Решение № 4252 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4252 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110209403 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от „,,***''“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 42-0012439/21.02.2025 г., издаденo от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, пр. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТС.

В жалбата се твърди, че е изтекла давността от 1 година от датата на нарушението до съставяне на АУАН. Посочва се, че НП бил издаден, без да бъдат разгледани възраженията на дружеството – жалбоподател. НП бил издаден, без да се посочат доказателствата, на които се основават изводите на наказващия орган, с което била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. последно от ЗАНН. Твърди се, че наказващият орган не е съобразил, че назначеният водач не е управлявал превозното средство и не е извършвал превоз по нареждане и за сметка на жалбоподателя, че същият е чуждестранен гражданин на трета страна, на който достъпът до българския пазар на труда е обусловен от издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“. Посоченото било 1 съобразено в трудовия договор, в който било посочено, че лицето следвало да започне работа на 01.10.2023 г. Твърди се приложимост на разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил представляван. На етап съдебни прения упълномощеният от страната адвокат е преповторил накратко доводите, вече изложени в жалбата. Допълнително е посочено, че изпълнителното деяние е формулирано по неясен начин, а именно – като продължило до 21.01.2024 г., макар ЗАНН да не предвиждал институтите на продължавано и продължено престъпление. Отново е отправено искане към съда за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна и административнонаказващ орган, не е изпратила процесуален представител.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 2024 г. свидетелят Р. С. М. заемал длъжността „инспектор” в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. София. Свидетелят участвал при извършването на комплексна проверка към края на 2024 г. на дружеството –жалбоподател, в хода на която били изискани и прегледани свидетелствата за управление и трудовите договори на водачите, полагащи труд при жалбоподателя.

Предмет на проверката бил и трудов договор № 498/20.06.2023 г., сключен между жалбоподателя и лицето В.М., украински гражданин. По силата на този договор било уговорено лицето да изпълнява длъжността „шофъор на товарен автомобил (международни превози)“. В чл. 2.1 и чл. 2.2 от същия било уговорено, че договорът влиза в сила, считано от датата му на подписване, при изпитателен срок от 6 месеца, започващ да тече от датата на подписване на договора. В договора била посочена дата на постъпване на работа на водача – 01.10.2023 г. (чл. 4.3 от договора). Датата на започването на работа било предоговорено допълнително – със сключено споразумение от 23.04.2024 г., в което било постигнато съгласие за постъпване на работа на лицето на 26.04.2024 г.

2

Видно от справката за регистрирани трудови договори в НАП на л. 23 от делото, трудовият договор бил регистриран. В хода на проверката това било установено от контролиращите органи. Същите установили от извършени справки в информационните им масиви, че към датата на сключване на трудовото правоотношение – 20.06.2023 г., за водача не е имало издадено удостоверение за психологическа годност. Видно от справката на л. 24 от делото, такова било издадено едва на 21.01.2024 г.

На 11.10.2024 г. свидетелят М. съставил акт за установяване на административно нарушение № 346343. В него било прието, че в разрез с разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от ЗАвПр, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТС дружеството-жалбоподател на 20.06.2023 г. в офиса си с посочен негов адрес е назначило В.М., без да отговаря на изискванията за психологическа годност – не е представило валидно удостоверение за психологическа годност към датата на назначаване, като нарушението продължавало до 21.01.2024 г. На 11.10.2024 г. на дружеството чрез упълномощено лице (л. 19-23 от делото) бил връчен препис от акта.

В срок постъпили възражения от жалбоподателя.

На 21.02.2025 г. при сходни изводи от правна и фактическа страна Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. София издал обжалваното НП, с което на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева. В него било прието, че нарушената нормативна уредба е тази по чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от ЗАвПр, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТС, тъй като на 20.06.2023 г. в офиса си с посочен негов адрес дружеството – жалбоподател е назначило В.М., без да отговаря на изискванията за психологическа годност – не е представило валидно удостоверение за психологическа годност към датата на назначаване, като нарушението продължавало до 21.01.2024 г. Актът бил връчен на 02.06.2025 г. на дружеството чрез същия пълномощник.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени и веществени доказателства, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 и чл. 284 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда 3 фактическа обстановка. В синхрон в писмените доказателства се явяват и гласните такива, събрани чрез разпит на свидетелите Р. С. М. и И. Д. С..

