Решение № 132 от 05.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско д. № 20221110131701 по описа за 2022 година

Производството по д.то е образувано по искова молба, подадена от С. Ч. П. с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ срещу Административен съд – София град за сума в размер на 5100 лв. и срещу Върховен административен съд за сума в размер на 1500 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на непрекъснат стрес, преживени тревоги, безпокойства, притеснения, страх, неудовлетвореност, разочарование, загуба на доверието към държавните институции, причинени в резултат на забавено разглеждане на водено срещу ищеца административно производство, неприключило повече от пет години, по адм. д. № 6621/2014г. по описа на АССГ и адм.д. № 582/2017 г. на ВАС, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 21.03.2018г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е страна по адм. д. № 6621/2014г. по описа на АССГ, образувано по искова молба на общо 25 ищци, сред които и настоящият ищец срещу Министерство на образованието, младежта и науката, депозирана на 29.05.2014г. с искане за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от нищожен административен акт. Заявява, че на 05.12.2016 г. е постановено незаконосъобразно съдебно решение, срещу което е постъпила жалба от него и от останалите ищци и въз основа на нея е образувано адм. д. № 582/2017г. по описа на ВАС, неприключило към датата на депозиране на настоящата искова молба. Излага твърдения, че продължителността на водените административни производства пред АССГ и ВАС, продължила към момента на депозиране на исковата молба повече от 5 години е в нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Поддържа, че вследствие на неразумната 1 продължителност на производствата е претърпял гореописаните неимуществени вреди.

Ответникът Административен съд – София град е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на исковата претенция по чл. 2б от ЗОДОВ. При условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер.

Излага доводи, че продължилото за период от около три години административно производство не е извън разумния срок като в тази връзка твърди, че адм. д. № 6621/2014г. по описа на АССГ е образувано на 04.07.2014г. по искова молба на Д. Р. Ц. и З. К. С. срещу Министерство на образованието, младежта и науката като настоящият ищец е конституиран като страна на много по-късен етап – след присъединяване на исковата му молба за общо разглеждане и решаване в рамките на образуваното административно д., което се е случило в средата на 2015г. Заявява, че продължителността на производството се дължи на множеството ищци и на самото процесуално поведение на настоящия ищец, характеризиращо се с поетапни доказателствени искания и възражения, многократно обжалване по касационен ред дори и на актове, неподлежащи на инстанционен контрол /включително и пред петчленен състав на ВАС/, отказите на трима адвокати от САК да поемат осъществяване на правната помощ на ищците, както и поради спирането на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по искане на самия ищец. Твърди се още, че д.то е отсрочвано в следващите открити съдебни заседания за след 1 месец, произнасянето по молбите на ищците е било навременно, а решението е постановено в срока по чл. 235, ал. 5 ГПК.

Ответникът Върховен административен съд /ВАС/ в едномесечния законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК заявява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция по чл. 2б от ЗОДОВ. Излагат се доводи, че не е налице забавяне на производството от ВАС, което да е дов. до нарушаване на правото на ищеца за разглеждане на д.то в разумен срок. Поддържа, че общата продължителност на административното д. се дължи единствено и само на процесуалното поведение на самия ищец, доколкото същият сам е целял отлагане на д.то. Релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, несъобразено с изискването на чл. 52 от ЗЗД.

Конституираната по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ страна Прокуратура на Република България намира исковете за неоснователни и недоказани.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по д.то доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното към настоящото д. копие на адм. д. № 6621/2014г. по описа на АССГ, I-48 с-в съдът установи, че е образувано на 04.07.2014г. по искова молба на Д. Р. Ц. и З. К. С. срещу Министерство на образованието, младежта и науката 2 с искане за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от нищожен административен акт. Първоначално исковата молба е била депозиране пред ВАС, въз основа на която е образувано адм. д. № 7765/2014г. по описа на ВАС, Седмо отделение.

С влязло в сила Определение с № 9254/02.07.2014г. по адм. д. № 7765/2014г. по описа на ВАС, Седмо отделение производството пред ВАС е прекратено и е изпратено по подсъдност на АССГ като адм. д. № 6621/2014г. по описа на АССГ, I-48 с-в е образувано на 04.07.2014 г.

Впоследствие с Разпореждане от 04.08.2014 г. по адм. д. № 6621/2014г. по описа на АССГ, I-48 с-в производството по д.то е оставено без движение с указания за отстраняване на нередовности в исковата молба. С Разпореждане от 07.08.2014 г. по адм. д. № 6621/2014г. по описа на АССГ, I-48 с-в производството по д.то отново е оставено без движение с указания за отстраняване на нередовности в исковата молба. С разпореждане от 08.09.2014г. д.то е насрочено в открито съдебно заседание на 13.10.2014 г. В проведеното на 13.10.2014 г. открито съдебно заседание е даден ход на д.то. По време на съдебното заседание самите ищци са направили доказателствени искания, които съдът е уважил и с оглед необходимостта от събирането им, производството по д.то е отложено за 17.11.2014г.

В проведеното на 17.11.2014г. второ съдебно заседание ищцата Д. Р. Ц. не е довела допуснатия й от съда свидетел, което е станало причина за отлагане на д.то.

