Решение № 478 от 31.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Бургас, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова в присъствието на прокурора В. Ат. Г. като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100500315 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от Д. Б. Х. с ЕГН **********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Антон Фотев от АК-Бургас с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 27, ет.1 , против решение № 2949/22.12.2022 г . по гр. дело № 5127/2022 г. по описа на Р айонен съд-Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна претенцията на въззивника за осъждане на Прокуратура на Република България, да му заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано досъдебно производство № 56/2021 г. по описа на ОД на МВР - Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 04.08.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Изр азя в а с е недоволство от така 1 постановеното съдебно решение, като неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Въззивникът счита, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил неправилни правни изводи, че прокуратурата не следва да носи отговорност в случаите, при които няма повдигнато обвинение срещу конкретно лице. Навежда, че предпоставки за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за обезщетяване на причинени вреди е налице и в случаите, когато ищецът не е бил привречен като обвиняем, цитира съдебна практика. Посочва, че наказателното производство е образувано по сигнал на служител от РУСО със съмнения за документна измама в пенсионно производство, по което той е разпитван в качеството на свидетел . Наказателното производство е прекратено от прокуратурата без да е привлечен като обвиняем, но въпреки това е изпитвал силен стрес, тъй като се е чувствал заподозрян . Сочи, че по образуваното досъдебно производство на физическите лица се вземат образци от подписа и ги разпитват дали лично са фалшифицирали документа или само са се възползвали от фалшивия документ. При тези действия счита, че съдът е следвало да приеме, че наказателното производство е водено именно срещу него и в периода на разследването последният е преживял описаните в исковата молба тревоги. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенцията. Претендира присъждане на направените в двете съдебни инстанции съдебни разноски. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели от въззивния съд, но в откритото съдебно заседание искането е оттеглено.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Прокуратура на Република България.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа изразеното становище, прави искане за уважаване на въззивната жалба и на предявения иск. Въззиваемият пледира за неоснователност на въззивната жалба. Прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

2

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Бургаския районен съд е образувано след приемането по компетентност на подадена до Административен съд-Бургас искова молба от Д. Б. Х., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, които се твърди, че ищецът е претърпял поради воденото ДП № 56/2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, за което твърди, че е водено срещу него, като е било образувано на 15.02.2021 год. за престъпление по чл. 316 , вр. чл.

308, ал. 1 от НК и е било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор поради това, че не е извършено престъпление. В исковата молба се твърди, че поради воденото срещу ищеца досъдебно производство, дори след прекратяването му /за което той не е бил уведомен/, за период от година и половина Х. е живял в стрес, бил е с блокирана процедура за отпускане на пенсия, пропуснал е една от последните възможности за реализиране на синдикалния и политически-организационния си опит. Твърди се, че преживеният стрес е причинил на ищеца проблеми със съня и болки в стомаха, обостряне на диабета и влошаване на общото му здравословно състояние. Сочи се, че съгласно цитирана практика на ВКС по дела от 2011 год., прокуратурата отговаря и в случаите, когато срещу пострадалия не е повдигнато обвинение, но е било образувано досъдебно производство и за лицето е било несъмнено, че се води именно срещу него. Твърди се, че макар да не е било повдигнато обвинение срещу ищеца, след подадения сигнал от служител на НОЙ до прокуратурата, преди и след образуването на досъдебно производство, той е бил „привикван“ на няколко пъти като свидетел „и е заставен“ да дава показания срещу себе си, вземани са образци от подписа му и са му задавани въпроси за авторството на документа, във връзка с който е образувано досъдебното производство. Твърди се, че всъщност ищецът е разпитван като обвиняем без да са му разяснени правата по чл.122, ал.2 от НПК. Твърди се също, че досъдебното производство е продължило несъобразено дълго, като е можело да приключи без разпит на други свидетели и извършване на експертизи, само на базата на представените от ищеца писмени доказателства. Сочи се, че ищецът не е бил уведомен за 3 прекратяването на досъдебното производство, поради което е продължил да живее в стрес до 13.06.2022 год., когато на неговия адвокат е позволено да се запознае със съдържанието на постановлението за прекратяване, но не и с преписката по делото. Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на соченото основание сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.08.2022 год. до окончателното плащане. Ищецът е поддържал иска, представил е писмени доказателства.

С писмения отговор на ответника искът е оспорен по основание и размер. Твърди се липсата на основание за ангажиране на отговорността на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като ищецът не е привлечен към наказателна отговорност, спрямо него не е било повдигнато обвинение, а по воденото досъдебно производство е имал само качеството на свидетел, което препятства ангажирането на обективната отговорност по ЗОДОВ.

