Решение № 34 от 05.03.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Пирдоп, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Лумбева като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело № 20241860100089 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 във вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК: ********** чрез пълномощника адв.Д. П. от АК-Стара Загора против М. П. П., с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата от 2395.73 лв. - главница за неплатена парична сума по Договор за стоков кредит № *******, сключен на 03.09.2022г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. П.

П., прехвърлено чрез договор за цесия на ищеца; сумата от 241.87 лв. – договорна лихва за периода от 14.12.2022г. до 14.09.2023г.; сумата от 291.86 лв. – лихва за забава за периода от 14.12.2022г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 03.09.2022г. е сключен Договор за стоков кредит №******* между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. П. П., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2862 лв. за закупуване на електроника. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 12 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване- 14.09.2023г. След усвояване на кредита, кредитополучателят погасил част от месечните вноски, след което преустановил плащанията си, като останало непогасено задължение по кредита в общ размер на 2929.46 лв., от които главница – 2395.73 лв., договорна лихва – 241.87 лв. и лихва за забава – 291.86 лв. Кредитът станал изцяло изискуем на 14.09.2023г. Сочи се, че на 11.07.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „УниКредит Кънсюмър 1

Файненсинг“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който задълженията на М. П. П., произтичащи от Договор за стоков кредит № ******* от 03.09.2022г. е изкупено от „Е.М.“ ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 ЗЗД, длъжникът била уведомена, че считано от датата на получаване на уведомлението кредитор спрямо нея по отношение на гореописаното задължение е „Е.М.“ ЕООД. Уведомяването било осъществено от упълномощеното за това от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД Адвокатско дружество „И. и Д.“ и било получено лично от ответника на 14.11.2023г. Иска се и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията с връчване на уведомлението, изходящо от цедента, като приложение към исковата молба.

Сочи се, че „Е.М.“ ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по процесния договор чрез подаване на заявление до Районен съд-Пирдоп за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 734/2023г. и е издадена Заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение , с което твърди, че не дължи изпълнение на отразеното в заповедта за изпълнение задължение и към настоящия момент погасяване на задължението по договора за кредит не било осъществено. Ищецът сочи, че не му е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало.

Гореизложеното пораждало правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника М. П. П. чрез упълномощения адв.Д. М. от САК, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Неоснователен бил доводът на ищеца, че ответницата дължи каквато и да е сума по Договор за стоков кредит №******* от 03.09.2022г. с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, тъй като не е сключвала такъв договор и не е получавала никакви стоки на кредит. Твърди, че не е подписала нито един от представените от ищеца документи и следователно, при липса на нейн подпис, не се е задължила по никакъв начин с каквито и да е задължения, произтичащи от неподписани от нея документи.

Възразява срещу позоваването от страна на ищеца на „Общи условия за отпускане на онлайн потребителски кредит в лева от УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД поради факта, че не била давала съгласие, че приема тези общи условия. Искът бил неоснователен и поради липса на доказателства за получаване на стоките, посочени в представената по делото фактура. Фактурата не съдържала подписи на продавач и купувач и не доказвала получаване на стоките. Ответницата възразява и срещу претенциите за договорна и мораторна лихва. Твърди, че същите произтичат от неравноправни клаузи и били огромни по размер. Било налице и едностранно увеличение на сумите за лихви, без съгласие на длъжника. На следващо място ищецът по никакъв начин не се бил обърнал към ответницата с покана за доброволно плащане, а директно завел производство, в което да я натовари с допълнителни лихви, такси и разноски. Никога не била получавала каквото и да е писмо или покана да плати, не била получавала и уведомление от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, които са цедирали вземането. Не била подписвала представеното известие от „Български пощи“ ЕАД от 13.11.2023г. Единственото, което разбрала е, че ищецът е подал 2 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и е подала възражение.

Искът бил неоснователен и поради наличие на разлика между претендираните в заповедното производство суми и тези, които се претендират с исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете и да й присъди разноски.

В съдебните заседания по разглеждане на делото, ищецът „Е.М.“ ЕООД не се представлява, но становища в писмен вида са постъпвали от упълномощената адв. Д. П. от АК-Стара Загора, която в писмено становище от 04.02.2026г. заявява, че предвид разпределената доказателствена тежест и представените доказателства в хода на процеса, ищецът е доказал, при условията на пълно и главно доказване факта на действително сключения Договор за потребителски кредит с ответника, т.е. облигационната връзка, факта на извършената цесия и съобщаването й, както и размера на иска, т.е. основателността на заведения иск. Сочат се като неоснователни всички твърдения на ответницата. Сочи се, че вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че на 03.09.2022г. с издаването на фактурата на стойност 2826.00 лв. М. П. П. се е възползвала и е направила покупка със стоков кредит, като сумата е усвоена на тази дата, а източник на финансирането е кредитодателят. Сочи се, че лицето, на което е преведена сумата от 2826.00 лв. Съвпада с лицето, издател на фактурата. Сочи се, че задължение на търговеца, а не на кредитодателя, е да предаде закупените стоки, като в случая няма данни М. П. да е подала жалба в срока, посочен в договора или регламентиран в ЗЗП за недоставана стока по договора. Напротив- ищецът счита, че стоката е доставена, предвид че това е признато и с правените плащания от ищеца по договора. Иска се от съда да уважи изцяло предявените искове и да присъди на ищеца разноските в заповедното и исковото производство.

