Решение № 13 от 06.01.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1902

Гр. П., 06.01.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01116/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу К.Е.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92,ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1 026,09 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ***г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането,сумата от 105,68 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2016 г. до 02.05.2017 г., сумата от 678,05 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, дължима за периода от 15.11.2016 г. до 02.05.2017 г., сумата от 361,96 лв., представляваща еднократно начислена неустойка за предсрочна изискуемост, както и сумата от 221,02 лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението – 27.09.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 06637/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав, е издадена Заповед № 4804 от 01.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК

Ищецът твърди, че между ответника К.Е.К., в качеството му на заемател и „Сити кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № ***г., при спазване на условията на Закона за потребителския кредит. Поддържа, че по силата на договора на ответника е предоставена в заем паричната сума от 1 100 лв. срещу задължението за връщането ѝ, заедно с договорна лихва в общ размер от 122,31 лв., или общо подлежащата на връщане сума възлиза на 1 222,31 лв., платима на 27 равни седмични погасителни вноски всяка в размер от по 45,27 лв., с падеж на първата от тях на 01.11.2016 г. и падеж на последната на 02.05.2017 г.Посочва, че заемателят не е изпълнил в срок задължението си за заплащане на погасителните вноски, поради което на основание чл. 7, ал. 4 от договора, считано от 06.12.2016 г. същият е обявен за предсрочно изискуем, като еднократно заемодателят е начислил и неустойка в размер на 361,96 лв. Твърди, че съгласно клаузите на договора заемателят е поел задължение в тридневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение измежду описаните в договора, в противен случай дължи неустойка. Заявява, че поради неизпълнение на това договорно задължение като дължима от ответника е начислена неустойка в размер на сумата от 732,51 лв., чието изплащане е разсрочено и включено като стойност в процесните погасителни вноски. Допълва, че заемополучателят дължи и лихва за забава за периода от 07.12.2016 г. до подаване на заявлението в съда, възлизаща на сумата от 221,02 лв. Ищецът поддържа, че ответникът заплатил единствено сумата от 145 лв., с която е погасена част от дължимите главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като останалата част от вземанията, предмет на процесните искови претенции, останали незаплатени от К.. Посочва, че с Приложение № 1 от 31.10.2017 г. към Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от 31.10.2017 г. кредиторът „Сити кеш“ ООД е цедирал вземанията си срещу ответника на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е ищцовото дружество/. Поддържа, че до ответника е изпратено уведомително писмо, като пратката се е върнала с отбелязване, че е непотърсена. На 25.01.2019 г. е изпратено повторно уведомително писмо, което се е върнало с отбелязване, че ответникът е отказал да го получи. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за настъпилата промяна в кредитора следва да се счита връчването на уведомлението на ответника като приложение към исковата молба. Счита за дължима и претендира и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника – адв. В.А. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва процесните суми да са дължими от ответника. Счита, че начислените неустойки са многократно завишени, поради което са недължими. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Сити кеш“ ООД, в качеството му на заемодател и ответника К.Е.К., в качеството му на заемател, е сключен договор за паричен заем № ***г., по силата на който на същия е предоставена парична сума в размер от 1100 лв. срещу задължението на заемателя да я върне на заемодателя заедно с договорна лихва от 122,31 лв. на 27 седмични вноски в размер от по 45,27 лв. с падеж на първата вноска на 01.11.2016 г. и падеж на последната на 02.05.2017 г., при годишен лихвен процент по заема от 40,08 % и годишен процент на разходите от 49,078 %. Съгласно клаузата на чл. 4.1 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума от заемодателя.

В клаузата на чл. 4.2 е отразено, че договорът се сключва на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем, както и по искане за сключване на договора от страна на заемателя. В клаузата на чл. 6 от договора страните са уговорили, че заемателят дължи да предостави на насрещната страна поне две от изброените обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или физическо лице – поръчител, което да отговаря на конкретно посочени изисквания, описани в чл. 9, ал. 2 от приложимите Общи условия. Предвидено е, в клаузата на чл. 8, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечението в тридневен срок от сключването на договора или когато същото не отговаря на изискванията, ответникът дължи на заемодателя неустойка в размер на сумата от 732,51 лв., която ще се заплаща разсрочено – като част от съответната седмична погасителна вноска в размер и периоди, посочени в погасителния план, представляващ неразделна част от договора.

