Решение № 4130 от 02.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4130 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20221110207224 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Д. Г. Б., ЕГН **********, против наказателно постановление № 22-4332-002881 от 11.03.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се липса на извършени нарушения и невъзможност на жалбоподателя да даде кръвна проба в указаното време, тъй като бил спрян за втора проверка. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба. Сочи, че полицаите не са дали възможност на жалбоподателя да даде кръвна проба за изследване в указаното време по първия 1 издаден талон. Пледира за отмяна на наказателното постановление. Претендира разноски.

За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2022 г. около 00:30 часа, жалбоподателят Д. Г. Б. управлявал лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, като се движел в град София, по бул.

„**“, в посока от ул. „**“ към ул. „***“. До блок номер 7 жалбоподателят бил спрян за рутинна проверка от служители на 03 РУ-СДВР. Те потърсили съдействие от екип на ОПП-СДВР, който да тества водача за евентуална употреба на наркотици. На мястото пристигнали служители на ОПП-СДВР - свидетелят С. К. и колегата му Е.В.. Те поканили водача Б. да бъде изпробван за употреба на наркотици с „DRUG TEST 5000“, но той категорично отказал. На водача бил издаден талон за медицинско изследване и била издадена Заповед № 480 от 20.02.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка, с която на жалбоподателя Б. е било временно отнето свидетелството му за управление на МПС заради отказа да бъде проверен за употреба на наркотици. Освен това със Заповед № 481 от 20.02.2022 г. за прилагане на принудителна административна мярка била прекратена регистрацията на управляваното от него МПС и били свалени регистрационните табели на превозното средство. Срещу водача бил съставен АУАН № 544697 от 20.02.2022 г. и му бил издаден талон за медицинско изследване № 107185, който му бил връчен в 02:20 часа на 20.02.2022 г. и с който му било указано, че може в рамките на 40 минути да се яви във ВМА, за да даде кръвна проба.

Въпреки отнетото му свидетелство за управление на МПС и свалените регистрационни табели на автомобила, на 20.02.2022 г. около 02:35 часа, жалбоподателят Д. Г. Б. отново управлявал посочения по-горе лек автомобил марка „**“, модел „**“, като се движел в град София, ж.к. „**“, по улица без име, в посока от ул. „***“ към ул. „***“. Пред блок номер ** в ж.к. „**“ жалбоподателят Б. отново бил спрян за проверка от други служители на 03 РУ-СДВР – свидетелите И. Т. и С. М., тъй като те видели, че автомобилът е без регистрационни табели. Полицейските служители отново потърсили съдействие от екип на ОПП-СДВР, който да тества водача за евентуална употреба на наркотици. На мястото отново пристигнал същият дежурен екип на ОПП-СДВР, в който бил и свидетелят С. К.. Те отново поканили водача Б. да бъде изпробван за употреба на наркотици с „DRUG TEST 5000“, но той пак отказал 2 теста. На водача бил издаден нов талон за медицинско изследване № 107186, който му бил връчен в 03:50 часа на 20.02.2022 г. и с който му било указано, че може в рамките на 40 минути да се яви във ВМА, за да даде кръвна проба. Жалбоподателят Б. не се явил във ВМА, за да даде кръв.

Срещу жалбоподателя Б. бил съставен АУАН № 497304 от 20.02.2022 г. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП; за нарушение на чл.150 от ЗДвП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели на нарушенията, след което бил връчен лично на Б. на същата дата за запознаване, а той го подписал с отбелязване, че има възражения.

Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-4332-002881 от 11.03.2022 г., с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП и за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите С. К., И. Т., С. М. и М.Ч., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят И. Т. е единият от служителите на 03 РУ-СДВР, които са спрели водача за проверка втория път, а след това са поискали съдействие от Пътна полиция.

Свидетелят подробно описва как видели автомобила да се движи без регистрационни номера и го спрели за проверка. Тогава водачът им казал, че малко по-рано отново бил спрян за проверка от полицията и затова му били свалени номерата, и му било отнето свидетелството за правоуправление, тъй като отказал да даде проба за наркотици.

Свидетелят разяснил на водача, че след като са му отнели свидетелството за управление на МПС, той нямал право да управлява. Изчакали на мястото да пристигне екип на ОПП-СДВР, който да тества водача за евентуална употреба на наркотици. На мястото пристигнали служители на ОПП-СДВР, но водачът Б. категорично отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици с „DRUG TEST 5000“. На водача бил издаден талон за медицинско изследване.