В повечето от проведените съдебни заседания ответникът М. П. П., макар самата тя да не се явява, се представлява от упълномощената адв. А. М. от САК, която оспорва исковата молба. В последното съдебно заседание за ответницата се явява упълномощеният адв.Б. Т., който в хода по същество на делото моли съда да отхвърли претенциите, предявени срещу доверителката му, като недоказани по основание и размер. Претендира и разноски.

В предоставения на страните срок за писмени бележки, такива са постъпили от упълномощения от ответницата - адв.Д. М. от САК. Заявява се, че искът на ищеца е неоснователен, а твърденията са останали недоказани, поради което искът следва да се отхвърли. Заявено е в бележките, че не се оспорва, че ответницата има електронен подпис, издаден от “Евротръст технолъджис”, но оспорват договорът да е подписан от нея, тъй като добавеният втори електронен адрес не принадлежи на ответницата, нито второто устройство, като очевидно било, че друго лице е осъществило неправомерен достъп до електронния й подпис. Доказвало се, че електронният подпис е компрометиран и ответницата не е подписвала договора. На следващо място, ответницата не била получавала стоките, във връзка със закупуването на които е сключен процесният договор. Твърдението на ищеца, че стоките са получени, било недоказано. Установявало се от Съдебнопочерковата експертиза, че подписът, положен върху представения от “Озон Ентъртейнмънт” АД документ, не удостоверява подписа на П., не е положен от нея и в този 3 смисъл- не е получавала стоките. На следващо място се сочи, че по делото е представен на магнитен носител процесният договор за стоков кредит, като обаче фактът, че договорът се подписва с електронен подпис, не дерогира задължението договорът с потребител да бъде подписан на всяка страница, а това в случая не е сторено. Общите условия, представени от ищеца, изобщо пък не били подписани от никоя от страните, което е нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК, като последицата от това следвало да е обявяване на договора за нищожен - чл.22 ЗПК. Не били представени по делото и доказателства, че потребителят е бил уведомен за условията по договора предварително, каквото е условието на чл.10 ЗПФУР. Въз основа на всичко това, отново се иска от съда да отхвърли изцяло предявените срещу М. П. П. искове като неоснователни и недоказани и да се присъдят сторените от страната разноски, включително за адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Ищецът „Е.М.“ ЕООД е подал на 14.12.2023 г. до Районен съд-Пирдоп заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника М. П. П. за дължими суми, произтичащи от договор за стоков кредит № *******/03.09.2022г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и М. П. П., въз основа на което е образувано ч.гр.д. №734/2023г. по описа на РС-Пирдоп, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 457/22.12.2023г. против длъжника и настоящ ответник, за главница в размер на 2395.73 лв., ведно със законната лихва за периода от 14.12.2023г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 241.87 лв. за периода от 14.12.2022г. до 14.09.2023г. и мораторна лихва в размер на 291.86 лв. за периода от 14.12.2022г. до 13.12.2023г., които суми се явяват и процесните такива. Заповедта за изпълнение е била връчена лично на длъжника М. П. П., която е подала възражение по чл.414 ГПК в законоустановения срок, твърдейки че „не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение“, поради което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, на заявителя е било указано да предяви установителен иск относно вземанията си и същият го е сторил в законоустановния едномесечен срок.

По делото е представен и приет Договор за стоков кредит № *******/03.09.2022г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (кредитор) и М. П. П.

(кредитополучател), по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя стоков кредит, в размер на 2826.00 лв. за покупка на електроника, като е договорено кредитът да е с годишен лихвен процент (ГЛП) от 21.46 % и годишен процент на разходите (ГПР)- 23.70 %. Уговорено е кредитът да бъде върнат на 12 месечни вноски (всяка в размер на 263.76 лв.) с първа падежна дата 14.10.2022г. В договора кредитополучателят е посочила два телефонни номера и електронен адрес за контакт. Към договора за кредит на клиента е предоставен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити (в който всичко, касаещо кредита е подробно и прегледно описано) и Обобщени данни за стоков кредит (където има отново описание на параметрите на кредита и уточнения за начините за погасяване на вноските). Приложени са и Общи условия 4 за отпускане на онлайн потребителски кредит в лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Всички тези документи са 13 на брой страници, като на последнатастр.13, фигурират електронни подписи на И.Р.Г. и М. П. П.. Подписът на ответницата е положен в 14:15:08 на 03.09.2022г.