Решение № 3510 от 27.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43015/2023
- Вид
- Решение № 3510
- Подписан
- 27.02.2024
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, т. 2, б. "а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 3510 гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело № 20231110143015 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ю. О. Г. срещу ****, с която са предявени осъдителни искове за сумата от 396.67 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и за сумата от 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от спъване на 06.10.2022 г. в стърчащ от земята корен на дърво, разположен на тротоар в ****, и падане на земята, ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 06.10.2022 г. се спънала в стърчащ от земята корен на дърво, разположен на тротоара на ****, загубила равновесие и паднала. Сочи, че коренът бил разположен по такъв начин, че било невъзможно да бъде видян и заобиколен. Излага, че при падането изпитала силни болки в областта на глезена на десния крак, а случайни минувачи й се притекли на помощ, за да се изправи, но поемайки към дома си, установила, че болката се засилва, а вървенето й коствало изключителни усилия и било съпроводено с накуцване, като до вечерта глезенът й се подул и придобил синьо-лилави оттенъци. Твърди, че заради непоносимата болка посетила болнично заведение на следващия ден, където след извършен преглед било установено навяхване, разтягане на връзки на глезена и счупване на външен /латерален/ малеолус, което обусловило нуждата от поставяне на модулна ортеза и назначаване на домашно лечение в продължение на 45 дни. Излага, че травматичните увреждания й причинили затруднение на движенията на десния крак, придружено с болка и страдание през периода на възстановяване, както и към настоящия момент, като при попродължително ходене болката се проявява отново, а ищцата продължава да накуцва и понастоящем. Сочи, че по време на оздравителния процес е била непълноценна и имала сериозни затруднения при отглеждането на малолетния си син, който тогава единствено тя водела и вземала от училище. Твърди, че всичко това довело до силен стрес и уплах.
Посочва, че е понесла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени такси за прегледи и разходи за закупуване на лекарства и на модулна ортеза. Счита, че ответникът следва да носи отговорност за бездействието на работниците и служителите, на които е възложил дейността по поддържането на тротоара, защото препятствието не било отстранено, обезопасено и сигнализирано.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ****, 1 с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Оспорва мястото на настъпване на инцидента и механизма му, включително наличието на препятствие – стърчащ от земята корен на дърво на тротоара. Сочи, че за района, където се твърди, че е настъпило събитието, не е получаван сигнал за нередност. Оспорва да е налице хипотеза на невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането или на неспазване на правилата за извършване на възложената работа, като счита, че ако се установят твърденията на ищцата, се касае за вреди, причинени от състоянието на вещта – наличие на неравност на тротоар. Оспорва причинно-следствената връзка между наличието на препятствие на тротоара и вредите. Релевира възражение за съпричиняване на инцидента от ищцата, като счита, че щом той се е случил през светлата част на денонощието и при липса на влошени метеорологични условия, то ищцата е имала видимост, поради което спъването й може да се дължи на странични фактори като проявено невнимание, употреба на алкохол и/или упойващи вещества, загуба на равновесие и други. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от ищцата и поради това, че не е посетила веднага медицинско заведение, както и че са неизяснени редица обстоятелства, имащи пряко отношение към периода на възстановявано й /период на лечение на травмата, в какво се състои предписаната терапия, назначена ли е физиотерапия, изпълнявала ли е ищцата лекарските предписания/. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска.
Съобразявайки изложените от ищцата фактически основания на всеки от предявените искове, съдът намира, че е сезиран с осъдителни искове с правна квалификация чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД за обезщетяване на причинените на Г. имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на инцидент, дължащ се на виновно неотстраняване, необезопасяване и несигнализиране на дефект на тротоара поради неизпълнение на задължението за поддръжката и сигнализирането му от лица, на които ответникът се явява възложител на работата.
Възражението на ответника, че отговорност следва да се носи на основание чл. 50 ЗЗД, е неоснователно, защото в случая исковете са основани на ясни твърдения за неизпълнени задължения на лица, на които **** се явява възложител на работата, докато отговорността по чл. 50 ЗЗД произтича от характеристики на самата вещ, каквито твърдения в случая липсват.
По предявените искове в тежест на ищцата е докаже следните обстоятелства: осъществяване на поведение, което обективно не съответства на правно дължимото – противоправно поведение; настъпили за нея имуществени и неимуществени вреди, техният вид и размер; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да обори при условията на обратно доказване презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и да докаже възражението си за съпричиняване.