Предвид подробността и логичността в показанията им, съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност на свидетелите, въпреки изпълняваната от тях длъжност към момента на проверката. От показанията им се установяват механизмът на провелата се проверка, събраните данни и документи във връзка със същата и проведената процедурата по съставяне на приложения по делото АУАН.

Съдът не кредитира показанията на Д.Р.П. в частта относно тълкуването на уговорките в трудовия договор и допълнителното споразумение към него, доколкото възпроизведеното не съставлява преки и непосредствени впечатления за възприетата обективна действителност. Съдът се довери на показанията на свидетеля в останалата част – относно заеманата от свидетеля позиция в дружеството, активната му дейност в хода на сключване на трудовите правоотношения и в хода на проверката, тъй като в тази част показанията са логични и в синхрон с писмените доказателства.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица, видно от представените длъжностна характеристика, допълнителни споразумения и заповеди от л. 67-71 и л. 83-85.

Доколкото наказващият орган е приел, че нарушението е било осъществено на 20.06.2023 г. и е продължило до 21.01.2024 г. съдът счита, че не е изтекъл едногодишният срок за съставяне на АУАН, тъй като по изводите на наказващият орган нарушението е довършено на 21.01.2024 г., а АУАН е съставен на 11.10.2024 г. Оттам е спазен е срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

4

Въпреки изложеното по-горе, съдът счита, че с издадените АУАН и НП са възприети неправилни изводи касателно времето на извършване на процесното нарушение.

Съгласно чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, лицата по чл. 2, ал. 1 от същата наредба, а именно еднолични търговци и търговски дружества, които притежават лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, издаден от министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица, могат да извършват международен превоз на пътници и товари, като допускат до управление на превозните средства за международен превоз на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.

Разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗДвПр предвижда две форми на изпълнително деяние – назначаване, т.е. сключване на трудово правоотношение, по силата на което лицето да заеме конкретна длъжност, и допускане до работа, т.е. допускане лицето да започне да изпълнява трудовите си задължения чрез реално полагане на труд. В настоящия случай се установи, че считано от 20.06.2023 г. се е породило трудово правоотношение между жалбоподателя и третото лице, като считано от тази дата лицето е било назначено да изпълнява длъжността „шофъор на товарен автомобил (международни превози)“, доколкото от уговорките в договора, обективиращи действителната воля на страните, се установява, че договорено от датата на подписване на договора същият да влезе в сила и страните да встъпят в трудово правоотношение. Въпросът кога е започнало да полага лицето реално труд е ирелевантен, предвид сакционираната с НП форма на изпълнително деяние (а именно назначаването), а дейността по престиране на труд представлява упражняването на задължения по вече сключеното трудово правоотношение.

В настоящия случай в АУАН и НП е вписано, че е нарушена уредбата по чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от ЗАвПр, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТС, тъй като дружеството-жалбоподател на 20.06.2023 г. е назначило на работа В.М., който не е отговарял на изискванията за психологическа годност, тъй като не е имал валидно удостоверение за психологическа годност към датата на назначаване. Тази форма на изпълнително деяние изисква осъществяването на активното действие по назначаване, т.е. по постигане на двустранно съгласувано волеизявление за създаването на трудова връзка, което се и реализира със сключването на трудов договор в качеството му на 5 съглашение, по силата на което да се заеме длъжността „шофъор“.

Следователно не може да става въпрос за продължителен акт във времето под формата на продължавано или продължено деяние. По аналогия от НК, първото би било налице при извършването на два или повече акта (в случая две или повече назначавания), които да осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също нарушение, през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В настоящия случая обаче доколкото трудовото правоотношение се сключва веднъж (извън хипотезата на междувременно прекратяване) подобна хипотеза е невъзможна. В разрез с дефиницията и за продължено престъпление (отново по аналогия от НК) е да се приеме разбирането, че настоящото нарушение може да се осъществи в условията на продължено такова, доколкото последното би било налице при един акт, който се осъществява трайно, непрекъснато през определен период от време, а в настоящия случай съдът отново подчертава, че нарушението се извършва в момента на сключване на трудовото правоотношение, от който момент лицето се явява вече назначено в качеството му на служител/работник на дадена длъжност, без да отговаря на изискванията за психическа годност.