Твърди се също, че ищецът не е доказал претърпени вреди в пряка връзка с досъдебното производство. Сочи се, че отговорността на прокуратурата не би могла да бъде ангажирана за действия на НОИ. Претенцията е оспорена и като завишена по размер, тъй като претендираната сума не е съобразена с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Направено е искане за отхвърляне на иска, евентуално – за определяне на обезщетение в по-нисък размер.

По правното основание на предявения иск:

Настоящият съд намира, че твърденията на ищеца в исковата молба, както и обстоятелствата на които той се позовава, сочат на предявен иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Не се споделя от настоящия съд възражението на ищеца изложено за първи път във въззивната му жалба, относно неточно определена от районния съд правна квалификация на предявения иск.

Въззивният съд следи служебно за правилната правна квалификация на иска.

Правната квалификация на предявения иск се определя от съда на базата на твърденията на ищеца в исковата молба, сочените в нея обстоятелства и направените искания. В исковата молба ищецът изрично е посочил, че търси защита срещу настоящия ответник като представител на държавата по специалния закон, изложени са обстоятелства и твърдения за наличието на хипотезата на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, като дори се е позовал на съдебна 4 практика относно това, че лицето срещу което е водено наказателно производство има право на защита по ЗОДОВ срещу прокуратурата, дори когато по отношение на него не е повдигнато обвинение. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че обезщетение се търси за извършени спрямо ищеца действия от разследващите органи на МВР и прокуратурата по време на висящо досъдебно производство, като се твърди и неразумен срок през който е водено досъдебното производство, което ясно сочи, че търсената от ищеца защита следва да се квалифицира по специалния закон – ЗОДОВ, който изключва възможността за защита по общия ред по ЗЗД.

Предвид горното въззивният съд намира, че обжалваното решение като постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му е валидно, а като постановено по допустим иск, при правилно определена правна квалификация – е допустимо.

На базата на събраните пред районния съд доказателства се установява следното от фактическа и правна страна :

От приложената преписка с вх. № 251000- 23146/2020 г. по описа на ОД на МВР – Бургас изх. № 14486/2020 год. по описа на РП-Бургас , е видно, че по сигнал на директора на ТП на НОИ-Бургас за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК от лицето Д. Б. Х., поради съмнение за неистинност на осигурителния стаж за периода 28.02.1991 г. – 08.05.1994 г. на длъжност председател на СРС „Подкрепа“ – Бургас, описан в трудовата книжка на Д. Б. Х., ЕГН **********, с постановление от 14.12.2020 год. на прокурор при РП-Бургас, на осн. чл.145, ал.1,т.3 от ЗСВ, поради липсата на достатъчно данни по смисъла на чл.211 от НПК за образуване или започване на наказателно производство е възложена проверка на Икономическа полиция при ОД на МВР-Бургас. Съгласно чл. 145, ал.1, т.3 от ЗСВ при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване - и всички материали.

Видно от материалите по преписката и в съответствие с правомощията на органите на МВР по чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗМВР ищецът е бил призован в служебно помещение и от него на 18.01.2021 год. са снети обяснения / л.11/.

Изложените в обясненията факти не са такива, уличаващи ищеца в 5 извършване на престъпление. По преписката органите на МВР са извършили и други процесуални действия – снети обяснения от други лица, изискани и приложени документи, като след приключване на проверката, материалите са изпратени в РП-Бургас.

С постановление на прокурор при РП-Бургас от 15.02.2021 год . е било образувано досъдебно производство по преписка № 56/2021 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, вх.№14486/2020 год. по описа на РП-Бургас за това че „на 15.07.2020 г. пред директора на ТП на НОИ – Бургас съзнателно се ползвал от неистински документ-трудова книжка на името на Д. Б. Х., в частта в която е придаден вид, че от името на СРС“Подкрепа“ е удостоверен и вписан трудов стаж за периода от 28.02.1991 год. до 08.05.1994 год. на длъжност „Председател“, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК.“Съгласно изискванията на чл.214, ал.3 от НПК, в акта за образуване на досъдебно производство не са били посочени имената на лицето, за което има данни, че е извършило престъплението.

По досъдебното производство спрямо ищеца са извършени следните процесуални действия:

Ищецът е разпитан като свидетел в досъдебното производство на 12.04.2021 год. и на 18.08.2021 год. /допусната грешка на отразената дата на протокола на л.87 - 12.04.2021 год., тъй като е бил призован да се яви на 18.08.2021 год. – л.85/. За разпита са съставени протоколи, които отговарят на изискванията на чл.128-130 от НПК, а от съдържанието на протоколите се установява, че е спазена разпоредбата на чл.139 от НПК, включително разяснени са задълженията и правата на ищеца в качеството му свидетел и обстоятелствата, при които може да не отговори и да откаже да свидетелства.