Решение № 3368 от 09.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3368 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110201018 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10292/17.12.2024 г., издадено от и.ф. заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя *******, на основание чл. 83, чл. 53, чл. 27 и чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/, вр. пар. 1, т.

52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 106, ал. 5, пр. 3 от КЗ и административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1, пр. 3 от КЗ.

В жалбата срещу НП се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателят моли то да бъде отменено. Оспорва се извършването на нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ като ***** настоява, че се е произнесло в 15-дневния срок след представяне на всички релевантни доказателства. Жалбоподателят посочва, че неправилно административнонаказващият орган е приел за осъществено нарушението по чл. 106, ал. 5 КЗ, тъй като изискването да се представи на застрахователя увреденият детайл не попада сред недопустимите доказателства съгласно чл. 106, ал. 5 КЗ. Изложени са доводи, че лицето може да не подмени детайла или да продаде увредения детайл в последствие, като освен това потребителят не е възразил и е представил увредения фар. Излага се и че в случая липсва специалната цел, посочена в чл. 106, ал. 5 КЗ, доколкото потребителят се е съгласил с това искане и се е очаквало бързо да го изпълни. Застрахователят намира, че тъй като липсва нарушение на чл. 106, ал. 5 КЗ, следователно липсва и нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.

1

Алтернативно, жалбоподателят моли съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на нарушенията.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща закон представител, като за него се явява юрисконсулт П., която поддържа жалбата. В пледоарията си акцентира, че не се доказва специалната цел по чл. 106, ал. 5 КЗ за забавяне на процедурата от страна на дружеството. А при липсва на нарушение по чл. 105, ал. 6 КЗ би отпаднала и отговорността на дружеството за второто му вменено нарушение по чл. 108, ал.

1 КЗ. Алтернативно, моли съдът да прецени дали са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя.

Въззиваемата страна - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено изцяло. Изтъква, че при издаване на АУАН и НП са спазени правилата на ЗАНН, като се установява, че застрахователят е изисквал представянето на доказателство по щетата, което не е имало съществено значение за определяне на размера и основанието й. а поради това е допуснато и нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, доколкото дружеството е платило обезщетението едва след представяне на това ненужно доказателство, а не в срока по чл.

108, ал. 1 КЗ. Подробните съображения за законосъобразност на издаденото НП са развити в представена писмена защита. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ след като прецени изложените твърдения и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

След настъпило застрахователно събитие – увреждане на предния ляв фар на моторно превозно средство – лек автомобил марка "***", модел „******“ с рег. № ******, собственост на Г. М., същият подал уведомление на 16.05.2024 г. до *****, където имал сключена имуществена застраховка „***“ за автомобила – застрахователна полица № 93002310049843. Поради това на 16.05.2024 г. в ***** е заведена щета с № 0000-1301-24001895, като потребителят поискал обезщетението да се определи по експертна оценка. Към подаденото уведомление от Г. М. били приложени всички изискуеми документи /включително и информацията за банкова сметка/ и бил извършен оглед на автомобила. На същата дата бил изготвен и опис на констатираните увреждания, в който било отбелязано, че левият фар е за подмяна. Още на 16.05.2024 г. застрахователят е изискал увреденият ляв фар да бъде върнат на *****, като потребителят не възразил срещу това искане и подписал описа. След тази дата застрахователят не е изисквал допълнителни документи.

На 11.06.2024 г. Г. М. предал на застрахователя увредения ляв фар. По така заявената щета застрахователното дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 632.45 лева по банкова сметка на М. на 02.07.2024 г.

В КФН, управление „Застрахователен надзор”, е постъпила жалба с вх. № 91-02585/10.07.2024 г. от Г. М.. Жалбата касае оплаквания от ниското застрахователно обезщетение по заведени претенции от него в рамките на годишното покритие по полицата „***“.

Във връзка с извършена проверка на документацията по случая, от КФН с писма изх.

№ 91-02-585 от 12.07.2024 г. и 01.08.2024 г. са изискани от застрахователя писмени обяснения и заверено копие на цялата документация по преписките. Отговорът на застрахователя, ведно с изисканите доказателства, постъпил в КФН с писма вх. № 91-02585/26.07.2024 г. и 08.08.2024 г.

