Присъда № 10 от 23.07.2026, Районен съд - Левски

Мотиви към Присъда №10 от 23.07.2026г., постановенa по НОХД №264/2025г. по описа на РС - Левски

В Районен съд – Левски е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Плевен срещу Й. В. от ****, за това че на 10.01.2024г. в ****, в съучастие като извършител с А. С. В. /спрямо него производството е разделено/ противозаконно присвоила чужда движима вещ - мобилен телефон марка „****“ модел „**** с ИМЕЙ 1 - **** и ИМЕЙ 2 - ****, на стойност 1600лв., собственост на М. К. В. от ****, който владеела.

Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Счита обвинението доказано по несъмнен начин. Пледира, че има извършено деяние от подсъдимата Й. В., което съставлява престъпление по чл. 206, ал.1, вр. чл.

20, ал.2 от НК, поради което подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок. Поради присъждане на разноските по отделеното производство, счита че не следва да се възлагат разноски на подсъдимата Й.

В., направени по досъдебното производство.

Защитникът на подсъдимия пледира, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена. Моли съда да определи на подзащитната му минималното предвидено в закона наказание, което да бъде отложено за срок от три години, предвид данните по делото, че напълно са възстановени причинените имуществени вреди на пострадалото лице, както и че към момента на деянието подсъдимата не е осъждана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

Подсъдимата Й. В., родена на **** в Република Гърция, с постоянен адрес ****, ****, българска гражданка, със средно образование завършено в Германия (може да чете на български), не работи, неомъжена, неосъждана към момента на извършване на деянието, ЕГН **********.

Пострадалият М. В. от **** притежавал мобилен телефон „****“, модел „****“ с ИМЕИ 1 - **** и ИМЕЙ 2 - ****, закупен през месец декември 2023г.

Тъй като не го ползвал решил да го продаде в платформата ОЛХ.

На 07.01.2024г. чрез тази платформа, с него се свързало лице, което пожелало да закупи мобилния телефон. Предоставило данни за доставка: „Б.

П., ****, до офис на „Спиди“. Малко след това, от мобилен телефон **** се получило обаждане към В. с искане за потвърждаване, че ще изпрати мобилния телефон.

На 08.01.2024г. М. В. изпратил мобилния телефон от офис на куриерска фирма „Спиди“ в **** до „Б. П.“, до офис на „Спиди“ в **** и телефон за контакт - ****. Имало определен наложен платеж в размер на 1450лв.

На 10.01.2024 г. в ****, в офис на куриерска фирма „Спиди“ АД на ****, където служител била Ц. В. дошли клиенти - обвиняемата Й. В. заедно с А. В.

/спрямо него производството е разделено/. В. поискал да получи три пратки на 1 името на Б. П. и представил личната си карта. В. ги предоставила. Пратките били с опция „Преглед и тест“. Обвиняемата В. започнала да отваря пратките.

След това двамата с В. започнали да оглеждат намиращите се в тях мобилни телефони. В една от тези пратки бил мобилния телефон, изпратен от М. В..

В това време в офиса влезли две момичета - А. С. и М. Р.. Те поискали да изпратят пратки. В. започнала да обслужва и тях. С. и Р. трябвало да снимат рокли, които изпращат, през което време нямала поглед към обвиняемата и В..

В. извадил от джоба си реплика на мобилен телефон марка „****“, модел „****. Обвиняемата В. бързо взела оригиналния телефон и го прибрала в дрехите си, а В. поставил репликата. След това заявил, че изпратеният мобилен телефон марка „****“, модел „**** бил реплика и отказал да вземе пратката. Заплатили дължима сума за връщане на пратката и си заминали.

На 11.01.2024г. В. получил съобщение, че пратката му била върната.

Отишъл в съответния офис и я взел. При отварянето й установил, че това не бил телефонът, който изпратил и IMEI номерата се различавали. Подал рекламация в офиса на Спиди и сигнал до РУ-Лом.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената оценителна експертиза, стойността на 1 бр. мобилен телефон „****“, модел „**** към момента на извършване на деянието е 1600лв.

Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на вещото лице и приобщените в хода на настоящото производство доказателства.

Събраните в хода на делото доказателства са безпротиворечиви, логични и последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по безспорен начин фактите относно авторството на деянието, времето и мястото на извършването му, както и и механизма на осъществяване.

От събраните по делото доказателства се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимата В. е извършила престъпление по чл. 206, ал.1 от НК вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 10.01.2024г. в ****, в съучастие като извършител с А. С. В. противозаконно присвоила чужда движима вещ мобилен телефон марка „****“ модел „**** на стойност 1600лв., собственост на М. К. В. от ****, който владеела.

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи.

Обсебването е уредено в разпоредбата на чл. 206, ал.1 от НК, като ал.1 го определя като противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда.

Изпълнителното деяние се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес.

Обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл.

В конкретния случай подсъдимата е действала с пряк умисъл, съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на 2 общественоопасните последици и ги е искала.

Подсъдимата с поведението си е осъществила по несъмнен начин от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал.1 НК.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, като съобрази вида и размера на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода за срок от една до шест години, както и наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, като се съобрази и с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.

При индивидуализация на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, възстановяването на причинените имуществени вреди на пострадалия, както и невисоката обществената опасност на дееца.

Предвид констатираните смекчаващи вината обстоятелства съдът определи за това престъпление наказание в размер на една година лишаване от свобода. Съдът приема, че в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, указваща определяне на наказанието под най – ниския предел, тъй като не се касае за изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най – лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.

Налице са предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. Съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимата да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от свобода. С така наложеното наказание на подсъдимата съдът намира, че ще могат да бъдат постигнати целите на личната и генерална превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на подсъдимата и останалите членове на обществото.

При този изход на делото в тежест на подсъдимата следва да се присъдят направените разноски в съдебното производство в размер на 84,37 евро.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 10 гр. ЛЕВСКИ, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова

Съдебни

ЕЛКА АТ. ДАНЧЕВА заседатели: ПЕТЯ Т. СТАНЧЕВА при участието на секретаря СОНЯ Й. И.ОВСКА и прокурора Г. Сл. Г. като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Наказателно дело от общ характер № 20254410200264 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Й. В., родена на **** в Република Гърция, с постоянен адрес ****, българска гражданка, със средно образование завършено в Германия (може да чете на български), не работи, неомъжена, неосъждана към момента на извършване на деянието, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на *** в ***, в съучастие като извършител с А.

Ст. В. /спрямо него производството е разделено/ противозаконно присвоила чужда движима вещ - мобилен телефон марка „****“ модел „***“ с ИМЕЙ 1 **** и ИМЕЙ 2 - ***, на стойност 1600лв., собственост на М. К. В. от ***, който владеела, поради което и на основание чл.206, ал.1 във вр чл.20, ал.2 от НК във вр. с чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Й. В., със снета по делото самоличност да заплати направените деловодни разноски в 1 съдебното производство в размер на 84,37 евро.

ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест пред ПОС в 15 – дневен срок от днес.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2