регистрационен номер, полегнал на една страна, все едно бил захвърлен на улицата, а малко по-настрани от него и неговия собственик и водач, който се отдалечавал от него, а в близост до мотоциклета видял и захвърлена черната каска на водача. Действително свидетелят Р. Л. не е видял лицето на водача, доколкото последният е носел черна каска, но от показанията на свидетеля А. М. става пределно ясно, че друго лице, освен жалбоподателя, който е и собственик на процесното МПС от 23.02.2024 г., съгласно данните в приложената справка АИС-КАТ, не е било установено в близост до ясно и точно индивидуализираното МПС – захвърлен на една страна черен мотоциклет без регистрационен номер и захвърлена черна каска на водача в близост до него. Не се съдържат данни в показанията на свидетеля Р. Л., че на мотопеда са се возили повече от едно лице. Напротив, този свидетел е възприел едно единствено лице – неговият водач с поставена черна каска на главата. С оглед на горното, релевираните в жалбата възражения, че процесното МПС е било управлявано от лице от женски пол, се явяват изолирани от събраните по делото доказателства, голословни, защото не са ангажирани никакви доказателства от страна на жалбоподателя в уверение на изложеното, и лишени от всякаква логика, доколкото последният не може логично да обясни собственото си присъствие на местопроизшествието, след като твърди, че към този момент е предоставил собствения си мотоциклет за управление на лице от женски пол. Безспорно от 4 показанията на свидететеля М. се установява, че именно самоличността на отдалечяващото се от мотоциклета лице от мъжки пол е била установена в хода на проверката като собственик и водач на процесното МПС по представена от него шофьорска книжка. Не на последно място, възприятията на този свидетел относно местоположението на черния мотоциклет, на черната каска на водача /захвърлени на улицата/ и отдалечаващото се от тях лице от мъжки пол, изцяло кореспондират на възприятията на свидетеля Л. относно поведението на водача на същия този мотоциклет, с поставена черна каска на главата, изразяващо се в опит за бягство. Събраните по делото гласни доказателства сочат еднопосочно и недвусмислено, че именно жалбоподателят И. е имал качеството на водач на МПС на посочените в акта дата, час и място. Очевидно, жалбоподателят излага защитна версия, единствено с цел да избегне ангажирането на административнонаказателната му отговорност за вменените му нарушения.