Разказът на свидетеля С. М. изцяло потвърждава думите на колегата му Т. за проверката на водача и последвалия отказ да даде проба за употреба на наркотици.

Споделя, че автомобилът се движел без регистрационни номера и затова го спрели за проверка, а по данни на водача малко по-рано отново бил спрян за проверка от полицията, били му свалени номерата и му било отнето свидетелството за правоуправление, тъй като отказал да даде проба за наркотици.

3

Свидетелят С. К. е съставил акта за установяване на административно нарушение, като подробно разказа как процесната вечер срещу Б. били съставени три отделни акта за установяване на административни нарушения. Два от тях били за отказ да даде проба за употреба на наркотици. За процесния случай водачът бил спрян за втори път за проверка от служители на 03 РУ-СДВР, които отново поискали съдействие от служителите на Пътна полиция. Те пристигнали на мястото и установили, че Б. отново управлявал същия автомобил, който малко по-рано бил служебно дерегистриран от пътните полицаи, били му свалени регистрационните номера и било отнето свидетелството за правоуправление на водача. В случая Б. отново отказал да бъде тестван за употреба на наркотици. След това му бил издаден нов талон за медицинско изследване.

В обобщение съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните трима полицейски служители, тъй като същите са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират по между си и взаимно се допълват. Реално няма нито едно доказателство, което да опровергава думите на полицаите. Ирелевантно в случая е дали Б. преди това действително е употребил наркотици, тъй като той е наказан за отказ да даде проба за употреба на наркотици, а не за употреба на такива. Няма никакви противоречия относно това обстоятелство в разпитите на свидетелите, а освен това техните думи съответстват и на приложения по делото писмен доказателствен материал, сред който е и издаденият талон за медицинско изследване, който също потвърждава отказа на Б.. Свидетелите са категорични, че при втората проверка автомобилът управляван от Б. е бил със свалени регистрационни табели, а водачът е бил с отнето свидетелството за правоуправление, което се потвърждава и от приложените по делото две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

В съдебно заседание беше разпитан и доведеният от жалбоподателя свидетел М.Ч., който потвърди за извършените полицейски проверки, но същият е бил в автомобила докато са траели проверките, поради което не може да каже дали водачът е бил тестван за употреба на наркотици и дали е отказал такава проверка. Свидетелят не знае и какви документи са били издадени на Б.. Свидетелят Ч. заявява, че след втората проверка, при която на Б. е бил издаден нов талон за медицинско изследване, връчен му в 03:50 часа, двамата са се прибрали, тоест не отговаря на истината версията, че след първата проверка Б. е тръгнал към дома си да вземе пари за теста, понеже след издаването на втория талон се е прибрал и не е отишъл до болнично заведение да даде кръв.

Въз основа на всичко изложено до тук, съдът прие за категорично доказана описаната по-горе фактическа обстановка.

Съдът, с оглед установената фактическа

4 обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

Относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП:

С оглед изложените фактически констатации правилно е прието, че жалбоподателят Б. е управлявал на 20.02.2022 г. около 02:35 часа лек автомобил марка „**“, модел „**“ без регистрационни табели, а след като е бил спрян и поканен за проверка от контролните органи, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Това обстоятелство се установява както от показанията на свидетелите, така и от приложения по делото талон за медицинско изследване № 107186, който му е бил връчен в 03:50 часа на 20.02.2022 г. и с който му е било указано, че може в рамките на 40 минути да се яви във ВМА, за да даде кръвна проба. По този начин Д. Б. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тук отново следва да се обърне внимание на това, че няма никакво значение дали той действително е употребил наркотици или не, защото в случая се наказва отказът му да даде проба, а не е наказан за управление след употреба на наркотици, което е престъпление и въобще не следва да се наказва по административен ред. Този отказ може действително да се дължи на ясното съзнание на нарушителя, че е употребил наркотици, тъй като при установена употреба на такива вещества ще следва да се търси вече наказателна отговорност на водача. С оглед на това е напълно възможно жалбоподателят преди проверката да е употребил наркотици, защото в противен случай е нелогично да откаже пробата, ако е сигурен, че не е употребявал такива вещества.