Решение № 1906 от 20.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1906 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100508160 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20098453/25.07.2023 г., постановено по гр. д. № 33891/2020 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, допълнено с Решение № 20114451/28.01.2024 г., е отхвърлен изцяло предявеният от М. Н. К., срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата 1286,22 лв., представляваща незаплатена част от обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 26.02.2020 г. в гр. София ПТП, за което е образувана щета 471019202001352.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца М. Н. К., с доводи за неправилност и необоснованост. Излага, че СРС не е обсъдил събраните по делото доказателства, от които се установявал механизмът на процесното ПТП. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че е налице само бланкетно оспорване на двустранния констативен протокол за ПТП от страна на застрахователя. Излагат се оплаквания, че съдът не е съобразил, че от насрещната страна е представен доклад, съдържащ извънсъдебно признание на застрахователя за процесните щети, както и че е изплатено преди процеса обезщетение на въззивника.

Въззивникът-ищец моли съда да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Излага, че по делото не се установява в ПТП да е участвало застраховано от въззиваемия МПС. При условията на евентуалност се поддържа, че е налице „тотална щета“, а въззивникът не е представил доказателства за дерегистрация на МПС.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, по следните съображения:

Предявен е иск от М. Н. К., срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да му заплати сумата 1286,22 лв., представляваща незаплатена част от обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 26.02.2020 г. в гр. София ПТП, за което е образувана щета 471019202001352.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – 1. Какъв е механизмът на настъпване на събитието и в частност – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите; 2. Налице ли „тотална щета“ и какъв е справедливият размер на обезщетението.

По иска с правно основание 432, ал. 1 КЗ:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на застрахователно обезщетение срещу застрахователя на деликвента по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаващ неговата деликтна отговорност, включва следните елементи:

1. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане - Д.ие, противоправност, настъпили в причинна връзка с Д.ието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

2. Наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника-застраховател.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Безспорни между страните са фактите на наличието на застрахователно отношение по застраховка Гражданска отговорност, сключена във формата на застрахователна полица № BG/03/519000807367 между ответника и собственика на л.а. марка „БМВ“ с рег. № ********.

Безспорно е, че между л.а. „Тойота Селика“ с рег. № ******** и л.а. марка „БМВ“ с рег. № ******** е настъпило ПТП на 26.02.2020 г. около 18:00 часа в гр. София бул. „Иван Евстатиев Гешов“ в посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към бул. „България“, преди кръстовището с бул. „България“.

Не се спори и между страните, че ответникът е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца за предявената му претенция № 52-9-118/20/28.02.2020 г. в размер на 786,55 лв.

Предвид липсата на съответни доводи за оспорване на изложените обстоятелства съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

2

В двустранният констативен протокол водачите на участващите в произшествието автомобили са постигнали съгласие относно механизма на произшествието, местонастъпването му, причините за него, участниците, зоната на удара и материалните щети. Протоколът е подписан от водачите. В него е отбелязано, че е реализирано ПТП между М. К. с управлявания от него л.а. „Тойота Селика“ с рег. № ******** и М.Г. с управлявания от него л.а. марка „БМВ“ с рег. № ********, като е настъпил удар в предната броня и левия калник на л.а. „Тойота Селика“ и предната дясна врата и десен калник на л.а. марка „БМВ“. Ударът е настъпил при движение напред и надясно при завой на двамата водачи от бул. „Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „България“. Съобразно правилата за доказателствената стойност и преценката на доказателствата съдът счита, че двустранният протокол може да послужи за установяване механизма на ПТП. Касае се за частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса (страни са застрахователи, намиращи се в договорни правоотношения със съставителите) и имащ за процеса случаен характер. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в съдебно производство.

Обективираните в двустранния протокол изявления по своята правна същност представляват свидетелски показания в писмена форма, които не са събрани непосредствено от съда с участието на страните, при изясняване на наказателната отговорност, която свидетелите носят при лъжесвидетелстване. Освен формална доказателствена сила /относно неговата автентичност/, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. В случая двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „б” ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо документът има характер на нарочен от гледна точка съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства, а именно – свидетелските показания на двамата водачи.

Съпоставката между установения механизъм, отразеното в двустранния констативен протокол и характера на уврежданията обосновава категоричен извод за пряка причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и констатираните щети по л.а. „Тойота Селика“.

Заключението на съдебно-автотехническа експертиза САТЕ в частта, в която е даден отговор на въпросите, касаещи самото Д.ие и механизма на настъпване на вредите, следва да бъде кредитирано, тъй като същото пълно, компетентно и обосновано е отговорило на зададените му задачи. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 26.02.2020 г. около 18:00 часа в гр. София бул. „Иван Евстатиев Гешов“ в посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към бул. „България“ на х-образно кръстовище с бул. „България“, регулирано с работеща в нормален режим светофарна уредба в тъмната част на денонощието водача на л.а. марка „БМВ“ с рег. № ******** навлиза в кръстовището на зелен светлинен сигнал на светофара за извършване на маневра десен завой. При извършване на на маневрата не пропуска и леко удря намиращия се отдясно в крайната лента на кръстовището и също извършващ десен завой л.а. „Тойота Селика“ с рег. № ******** в предната лява част. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, включително огледния материал и техническите данни, вещото лице е локализирало мястото на първоначалното съприкосновение между двете превозни средства. Според САТЕ описаните увредени части по л.а. „Тойота Селика“ от ответника като застраховател по ГО са именно в зоната на удара – предна лява странична част, поради което заключава, че са повредени в причинно-следствена връзка от процесното ПТП.

С оглед изложеното дотук, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че причината за настъпване на процесното ПТП се намира в поведението на водача М.Г. с управлявания от него л.а. марка „БМВ“ с рег. № ********, 3 чиято гражданска отговорност е застрахована при дружеството-ответник. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза и останалите писмени доказателства се установява мястото на първоначалното съприкосновение, както и релевантната пътна обстановка към момента на инцидента. В случая съдът приема, че водачът М.Г. не е изпълнил свое законово задължение чл. 35, ал. 2 ЗДвП, доколкото е предприела маневра за завой надясно, без да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна. Именно това неизпълнение на дължимото поведение е довело до създаване на непосредствена опасност и до реализиране на удара, поради което съдът намира, че противоправното поведение на посочения водач се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на произшествието и обуславя ангажиране на отговорността, покрита от застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.

По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед чл. 386, ал.

2 КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите, причинени на нея, в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.

Обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно – стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, която се възприема от настоящия състав - например Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, както и Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д.