Решение № 1014 от 10.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1014 гр. Варна, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100500934 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 12232/15.05.2024 г. от В. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ******************, чрез адв. Р. П., срещу Решение № 485/16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 3247/2023 г. на ВРС, 31 състав, с което са отхвърлени исковете на въззивника за приемане за установено в отношенията с въззиваемата страна – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, че сумите по изпълнителен лист от 12.09.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 1181/2009 г. по описа на ВРС, възлизащи на 9055,93 лева главница по договор за кредит от 17.11.2006 г., със законна лихва в размер н а 42,76 лева за периода от 25.11.2022 г. до 12.12.2022 г., 9880,67 лева неолихвяеми вземания, 100 лева разноски по изпълнителното дело, 1747,01 лева такси по тарифа към ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г. и разноски в производство по принудително изпълнение, в това число такси и разноски по тарифа към ЗЧСИ, юрисконсултско/адв.възнаграждение, са недължими от въззивника, поради изтекла погасителна давност, на осн. чл. 439 ГПК.

В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност, 1 необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон на решението в цялост. На първо място, излага съображения, че в решаващите си мотиви първостепенният съд неправилно приел наличието на две частични плащания към ЧСИ през м.11.2018 г. от физическото лице, с което погасителната давност за вземането била прекъсната. Сочи, че доброволно плащане по образуваното изпълнително дело не било извършвано, а такова било наредено от банката, в която се намирали запорираните сметки на задълженото лице, по сметката на ЧСИ Д.П.-Я.. По отношение на второто плащане в размер на 730,42 лева, извършено през м.11.2018 г., въззивникът излага, че поначало не било извършвано по нареждане от задълженото лице, а по санкция на съдебния изпълнител.

На следващо място, в жалбата се обосновава извод, че погасителната давност не била прекъсната на осн. чл. 116, б. „В“ ЗЗД, тъй като от датата на образуване на изпълнително дело № 223/2010 г. действия по принудително изпълнение били предприемани единствено срещу кредитополучателя В.Г. а не срещу въззивника, като в периода от 12.02.2009 г. /дата на издаване на изпълнителния лист/ до края на 2018 г. не били искани и извършвани принудителни действия спрямо него. В жалбата се обосновават аргументи за настъпила перемпция поради наличие на хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и съгласно цитирана практика на ВКС. Твърдяната от въззивника перемпция обуславяла незаконосъобразността на наложения запор на банковите му сметки, като в допълнение се посочва, че взискателят бил ненадлежно конституиран по изпълнителното дело поради неуведомяването на Х. за извършено прехвърляне на вземането чрез цесия. Доводи в тази насока черпи от твърдението, че при молбата на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за конституиране като взискател в договора за цесия не бил вписан въззивника като длъжник, както и, че последният не бил уведомен за прехвърлянето по реда и смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което не било обсъдено от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В допълнение, въззивникът сочи, че към молбата за запор на банкови сметки вх. № 27807/12.10.2018 г. липсвало надлежно упълномощаване на ю.к. И. П., която е подписала молбата, както и липса на доказателства за заплатена такса по ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева за налагане на запора. Излага съображения, че според постановките на Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност в процесния случай била изтекла, като в допълнение сочи, че не му била връчена покана за доброволно изпълнение. На следващо място, въззивникът посочва, че не бил надлежно уведомен за извършената последваща цесия, с която вземането било прехвърлено от „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД на въззиваемата страна. Твърди се в жалбата, че в края на месец януари, 2023 г. му била връчена за пръв път покана за доброволно изпълнение с изх. № 2740/25.01.2023 г. по изп. д. № 20227110401055 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., peг. № 711, ведно с изпълнителен лист от 12.02.2009 г., издаден по ч.гр.д.№1181/2009 г. по описа на Районен съдВарна. Така от 26.06.2015 г. до 03.01.2023 г., когато В. Х. е уведомен, че е 2 осъден за задължение на В.Г. което два пъти е било продавано през годините, е изтекъл период по-дълъг от 5 години и съответно е погасено по давност към датата на завеждане на исковата молба в съда. Давността е започнала да тече от приемането на 26.06.2015 г. на цитираното тълкувателно решение. През 2017 г. е настъпила перемпция на изпълнително делото и то се е прекратило ex lege. За периода 2015 г. – 2017 г. не са предприемани каквито и да било действия по принудително изпълнение спрямо длъжника В. Х.. От 2015 г. до 2020 г. е изтекла общата петгодишна погасителна давност за вземането по изпълнителния титул.

Поради изложените съображения за недължимост на главния дълг, излага съображения за недължимост и на акцесорните вземания за лихви.

Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено в цялост и постановяване на ново, с което да бъде признато за установено, че въззивникът не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумите по изпълнителен лист от 12.02.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 1181/2009 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, 11 с-в, 9 055,93 лева, със законна лихва в размер на 42,76 лева за периода 25.11.2022 г.-12.12.2022 г., 9 880,67 лева неолихвяеми вземания, 100 лева разноски по изпълнителното дело, 1 747,01 лева такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г. и разноски в производство по принудително изпълнение, в това число такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ, юрисконсултско/адв. възнаграждение, поради изтекла обща погасителна давност. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

В съдебно заседание въззивникът В. И. Х. не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили молба и писмени бележки от същия, чрез процесуалния представител адв. Р. П., с които моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от същата, чрез процесуалния представител ю.к. Петър Етов, с което оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба от В. И. Х.