Третото открито съдебно заседание е проведено на 15.12.2014г. като в съдебно заседание ищецът З. К. С. заявява, че производството е недопустимо, поради което АССГ е открил процес относно процеса за установяване на допустимост на исковите претенции на двамата ищци Д. Р. Ц. и З. К. С.. АССГ е предоставил и възможност на всички страни в 10-дневен срок да представят писмени становища по отношение допустимостта на исковите претенции на двамата ищци. По д.то е депозирана молба от 22 физически лица, сред които и ищецът по настоящото д. С. Ч. П. от 19.02.2015г., с която същите са поискали да бъдат конституирани като ищци.

С определение № 1171 от 09.03.2015г. съдът е оставил без разглеждане искова молба на Д. Р. Ц. и З. К. С. срещу Министерство на образованието, младежта и науката с искане за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от нищожен административен акт (заповед № 14 – 87/14.09.1995г на МОНТ) и е прекратил производството по адм.д. № 6621/2014г. по описа на АССГ. Със същото определение е отхвърлено искането за присъединяване по адм.д. № 6621/2014 г. на искове на 22 броя физически лица по молба от 19.02.2015г., като копие от същата молба е била изпратена на председателя на АССГ за образуване на самостоятелни дела. С влязло в сила Определение № 6551 от 03.06.2015 г., постановено по адм.д. № 4094/2015 по описа на ВАС, Трето отделение определението на АССГ е отменено и д.то е върнато в АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Д.то пред АССГ е насрочено за 3

28.09.2015г., като видно от съдебния протокол, че ищецът по настоящото д. С. Ч. П., наред с още 25 физически лица е конституиран като ищец по административното д.. В четвъртото съдебно заседание съдът не е дал ход на д.то поради нередовното призоваване на част от ищците и е отложил д.то за 19.10.2015г.

В проведеното на 19.10.2015г. пето открито съдебно заседание съдът не е дал ход на д.то, въпреки редовното призоваване на всички страни, поради искане на един от ищците – З. К. С., да бъде призован адвокатът му и доколкото същият заявява, че не е приложил всички изискани дела към настоящото д.. Д.то е отложено за 30.11.2015г.

С молба от 30.10.2015г. ищецът З. К. С. (в лично качество и като пълномощник на останалите 25 ищци) е поискал отвод на съдията-докладчик като с Разпореждане от 02.11.2015г. съдът е счел, че липсва каквото и да е основание за отвод. Впоследствие с молба от 04.11.2015г. ищецът З. К. С. (в лично качество и като пълномощник на останалите 25 ищци) повторно е поискал отвод на съдията-докладчик като с определение от 04.11.2015г. съдът е оставил без уважение молбата за отвод като в определението изрично е посочено, че същото не подлежи на обжалване. Въпреки последното обстоятелство ищецът З. К. С. (в лично качество и като пълномощник на останалите 25 ищци) е депозирал частна жалба срещу постановеното окончателно определение, въз основа на която е образувано адм. д. № 13126/2015г. по описа на ВАС, приключило с определение № 12622/25.11.2015г., с което частната жалба е оставена без разглеждане като подадена срещу неподлежащ на оспорване съдебен акт. ищецът З. К. С. (в лично качество и като пълномощник на останалите 25 ищци) е депозирал частна жалба срещу постановеното определение на ВАС, въз основа на която е образувано д. № 14180/2015г., по което е постановено определение № 670 от 21.01.2016 г. на петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила обжалваното определение. С оглед на депозираните от страна на ищеца З. К. С. (в лично качество и като пълномощник на останалите 25 ищци) многобройни частни жалби и необходимостта от произнасянето по тях, насроченото за 30.11.2015г. пред АССГ не е било проведено. С молба от 22.01.2016г. ищецът З. К. С. е поискал съдът да допусне или потвърди допуснатата му правна помощ, но да не призовава вече назначения защитник, спрямо когото прави отказ поради липса на компетентност у него, съгласно поставените от същия изисквания, като е посочено, че съдът следва да уведоми САК, че „д.то не е обикновено, а сложно с голям обществен интерес и международно естество.” С Разпореждане от 25.01.2016г. съдията-докладчик е разпоредил молбата да се докладва веднага следва връщане на д.то от ВАС.

Впоследствие с Определение от 28.01.2016г. съдът е насрочил д.то за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2016г. и е допуснал правна помощ на ищеца, във връзка с представените от него документи, уд.еряващи обстоятелствата, 4 относими по смисъла на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. Разпоредено е да бъде изпратено писмо до САК с приложена молбата на ищеца, с оглед съобразяване с претенциите му по отношения на служебния защитник. С молба от 02.02.2016г. ищецът З. К. С. е поискал да бъдат призовани и вещите лица по назначените две експертизи по д.то, като тяхното призоваване е разпоредено с определението за отлагане на д.то от откритото съдебно заседание от 19.10.2015г. С оглед непровеждане на заседанието на 30.11.2015г. (по посочените по-горе причини, а именно физическата липса на д.то, поради изпращането му за произнасяне по двете жалби на С. във ВАС), съдът, с Разпореждане от 08.02.2016г. е указал изрично двете вещи лица да бъдат призовани за заседанието на 07.03.2016г.

По д.то е депозирана молба от 22.02.2016г. от адв. Н. К. определена от САК за служебен защитник на З. С., в която сочи, че лицето е било уведомено от ищеца, че е назначено за особен представител, като след запознаване с д.то, същата е преценила, че материята на д.то не от сферата на компетентност, в която същата работи, поради което е поискала прекратяване на пълномощията й по д.то. Доколкото обаче към момента на депозиране на молбата, адв. Н. Кисьова не е назначена от съда, а само посочена от САК, съдът е разпоредил препис от молбата да се изпрати на САК, за съобразяване.