Решение № 3873 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3873 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100509647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 05.05.2025г., постановено по гр.д. № 23580/2023г. на СРС, ГО, 38 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу С. В. К. и С. П. К. обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания в условията на разделна отговорност – по ½ част от всеки от ответниците, както следва: сумата от общо 509, 79 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “**** за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 24.01.2023г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на сумата от общо 63, 38 лева за периода от 15.09.2020г. до 11.01.2023г.; сумата от общо 36, 41 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 24.01.2023г. до изплащане на вземането и за сумата от общо 6, 07 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за цена на 1 услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 11.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 3730/2023 г. по описа на СРС, ГО, 38 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че по делото е представена заповед на СНС, видно от която процесният недвижим имот е придобит от Н.Ц.К. и Л.Т.К. на основание чл. 120 от Наредбата за държавните недвижими имоти. Сочи, че ответницата е единствен наследник на съсобствениците, като това обстоятелство не е било изрично оспорено в отговора на исковата молба. Оспорва се правилността на изводите на съда, че представеният нотариален акт от 1993г. не установява правото на собственост върху топлоснабдения имот за исковия период, доколкото това субективно право не се погасява след изтичане на определен срок. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните претендирани размери.

Насрещната страна С. В. К. оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи по реда на пълното и главно доказване твърдяното облигационно правоотношение между страните. Сочи, че във въззивната жалба са обсъждани доказателства, които касаят други субекти. В този смисъл счита, че въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания срещу правилността на първоинстанционния съдебен акт, поради което е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззиваемата С. П. К. оспорва въззивната жалба. Релевира становище, че ищцовото дружество не е доказало ответницата да е собственик, респективно съсобственик на процесния недвижим имот, поради което счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове. Излага, че във въззивната жалба се излагат противоречиви твърдения относно основанието за ангажиране на имуществената й отговорност, поради което прави искане за 2 потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договоръ т за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия. Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.

3

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Ищцовото дружество претендира ангажиране на имуществената отговорност на ответника при заявени фактически твърдения за съществуването на презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, обоснован с титулярство в правото на собственост върху топлоснабдения имот. За установяване на тези обстоятелства ищецът се позовава на Заповед № 2911 от 25.03.1991г. на ИК на ОбНС – община Младост, с която е наредено недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, да бъде продаден на С. П.

К. и С. В. К.. Заповедта е издадена на основание чл. 120 НДИ /отм., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996г./, съгласно който продажбата на държавно жилище се извършва въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от НДИ /отм./ 4 предвижда, че въз основа на заповедта за продажбата се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от определен от него член на изпълнителния комитет и от купувача /купувачите/. Следователно, в Наредбата е уреден смесен фактически състав за придобиване правото на собственост, а именно - административен акт /заповед/ и гражданско-правна сделка /договор за покупко-продажба/. Липсата на който и да е от двата елемента на този фактически състав води до опорочаване на придобивното основание. В случая е доказано наличието единствено на първия елемент - заповед на ИК на ОНС, но не и довършване на фактическия състав чрез сключване на договор за покупко-продажба, поради което и с посочената заповед не се установява ответниците да са придобили правото на собственост върху процесния имот.

По делото е представена и молба от ДСК /с неясна дата на съставяне/ за вписване съгласно чл. 24 от Закона за Държавната спестовна каса /ЗДСК отм., ДВ, бр. 48 от 28.04.1998г./ на законна ипотека, обезпечаваща изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на С. П. К. и С. В. К. по отношение на процесния имот, която ипотека е вписана, както и постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20128630400526 по описа на ЧСИ С.Х. от 14.05.2016г. върху ½ ид. част от процесния имот за обезпечение вземане на трето лице срещу ответника С. К..

Настоящият състав намира, че молбата за вписване на законна ипотека по чл. 24 ЗДСК /отм./ не представлява пряко доказателство, удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Като основание в молбата е посочена заповед № 2911 от 25.03.1991г. на ОбНС Младост, който административен акт не подлежи на вписване съгласно чл. 5, б. "а" от Правилника за вписванията в относимата му редакция.

Същевременно съгласно чл. 24, ал. 3 ЗДСК /отм./, вписването и заличаването на законна ипотека се извършва въз основа на писмо на Държавната спестовна каса, без да се представя договор или други книжа. От това следва, че при вписване на законната ипотека по този ред не се извършва проверка относно правото на собственост на ипотекарния длъжник върху имота - предмет на ипотеката. Поради това този документ може да служи само като индиция, че ответниците с а притежавали право на собственост върху процесния имот, доколкото съдържа изявление на банката-кредитор, че посочените заемополучатели са придобили собствеността върху апартамента, а съгласно 5 чл. 167, ал. 2 от ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. При липсата обаче на други доказателства, кореспондиращи с изложените в молбата факти, както и с оглед релевираното изрично оспорване на пасивната легитимация на ответниците, само въз основа на така посочения документ не може да се направи еднозначен извод, че ответниц и т е са придобили в съсобственост процесния недвижим имот, респективно че те са имали качеството потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период. Такъв извод не следва и от приетото постановление за налагане на възбрана. Както е разяснено в мотивите към т. 5 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възбрана може да се впише и без лицето, по чиято партида се вписва, да е собственик.

При направеното изрично оспорване на качеството на собственик от страна на ответника С. К., само въз основа на така посочения документ не може да се направи еднозначен извод, че той e придобил идеална част от собствеността върху процесния имот, респективно че e имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот през исковия период.