Решение № 4447 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4447 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100505022 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №123512 от 23.05.2019 г., постановено по гр.дело №16708/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е признато за установено по отношение на ответника - "БАНКА ДСК" ЕАД, с ЕИК 121830616, че ищецът - З. Й. А., с ЕГН **********, не дължи сумите по изпълнителен лист от 29.12.2011г., издаден по ч.гр.д.№56145/2011г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, а именно: сумата от 7000.00 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 13.12.2011г. до окончателното й изплащане; сумата от 466.61 лв., лихва върху главницата за периода от 05.06.2011г. до 12.12.2011г.; сумата от 150.96 лв., разноски по делото и сумата от 30.00 лв., такси, поради погасяване на вземанията по давност. С решението е осъдена "БАНКА ДСК" ЕАД, с ЕИК 121830616, да заплати на З. Й. А., с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 2100.00 лв.. С решението е осъдена "БАНКА ДСК" ЕАД, с ЕИК 121830616, да заплати по сметка на СРС дължимата по делото държавна такса в размер на 305.90 лв.

1

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника - "БАНКА ДСК" ЕАД, с ЕИК 121830616, с която се обжалва изцяло решението на СРС. В жалбата са релевирани доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Изложени са подробни аргументи за недопустимост на предявения иск срещу "БАНКА ДСК" ЕАД, която е прехвърлила всички свои вземания към ищеца на цесионера - "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД на основание сключен договор за цесия от 10.12.2012г., за което длъжникът е надлежно уведомен преди датата на подаване на исковата молба в съда. Твърди се, че с отпадане на качеството кредитор на "БАНКА ДСК" ЕАД спрямо ищеца отпада и правния интерес на последния да предявява срещу "БАНКА ДСК" ЕАД иск по реда на чл.439 от ГПК, че вземанията, предмет на изпълнителен лист от 29.12.2011г., издаден по ч.гр.д.№56145/2011г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, са погасени по давност. В тази връзка се поддържа, че "БАНКА ДСК" ЕАД не е пасивно процесуалноправно легитимирана страна да отговоря по предявения срещу нея иск и постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения иск се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. При условията на евентуалност в случай, че съдът прецени, че предявеният иск е допустим, твърди, че същият е неоснователен доколкото от доказателствата по делото се установява, че процесните вземания не са погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили първоинстанционното решение или в случай, че съдът прецени, че обжалваното решение е постановено по допустим иск, да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск по чл.439 от ГПК като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - З. Й. А., с ЕГН **********, е депозирал писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба. Поддържа, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, като първоинстанционния съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства и е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника. Твърди, че срещу него в полза на ответн ика - "БАНКА ДСК" ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 2

ГПК и изпълнителен лист от 29.12.2011г., издаден по ч.гр.д.№56145/2011г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 76-ти състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело №20138380402623 по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838 на КЧСИ, с район на действие СГС. Твърди, че не дължи претендираните по изпълнителното дело суми поради изтекла след образуването му погасителна давност. Поддържа, че последното валидно изпълнително действие по делото е налагането на запори, като запорните съобщение са били изпратени на 06.03.2013 г., като в периода до 06.03.2015 г. взискателят е бездействал, поради което изпълнителното производство се счита за прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съответно към датата на подаване на исковата молба – 12.03.2018 г. е изтекъл петгодишния давностен срок за погасяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач - "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 202317122 /универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество "ОТП Факторинг България" ЕООД/ е депозирало писмен отговор, в който взема становище за основателност на подадената въззивна жалба. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че искът неправилно е предявен срещу "БАНКА ДСК" ЕАД, която не се легитимира като кредитор на процесните вземания, които е прехвърлила на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД на основание сключен договор за цесия от 10.12.2012г., за който длъжникът е надлежно уведомен чрез писмоуведомление, изпратено от цесионера /надлежно упълномощен от цедента с приложено по делото пълномощно/, получено лично от ищеца на 15.01.2013г., видно от представена обратна разписка. Поддържа, че за да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на вземания поради изтекла погасителна давност, необходима предпоставка е ответникът да е кредитор на процесните вземания, каквото качеството по делото се доказва, че "БАНКА ДСК" ЕАД не притежава. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили обжалваното първоинстанционно решение и да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск, при условията на евентуалност в случай, че съда приеме, че предявеният иск е допустим, да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отхвърли 3 предявения иск, като неоснователен.

В хода на процеса между въззивника „Банка ДСК“ АД и третото лице помагач „ОТП Факторинг България“ ЕАД е сключен договор за преобразуване чрез вливане, по силата на който последното дружество се е вляло в дружеството – въззивник и е възникнало универсално правоприемство. С оглед на това с разпореждане от 13.11.2024 г. съдът е заличил от списъка с лицата за призоваване „ОТП Факторинг България“ ЕАД.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

439, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от З. Й. А. срещу „Банка ДСК“ АД за признаване за установено по отношение на „Банка ДСК“ АД, че З. Й. А. не дължи принудително изпълнение на сумата 7000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 13.12.2011 г. до окончателното й изплащане, 466,61 лв. – лихва за периода от 05.06.2011 г. до 12.12.2011 г., 150,96 лв. – разноски по делото и 30 лв. – такси, за които е издаден изпълнителен лист от 29.12.2011 г., по ч.гр.дело № 56145/2011 г. по описа на СРС, за събирането на които е образувано изп. дело № 20138380402623 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на предвидения в закона давностен срок.

В доказателствена тежест на ответника по предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането-предмет на процесния изпълнителен лист.

Страните не са формирали спор и от представения по делото изпълнителен лист от 29.12.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 56145/2011 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав се установява, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД 4

/понастоящем с правноорганизационна форма АД/ срещу ищеца З. Й. А. бил издаден изпълнителен лист за сумата 7000 лв. – дължима главница по договор за кредит от 15.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2011 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 466,61 лв.

– лихва върху главницата за периода от 05.06.2011 г. до 12.12.2011 г., вкл. сумата от 30 лв. - заемни такси, и сумата от 150,96 лв. – разноски по делото.

Страните не са формирали спор, а и от материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело се установява, че изпълнителният лист от 29.12.2011 г. бил издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г., I V г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

Видно от приложените по делото доказателства, а в този смисъл са и твърденията на ищеца, е, че вземането по изпълнителния лист е било предмет на договор за цесия от 10.12.2012 г., съгласно който "БАНКА ДСК" ЕАД е прехвърлила вземането си, произтичащо от сключен с ищеца договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 15.07.2008 г., в полза на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Следователно от датата на сключване на договора за цесия цедента - "БАНКА ДСК" ЕАД престава да бъде кредитор на вземането, а такъв се явява цесионера - "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, който в качеството на частен правоприемник на кредитора на основание чл.429, ал.1 от ГПК е подал на 05.03.2013 г. молба за образуване на процесното изпълнително дело срещу длъжника З. Й. А..

Във връчената на длъжника - З. Й. А. на 17.03.2013 г. покана за доброволно изпълнение изрично е упоменато, че взискател по изпълнителното 5 дело е "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД. Отделно от това, по делото е представено и писмо-уведомление, изпратено от цесионера - ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /надлежно упълномощен от цедента "БАНКА ДСК" ЕАД, с приложено пълномощно/, адресирано до длъжника - З.

Й. А., с което е уведомен за извършената цесия, като видно от приложената обратна разписка е получено лично на 15.01.2013 г. Следователно от анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че ищецът преди датата на предявяване на иска - 12.03.2018 г. е узнал, че ответникът - "БАНКА ДСК" ЕАД е прехвърлил вземането си спрямо него на цесионера – „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на основание договор за цесия от 10.12.2012 г. Към тази дата надлежен ответник по иска е следвало да бъде „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, но доколкото в хода на процеса между въззивника „Банка ДСК“ АД и третото лице помагач „ОТП Факторинг България“ ЕАД е сключен договор за преобразуване чрез вливане, по силата на който последното дружество се е вляло в дружеството – въззивник и е възникнало универсално правоприемство, то надлежен ответник към датата на устните състезания по делото е именно „Банка ДСК“ АД.