В случая от показанията на свид. **** се установява следното: Тя е приятелка на ищцата и е била заедно с нея по време на инцидента на 06.10.2022 г. Двете трябвало да 2 отидат да вземат детето на Г. от училище и минали по **** в посока към ****. Времето било хубаво и слънчево. Докато се движели по **** се налагало да вървят по шосето, защото тротоарите били засадени с дървета, чиито корени били излезли и прораснали, и плочките около тях били разклатени, поради което трябвало да заобикалят препятствията, които не били сигнализирани с ленти и знаци. Заради идващи коли се наложило да се качат на десния тротоар на **** /в посока към ****/, като ищцата се движела отпред, а **** – зад нея. Двете разговаряли, но въпреки това ищцата гледала къде върви, като не била ангажирана с друга странична дейност. Тя била обута с ниски обувки, каквито носела винаги. Изведнъж Г. се спънала в прораснал корен от дърво, непосредствено до който имало незакрепени тротоарни плочки, паднала на място и изпищяла. Свидетелката и случаен минувач й помогнали да стане. Ищцата казала, че кракът много я боли, но отказала предложението за повикване на „Бърза помощ“, защото след като се изправила, двете с **** преценили, че е по-добре да се прибере в дома си, който се намира наблизо. Тя се прибрала вкъщи, а свидетелката отишла да вземе детето й от училище. След това **** се върнала при нея и я попитала дали иска да отидат до болница, но Г. отказала. По-късно се чули и тя й споделила, че кракът много я боли и има оток в синьо-лилав цвят, като й изпратила снимка, на която свидетелката видяла отока, както и че от вътрешната страна кракът вече бил посинял. На следващия ден ищцата й казала, че е посетила болница и било установено, че глезенът е счупен, поради което й били назначени носене на ортеза за 45 дни и посещения на рехабилитатор след това за раздвижването на крака. Следващата седмица **** я посетила в дома й. Ищцата не работела, защото я боляло и изпитвала силен дискомфорт. Детето й по това време било във втори клас и се налагало свекърва й да ходи, за да й помага с него. Г. разказала на свидетелката, че й били правени манипулации, при които й пускали ток на счупеното място, но **** не е присъствала на физиотерапията. Счупването било честа тема в техните разговори, като и понастоящем Г. се оплаквала, че изпитва дискомфорт, а когато е по-студено – болка, която е не само в глезена, но отива и към петата.
Съдът намира, че от показанията на свид. ****, които са логични, последователни, добросъвестно дадени и неопровергани от други доказателства по делото, по несъмнен начин се установяват датата, мястото и механизмът на настъпване на инцидента, както и наличието на дефект /прорастнали корени на дървета и разклатени плочки/ на тротоарната настилка на десния тротоар на **** /в посока към ****/.
Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а според § 1, т. 2 ДР ЗП „земно платно“ е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното /платната/ за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Определение на понятието „път“ се съдържа и в § 6, т. 1 ДР ЗДвП – всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се приравняват и улиците. Според § 6, т. 6 ДР ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От посочените легални определения следва, че тротоарът е част от пътя. Съгласно чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че процесната злополука е станала на тротоар, предназначен за придвижване на пешеходци, който е част от общинската пътна мрежа на гр. София. От обстоятелството, че на тротоара в района на **** към момента на настъпване на инцидента е имало неотстранени, необезопасени и необозначени препятствия /прораснали корени на дървета, които са разместили тротоарните плочки/, се налага изводът, че **** не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б.
3
„а“ ППЗП задължения. Наличието или липсата на подадени сигнали до районната администрация за дефекти на тротоара е напълно ирелевантно. Доколкото **** като юридическо лице осъществява действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тротоара в района на **** и за сигнализиране на пешеходците за наличието на препятствия и ако от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя – ****, за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като в случая презумпцията не е опровергана.
Относими към въпроса за настъпилите вреди за ищцата, техния вид, размер и интензитет са показанията на свид. ****, представената медицинска и друга документация /л. 8 – 14 и л. 16 – 21/ и заключението на съдебно-медицинската експертиза. Писменото доказателство на л. 15 няма отношение към въпроса за настъпилите в резултат на събитието вреди за ищцата, тъй като доказва ползване на отпуск за временна неработоспособност поради друга причина.