От клаузата на чл. 7.4 от договора се установява, че при неизпълнение от заемателя на задължението си за заплащане в срок на четири седмични погасителни вноски всички задължения по договора стават автоматично предсрочно изискуеми, без да е необходимо изричното уведомяване на заемателя за това. Уговорено е правото на заемодателя в този случай да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване сума, включваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка.

Съгласно клаузата на т. 11 от договора към същия са приложими Общи условия, с които ответникът е декларирал с подписа си, че е запознат и е получил екземпляр при сключването му.

Неразделна част от договора е и погасителен план към същия, в който са посочени падежите на погасителните вноски по договора, техният размер, съответно частта, представляваща неустойка по чл. 8 от договора.

Установява се, че договорът е сключен въз основа на молба от К.Е.К. с № ***г., в която същият е посочил лични данни – три имена, ЕГН, адрес, телефони за връзка, данни за месторабота, за получавани доходи, за налични задължения към трети лица, както и параметрите на искания паричен заем – размер, брой вноски и начин на погасяването им. Съставен и подписан от страните е и Стандартен европейски формуляр от 25.10.2016 г., в който са посочени видът на кредита, размерът на заемната сума, срокът на договора, брой и размер на вноските, размерът на договорната лихва, обезпеченията по договора, ФГЛП и ГПР, размер на неустойката при непредставяне на дължимите обезпечения, вида на други разходи, както и условията, при които стават дължими.

В клаузата на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от приложимите към договора Общи условия /приети в заверен препис по делото/ са описани изискванията към договорните обезпечения, а именно записът на заповед да е за сума, равна на заемната, заедно с включените лихви и евентуално дължими неустойки, поръчителството – от едно или две физически лица при кумулативно въведени условия спрямо получаваните от тях доходи, да не са поръчители по други договори, съответно да нямат кредити, а банковата гаранция да е издадена за период до изтичане на 6 месеца от крайния срок на договора, определен от падежа на последната редовна вноска и да е в размер от два пъти общата сума по договора за заем, включваща главница и лихва.

В чл. 10.1 и чл. 10.2 от Общите условия е регламентирано правото на заемодателя да обяви едностранно вземанията си по договора за предсрочно изискуеми в пълния им размер при неплащане в срок на 4 седмични погасителни вноски, за което уведомява заемателя с писмено уведомление или с предприемането на действия по извънсъдебно/съдебно събиране на вземанията.

От приетия като писмено доказателство по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2017 г. се установява, че „Сити кеш“ ООД, в качеството си на „продавач“ /цедент/, е прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на „купувач“ /цесионер/ вземанията, произтичащи от договори за потребителски кредит, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора – арг. § 2, т. 2.1 и т. 2.2 от същия. В това приложение от 31.10.2017 г., под № 393 е включено вземане спрямо ответника К.К. по договор № 92692от 25.10.2016 г. с размер на отпуснатата главница от 1100 лв., общо дължима сума по кредита от 2 298,56 лв. към датата на цесията, от които непогасена главница от 1 026,09 лв., договорна лихва от 105,68 лв. и неустойка от 1 040,01 лв., с начислена лихва за забава в размер от 126,78 лв.

С пълномощно, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Сити Кеш“ ООД, като цедент, упълномощава ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията на дружеството, възникнали по силата на сключени договори, които дружеството е цедирало съгласно договора за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г., сключен между упълномощителя и упълномощеното лице.

С

Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/92692 от 10.11.2017 г., адресирано до ответника К. К., дружеството – заемодател „Сити Кеш“ ООД, чрез ищцовото дружество, уведомява същия за извършеното прехвърляне на вземанията, произтичащи от договора за потребителски кредит № 92692 в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а последното отправя покана до длъжника да погаси дължимата сума в общ размер от 2 298,56 лв., включваща и лихва за просрочие и неустойка, в срок до 5 дни от получаване на поканата.

Писмото е изпратено на адреса на ответника, вписан в договора за кредит, като пратката се е върнала в цялост като непотърсена от адресата.

До ответника е изпратено второ уведомително писмо от 25.01.2019 г. с идентично съдържание с първоначалното, като видно от удостоверяването пратката е върната.

От изводите на вещото лице, обективирани в изслушаното и прието по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че съгласно процесния договор за потребителски кредит от 25.10.2016 г. ответникът следва да върне на дружеството – заемодател сума в общ размер от 1 954,82 лв. на 27 седмични вноски. Ответникът е извършвал едно плащане по договора – на 07.11.2016 г. в общ размер от