Решение № 3971 от 27.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3971 гр. Варна, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110111501 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на К.

Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „И.“ № **, ет. **, ап. **, с която против „В. Б. Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р Г. М. Д.“ №**, ет.**, офис **, са предявени следните искове:

- за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, договор за кредит №*******/26.11.2020 г., на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК и

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 104,38 лева, получени без основание по недействителен договор за кредит №*******/26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на исковата молба до окончателното плащане.

В условията на евентуалност се предявяват следните искове:

- за прогласяване недействителността на сключения между страните по делото, договор за кредит №*******/26.11.2020 г., на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.19 ал.4 ЗПК;

- евентуално за прогласяване недействителността на клаузата, с която е уговорено заплащане на „такса разглеждане“ по договор за кредит № 1

*******/26.11.2020 г., на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД;

- евентуално за прогласяване недействителността на клаузата, с която е уговорено заплащане на „такса разглеждане“ по договор за кредит № *******/26.11.2020 г., на основание чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ал.4 ЗПК;

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 91,26 лева, представляваща получена без основание „такса разглеждане“ по договор за кредит №*******/26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

В хода на производството по делото, на основание чл.214, ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на предявения главен осъдителен иск, с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, като след допуснатото изменение, същият е счетен предявен за сумата от 5,81 евро (11,37 лева). За разликата над 5,81 евро до пълния претендиран размер, производството по делото е прекратено.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права.

На 26.11.2020 г., между страните по делото е сключен договор за кредит №*******, в изпълнение на който ответникът предоставя на ищеца, сумата от 200 лева, срещу насрещното задължение за връщане на усвоения кредит, в срок, ведно с договорна възнаградителна лихва. Договореният ГЛП е фиксиран в размер на 40,94%, а ГПР – 49,60%. Предвидено е заплащане на такса за разглеждане, в размер на 45,62 лв. По всеки от сключените впоследствие анекси към договора - от 27.11.2020 г. и 28.11.2020 г., ищецът получава сумата от 100 лв., поради което дъжимата главница е в размер на 400 лв., а таксата разглеждане – 91,26 лв. и лихва – 13,12 лв. Заявява, че е изправна страна по договора като е заплатил сумата от 504,38 лв., от които: 400 лв. – главница, 91,26 лв. – такса разглеждане и 13,12 – лихва.

Намира, че процесният договор е недействителен, доколкото не са спазени изискванията на чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Сочи, че в договора не е посочен приложимият лихвен процент, като не може да се установи дали същият е променлив или фиксиран. Твърди, че договорът е недействителен, на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на 2 разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е ясно как е формиран ГПР и каква методика е използвана.

Сочи, че не е ясно дали допълнителните компоненти, с които се оскъпява кредитът, са включени в ГПР. Според ищеца, начислената такса разглеждане не е включена при формиране ГПР, а доколкото същата е разход по кредит, следва тя да бъде съобразена. Заявява, че посочване на ГПР, който не отговаря на действителния представлява заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Намира клаузата, с която е начислена такса разглеждане, за нищожна, на основание чл.10а, ал.1 ЗПК.

Отделно, със същата е допуснато накърняване на добрите нрави, поради което се стига до значителна нееквивалентност на престациите. Твърди, че същата е начислена във вреда на потребителя, като тя е и неравноправна. Отправя искане за присъждане на сумата от 104,38 лв., като недължимо платена по недействителен договор, а в условията на евентуалност претендира сумата, заплатена за такса разглеждане.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен соченият от ищеца договор. Сочи, че същият спазва изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. На ищеца е предоставена главница в размер на 200 лв., при срок от 30 дни и падеж - 26.12.2020 г. Сочи, че по договора са начислени следните такси и лихви - договорна лихва в размер на 6,73 лева и такса бързо разглеждане в размер на 45,62 лева. Общата дължима сума по кредита е в размер на 252,35 лева. Твърди, че потребителят е запознат и е приел относимите Общи условия.

Сочи, че още на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри по Договора и преди неговото сключване, на същия е предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържа относимата по договора информация - размер на заявена за отпускане сума, дължима договорна лихва, размер на такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане, ако такава е заявена, общ размер на задължението, падежна дата и др. Твърди, 3 че на този етап ищецът е бил задължен внимателно да се запознае със съдържанието на СЕФ, като е имал възможността да откаже ползване на допълнителната услуга и да заяви искането му за кредит да бъде разгледано съобразно общата процедура, в рамките на до 7 дни или да откаже заявката за кредит.

