Разпореждане № 2075 от 21.07.2026, Районен съд - Лом

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2075 гр. гр. Лом, 21.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Частно гражданско дело № 20261620101877 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Р. А.

Р., ЕГН **********, посочен настоящ адрес: *********, за сумите: 1/ Главница 102.26 EUR за периода 04.02.2025 г. - 24.06.2025 г., ведно със законната лихва от 14.07.2026 г.; 2/ Договорна лихва 8.76 EUR за периода 04.02.2025 г. - 24.06.2025 г.; 3/ Мораторна лихва 42.97 EUR за периода 05.02.2025 г. - 14.07.2026 г.

Посочено е в заявлението, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № ******** от 24/01/2025 г.

Вземането е цедирано на заявителя:

На 21.11.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.11.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Моят кредит“ ЕООД, по силата на който вземането на „Моят кредит“ ЕООД срещу Р. А. Р., произтичащо от Договор за потребителски кредит№ ******** от дата 24.01.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Моят кредит“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-МК/******** от дата 03.12.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

В т. 5: Допълнителни изявления и допълнителна информация (при необходимост) е посочено, че:

На 24.01.2025 г. Между „Моят кредит“ ЕООД и Р. А. Р. е сключен 1 договор за потребителски кредит № ********, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 200.00 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 217.14 лв.

Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 17.13 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 24.06.2025 г., на 21.00 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 10.34 лв.

По същество:

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде само за вземанията за главница и за разноските и да се отхвърли по отношение на останалите претендирани суми, като съображенията за това се следните:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да следи за неравноправни клаузи в договора, за неизпълнение на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

Претендираното вземане произтича от Договор за потребителски кредит№******** 24/01/2025 със заемодател Моят Кредит ЕООД, небанкова финансова институция, и физическото лице Р. А. Р., по силата на който е предоставен заем в размер на 200 лева при договорен годишен лихвен процент 39,52% и срок за погасяване 21 седмици, на 21 равни погасителни месечни вноски в размер на 10,34 лв. ГПР е посочен на 38,67% и общо дължима сума по договора 217,14 лв. лева без яснота какви компоненти са взети предвид като разходи по кредита за определяне посочения ГПР с оглед изискванията на чл. 19,ал.1 ЗПК – ище повече, видно от договора е посочен ГПР по-нисък от ГЛП.

На същата дата страните са сключили и договор за допълнителни услуги, представляващи пакет „Комфорт“, за които е договорено плащан в общ размер на 147,36 лева, разпределено на равни седмични вноски, които са включени към погасителния план по кредита и така размерът на вноската става 17,36 лева.

„Допълнителните услуги“ в пакета включват: право на заемателя да заплаща вноските по кредита на домашен, служебен или друг удобен за него адрес в населеното място, където се сключва договора (в случая гр. София, въпреки, че потребителят е с адрес в гр. Хасково), като за да се възползва от 2 услугата трябва да заяви конкретния адрес с телефонно обаждане, на интернет-страницата на заемодателя или на място в офис на заемодателя. (чл.

1.1 от договора за допълнителни услуги).

Безспорно по отношение процесния договор за заем и свързания с него договор за допълнителни услуги са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и на Закона за защита на потребителите.

Неравноправните клаузи в потребителските договори са дефинирани в чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите / ЗЗП/ , съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Като неравноправна съгласно чл. 143, т. 19 ЗЗП се приема клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

Именно с оглед възможността на потребителя да прецени тези последици, в ЗПК е предвидено като част от задължителното съдържание на договора посочване на годишния процент на разходите /ГПР/и общата дължима сума, изчислени към датата на сключване на договора , като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложението към закона начин.

От приложения договор се установява посочен ГПР 38,67%, без в същия да са включени разходите за закупени допълнителни услуги – пакет Комфорт, за които потребителят дължи заплащане на сума в общ размер на 147,36 лева, дължима при сключване на договора заем, с погасителни вноски, включени в погасителния план към кредита и без значение дали услугите ще се ползват/предоставят или не.

Несъмнено тези суми представляват разходи по кредита, поради което и с оглед чл. 19, ал. 1 ЗПК се включват в годишния процент на разходите по кредита съгласно формулата за изчисляването му, приложена към закона.

При предоставен реално за ползване кредит в размер на 200 лева, от потребителя се иска заплащане на обща сума в размер на 364,56 лева, надвишаваща с около 55% размера на кредита, което обосновава нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максимален праг на ГПР петкратния размер на законната лихва.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора - неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

В случая заблуждението е още по-сериозно, тъй като е посочен 3 годишен лихвен процент по-висок от годишния процент на разходите!

Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост.

Непосочването в договора на действителния годишен процент на разходите по кредита е ограничило възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор за потребителски кредит (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП), а допуснатото нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК обосновава нищожност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК.

ЗПК предвижда специална защита на потребителите при сключване на договорите за потребителски кредит, като целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит, поради което и същият е приложим закон при преценката от страна на съда по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

От друга страна, видът на т.нар. „допълнителни услуги“ са част от основните права и задължения на страните по договора за заем, относими към погасяване на същия, евентуално предоговаряне на условията по него и представляват действия по управление на кредита, за които законодателят в чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е предвидил забрана за събиране на такси.

В случая за т.нар. „допълнителни услуги“ потребителят е натоварен да дължи заплащане на сума без значение дали ще ги ползва, което обосновава извод за значително неравновесие между правата и задълженията на страните по него и не отговаря на изискването за добросъвестност, съответно може да се предположи, договорът за допълнителни услуги е сключен във вреда на потребителя и като такъв е нищожен.

Предвид гореизложеното съдът приема, че е налице голяма степен на вероятност договорът за заем и свързания с него договор за допълнителни услуги да са нищожни като сключени в нарушение изискванията на ЗПК и наличие на неравноправни клаузи, поради което и на осн. чл. 411,ал. 2, т. 2 и т.

3 от ГПК

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу Р. А. Р., ЕГН **********, посочен настоящ адрес:

*********, за сумите:

1/ Договорна лихва 8.76 EUR за периода 04.02.2025 г. - 24.06.2025 г.;

2/ Мораторна лихва 42.97 EUR за периода 05.02.2025 г. - 14.07.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за 4 претендираната главница и разноските по заповедното производство.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част, като довнесе следващата се държавна такса.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в отхвърлителната си част, с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5