Определение № 186 от 15.05.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. К., 12.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20235100500095 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

Образувано е по депозирана молба с вх. № 2273/09.03.2023 г., с характер на частна жалба, подадена от „А“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № *, офис сграда Л., ЕТ.*, офис *, ЕИК *, чрез юрисконсулт Ц.П., срещу Определение № 233/28.02.2023 г. по гр. д. № 158/2023 г. по описа на Районен съд - К., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК .

Частният жалбоподател оспорва определението на съда като неправилно и прави искане за неговата отмяна. Твърди, че на 15.02.2023 г. получил чрез СЕЕВ указанията на Районен съд - К. за внасяне на държавна такса в размер на 102.80 лева, както и че на 22.02.2023 г. в 11:53 часа, в указания срок, изпратил молба до Районен съд – К. с приложено към нея платежно нареждане за внесена такса. Моли да се извърши справка в ССЕВ, за да се установи датата на получаване на Разпореждане № 315/09.02.2023 г. по гр. д.

№ 158/2023 г. по описа на Районен съд – К., както и справка за датата на изпращане на молбата с приложено платежно нареждане.

С оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна за отговор.

Окръжен Съд - К., като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на частния жалбоподател, счита, че частната жалба е допустима, като подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК , от 1 надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

По същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

От данните по делото се установява, че пред Районен съд - К. е предявен иск от „А“ ЕАД срещу И.Б.А., с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК с цена на иска 5 140.11 лева. При подаване на исковата молба ищецът „А“ ЕАД не е внесъл дължимата се за предявяване на иска държавна такса по сметка на Районен съд - К., поради което с Разпореждане № 315/09.02.2023 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца е указано в едноседмичен срок от съобщаването да внесе държавна такса в размер на 102.80 лева и да представи доказателства за това. Разпореждането е получено от частния жалбоподател на 15.02.2023 г. в 8:53 часа. Срокът за изпълнение указанията на съда е изтекъл на 22.02.2023 г.

Обжалваното определение е постановено на 28.02.2023 г., като съдът е приел, че дадените указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба не са изпълнени и е прекратил производството по делото.

От представените по делото доказателства е видно, че молба от частния жалбоподател с доказателства за платена държавна такса по гр. д. № 158/2023 г. по описа на Районен съд - К. не е постъпвала. Не са постъпили такива доказателства и с частната жалба, от които да е видно, че частният жалбоподател е спазил указанията на съда и в определения му срок е внесъл дължимата се за разглеждане на иска държавна такса.

Представянето на документ за внесена държавна такса към исковата молба, дължима се при завеждане на делото, е в кръга на абсолютните процесуални предпоставки за редовност на исковата молба. При липсата на доказателство за внесена такава /като приложение към ИМ или в изпълнение на указанията на съда, дадени с посоченото по-горе разпореждане за БДв/, прекратяването на делото е логическа последица от липсата на активно процесуално поведение на ищеца.

Въз основа изложеното въззивният съд приема, че в законовия срок по чл. 129, ал. 2 от ГПК частният жалбоподател (ищец в първоинстанционното производство) не е изправил нередовностите на исковата молба и не е внесъл определената от съда държавна такса, поради което правилно Районен съд – К. е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК , като е прекратил производството по делото. Обжалваното определение е правилно и 2 законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 233/28.02.2023 г. по гр. д. № 158/2023 г. по описа на Районен съд - Кърджали, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК .

Определението на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3