В отговора на исковата молба се сочи, че услугата бързо разглеждане е допълнителна и незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му. За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, като последната се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на Договора за кредит, съгласно тарифа на кредитора, налична на началната страница на ******* Заявява, че в стандартния случай и когато не е изрично заявена допълнителната услуга за бързо разглеждане, съгласно т. 4 от Общите условия към процесния договор, кредиторът се задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит, изпратено от кредитополучателя е одобрено, в срок от 7 календарни дни, считано от получаването му като се свърже с кредитополучателя и му даде изричен отговор. Твърди, че кредиторът е извършил предварителна оценка на кредитоспособността на заявителя.

Сочи, че поисканата услуга е предоставена изцяло и без забавяне, след постъпването на искането за отпускане на кредит в системата на дружеството.

Заявява, че начислената такса се дължи във връзка с краткия срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му, посредством съответните справки, които стандартно отнемат до 7 дни и е съобразена с принципа за свобода на договаряне (чл. 9 ЗЗД), тъй като същата се уговаря, начислява и дължи единствено при изрично заявено желание на кредитополучателя и не е задължително условие за възникване на кредитно правоотношение.

Не оспорва твърдението, че на 27.11.2020 г. и на 28.11.2020 г. между страните са сключени анекси, по силата на които, на потребителя са били отпуснати две допълнителни суми за главница, всяка в размер на 100 лева.

Така, общото задължение се е изменило както следва: обща дължима сума на 4 падежа - 504,38 лева, от които главница - 400 лева; договорна лихва - 13,12 лева и 91,26 лева - такса бързо разглеждане. Не оспорва твърдението, че задължението по договор за кредит №******* от 26.11.2020 г. е погасено предсрочно на 30.11.2020 г., чрез автоматизираната система на „И.“ АД. Сочи, че ищецът е платил сумата от 493,01 лева, осчетоводена като пълно погасяване и разпределена по пера както следва: 400 лева – главница; 91,26 лева - такса Бързо разглеждане; 1,75 лева - договорна лихва (намалена с оглед предсрочното погасяване).

Оспорва да е била погасена първоначално уговорената сума. Оспорва твърдението за недействителност на договора, като намира, че елементите на дълга са ясно, точно и константно дефинирани, а процесният договор не съдържа възможности за промяна на ГПР. Твърди, че посочването от кредитора, при сключване на договора, на непроменливите параметри на лихвения процент и годишния процент на разходите по прозрачен и недвусмислен начин, ведно с фиксирането им в Специалните условия на Договора, е действие по избягване на всякакви съмнение на потребителя, че би възникнало каквото и да е изменение или увеличение на първоначално уговорения лихвен процент.

Заявява, че в договора е посочен фиксиран лихвен процент в размер на 40,94 %, като в ОУ е пояснен и начинът за изчисляване на годишната лихва за предоставяне на кредита - на база 365 дни в годината, състояща се от действителния брой дни във всеки месец, като лихвата за предоставяне на кредита е дължима на датата на погасяване, посочена в Специалните условия по Договора. Поради това намира, че информацията е напълно достатъчна и всеки потребител би могъл лесно и еднозначно да определи и лихвения процент на ден, като раздели годишния лихвен процент. Оспорва да е било нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото според него, нормата изисква ГПР изобщо да не е посочен, каквато хипотеза не е налице.

Сочи, че единствен обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР е действащото правило на чл.19, ал.4 ЗПК. Навежда твърдение, че ГПР по договора е 49,9 %, поради което същият не надвишава пет пъти размера на законната лихва за забава. Намира, че в обхвата на така уговореното ограничение законът не предвижда ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни такива. Оспорва твърдението, че клаузата, с която е уговорено начисляване 5 такса за бързо разглеждане, е недействителна, на сочените от ищеца основания. Заявява, че същата е допълнителна, като нейното използване не е задължително условие за отпускане на кредит. Събираната такса няма отношение към размера на дълга, а към процедурата по ангажиране на човешки и технически ресурс за бързо и приоритетно разглеждане на постъпилата заявка. Поради това намира, че е неприложимо изискването на §1, т.1 от ЗПК - към общия разход по кредита за потребителя да се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Въвежда възражението, че заплащане на процесната такса не представлява условие за сключването на договора и отпускането на заявената сума от кредитора, а съставлява само и единствено допълнителна възможност в полза на кредитополучателя, който заявявайки я чрез натискането на отделен бутон за относително кратко по своята продължителност време, има възможност да получи отговор от кредитора. Според ответника, това представлява отделен и съзнателен избор, който излиза извън рамките на стандартното договаряне. Сочи, че същата е обявена предварително и отделно от другите елементи на кредита, а в общите условия е предвиден ясен и разумен безплатен срок за разглеждане на заявката (до 7 дни), който не е обвързан с никакви такси. В случай, че не желае използването на такава услуга, потребителят е свободен да заяви искането си за кредит съобразно общата процедура, уредена в т. 4 ОУ, т.е. намира, че е предоставен реален избор, който стои в основата на индивидуалната уговорка. Обосновава твърдението си, като сочи практика на СЕС, която намира за приложима.