Въз основа на така констатираните обстоятелства, св. В. Ш. приел, че застрахователното дружество неправомерно е изискало представянето на увредения фар и е изплатило обезщетението едва след това, поради което е извършило нарушение на чл. 106, ал. 5 КЗ и по чл. 108, ал. 1 КЗ, поради което съставил АУАН за тези нарушения.

2

АУАН № Р-06-370/20.09.2024 г., е съставен от св. В. Ш. – „****” в отдел „Правоприлагане“ в дирекция „Застрахователен надзор”, в присъствието на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и на представител на нарушителя, което се потвърждава от техните подписи. В АУАН е установено, че процесната застрахователна претенция е заведена при застрахователя на 16.05.2024 г., като на същата дата са представени и всички изискуеми документи и е направен и оглед на автомобила. Актосъставителят е заключил, че представянето на увредения фар не е от съществено значение за определяне на основанието и размера на претенцията, тъй като е бил направен оглед на автомобила и потребителят е поискал обезщетението да бъде определено по експертна оценка, а не по представени фактури. Въз основа на това актосъставителят е приел, че от ***** е допуснато нарушение на чл. 106, ал. 5 ЗК на датата на която е изискано представянето на това доказателство – 16.05.2024 г.

Поради неоснователността на искането за представяне на увредения ляв фар на автомобила, в АУАН е прието, че застрахователят е трябвало да се произнесе по процесната щета по имуществена застраховка „***”, в срок от 15 работни дни от представяне на всички необходими доказателства по чл. 106 от КЗ, като срокът за произнасяне по щетата е изтекъл на 07.06.2024 г. – петък работен ден. Според актосъставителя следователно нарушението е извършено на 08.06.2024 г. в *****, където е седалището на ***. Прието е също така, че застрахователят се е произнесъл извън законоустановения срок с плащане на обезщетението на 02.07.2024 г.

Препис от АУАН е връчен на представител на жалбоподателя на датата на съставянето му, без в него да са изложени възражения. Такова възражение е постъпило в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в което се обосновава необходимостта от изискване на увредената част, за да не се обогати неоснователно застрахования като не го подмени или като го продаде.

Въз основа на АУАН № Р-06-370/20.09.2024 г., и при пълна идентичност на описаните нарушения и тяхната правна квалификация, на 17.12.2024 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, издал НП № Р-10-292, с което на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховане /КЗ/, вр. пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 106, ал. 5, пр. 3 от КЗ и административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1, пр. 3 от КЗ. Застрахователното дружество е наказано по чл. 106, ал. 5 КЗ за това, че на 16.05.2024 г. е изискало от застрахованото лице представянето на доказателство, за което може да бъде направена разумна преценка, че няма съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и цели необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. Освен това, дружеството е наказано и затова, че не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 от КЗ, в срок от 15 работни дни от представяне на всички необходими и относими доказателства по чл. 106 от КЗ, да се произнесе по застрахователната претенция по един от посочените начини, като определи и изплати размер на обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано откаже плащане. Това свое задължение жалбоподателят е следвало да изпълни в срок до 08.06.2024 г. включително, а е изпълнил едва на 02.07.2024 г. като е платил обезщетението по претенцията.

В НП е акцентирано върху обстоятелството, че нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ е извършено повторно (в едногодишен срок от влизането в сила на НП Р-10-200/09.10.2023 г., влязло в сила на 09.02.2024 г.), поради което и наложеното наказание е определено по чл.

644, ал. 2 от КЗ.

НП е връчено на дружеството - жалбоподател на 27.12.2024 г., което се доказва от приложеното известие за доставяне, като дружеството е депозирало в КФН жалба срещу 3 него на 09.01.2025 г.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел – В. Ш., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ш. за датата на завеждане на щетата и на произнасяне на застрахователя, които несъмнено се установяват и от събраните писмени доказателства.

Съдът намира, че приетата фактическа обстановка несъмнено се установява от представената от дружеството документация, от която се установяват датата на завеждане на щетата и направения оглед на автомобила, както и датата на извършеното плащане по претенцията, които обстоятелства не се явяват и спорни между страните. Безспорно установена е и датата, на която е изискано от застрахователя да се представи увредения фар.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в предвидения в ЗАНН 14-дневен срок срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на материалния и процесуалния закон.