3 против В. И. Х. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 1191/2009 г. по описа на Районен съд - гр.Варна, 11 състав, за непогасени задължения, произтичащи от Договор за кредит от 17.11.2006 г., за принудително събиране на които вземания е образувано изп.д.

№ 155/2022 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с район на действие Окръжен съд - гр.

Варна, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 429 от ГПК.

Излага, че в края на месец януари 2023 г. е получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 2740/25.01.2023 г. по изп.д. № 20227110401055 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег. № 711, ведно с изпълнителен лист от 12.02.2009 г., издаден по ч.гр.д. №1181/2009 г. по описа на Районен съд- Варна, 11 с-в. В поканата е посочено, че В. Х. дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 20 826,37 лв., от които главница в размер на 9 055,93 лв., със законна лихва в размер на 42,76 лв. за периода 25.11.2022 г. - 12.12.2022 г., 9 880,67 лв. неолихвяеми вземания, 100 лв. разноски по изпълнителното дело, 1 747,01 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г., като е уведомен, че има наложен запор на трудовото си възнаграждение, получавано от „Виа Финанс" ООД. Заедно с поканата за доброволно изпълнение е получил и уведомление за извършено прехвърляне на вземане изх.№МА 00027546/23.11.2022 г. на „ОТП ФАКТОРИНГ" ЕАД, от което е видно, че с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.12.2021 г. „ОТП ФАКТОРИНГ" ЕАД е продало на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД вземането си придобито по силата на договор за цесия, сключен с „БАНКА ДСК" ЕАД за дължими суми по договор от 17.11.2006 г. С посочения изпълнителен лист В.Х. е осъден по реда на чл.417 ГПК и дължи солидарно с В.Н.Г. на „Банка ДСК" ЕАД, сумата от 9055,93лв. главница по договор за кредит от 17.11.2006 г., сумата от 920,74 лв. договорна лихва за периода от 17.05.2008 г. до 03.02.2009 г., сумата от 341,44 лв., представляваща такса закъснение за периода от 18.04.2008 г. до 03.02.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.02.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 206,36 лв. разноски по делото, както и сумата от 456,36 лв. юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че на гърба на цитирания изпълнителен титул, наред с множеството отбелязвания за постъпили суми, има печат за Постановление за перемпция от 27.10.2022 г., видно от който изпълнителният лист от 12.02.2009 г. първоначално е бил представен на същия ЧСИ и образуван в изп.д.№ 223/2010 г., но на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК делото е прекратено. Липсва отбелязване за последно извършено действие по принудително изпълнение.

Твърди, че по перимираното изп.д. № 223/2010 г. по описа на ЧСИ Д.П. - Я., peг. № 711 на КЧСИ, през 2019 г. са сезирали съдебния изпълнител с искане, обективирано в молба с вх. №8481/03.04.2019 г. на ЧСИ, за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на В.Х., поради изтекла погасителна давност, перемпция, липса на връчено ПДИ и надлежно уведомяване на длъжника за образувано изпълнително дело срещу него и за наличието на нов 4 кредитор в лицето на „ОТП Факторинг България" ЕАД, за липса на уведомяване за извършено прехвърляне на вземане и наличие на нов взискател. Твърди, че с молба вх. № 12128/05.07.2012 г. по изп.д. № 223/2010 г. е направено искане от „ОТП Факторинг България" ЕАД за конституиране на дружеството като нов взискател на мястото „Банка ДСК" ЕАД поради сключен договор за продажба на вземане от 12.06.2012 г., като не е посочен изпълнителен способ. Сочи, че по делото няма данни и липсват доказателства за връчено уведомление за цесия до Х. от страна на цедента, като липсва и съобщение до него за наличието на нов взискател в производството по принудително изпълнение, както и приемо-предавателен протокол, по т.2.1. от договора за цесия. Твърди, че цесията не е произвела действие за длъжника в лицето на ищеца предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, вземането не е установено по основание и размер, нито качеството на кредитор на „ОТП Факторинг България" ЕАД, но въпреки това последното е конституирано като взискател от съдебния изпълнител и производството по принудително изпълнение е продължено спрямо длъжниците на „Банка ДСК" ЕАД. Счита, че от датата на образуване на производството по ИД № 223/2010 г. до 2018 г. са предприемани действия по принудително изпълнение само спрямо кредитополучателя В.Г.. Всички постъпили суми по това производство също са само от действия на ЧСИ насочени към длъжника В.Г.. Срещу ищеца не са предприемани действия по принудително изпълнение до 2018 г., когато ЧСИ е изпратил запорно съобщение до трето задължено лице - „ЦКБ" АД с цел налагане запор на банкови сметки. Т.е. от датата на издаване на изпълнителния лист - 12.02.2009 г. до датата на запорното съобщение на съдебния изпълнител от края на 2018 г. не са били искани и извършвани каквито е да било действия по събиране на дълга от ищеца, било то чрез действия по принудително изпълнение или извънсъдебно. Сочи, че наложеният запор на банова сметка през 2018 г. е незаконосъобразен, защото е поискан от ненадлежен кредитор, който не се легитимира по законоустановения начин като кредитор на В. Х.. Намира, че за задължението за парично плащане съгласно изпълнителен лист от 12.02.2009 г. е изтекла обща погасителна давност, която е започнала да тече от датата на неговото издаване - 12.02.2009 г. и е изтекла на 13.02.2014г. Поради недължимост на главния дълг, твърди недължимост и на акцесорните вземания за изтекла лихва за забава, разноски на ЧСИ и за процесуално представителство на юрисконсулти и/или адвокати на взискателите. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като му бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски.