Решение № 296 от 14.06.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. В., 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320102013 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ”Х. И.” № 15, ет. 6, с която против Р. АЛ. ЦВ., ЕГН **********, от гр. В., ул. „Б.В.“ № 25, ет. 10, ап. 30, са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че н а 02.07.2013 г. между Р.банк (Б.) ЕАД (Банката), в качеството на кредитодател и Р. АЛ. ЦВ., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател е сключен Рамков договор № 1306140415589855 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic.

По силата на Договора Банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500.00 лева, който може да бъде използван чрез кредитна карта, представляваща средство за отдалечен достъп по електронен път до обслужващата кредита банкова сметка и наличния по същата кредитен лимит. Сочи се, че банката е изпълнила задължението си да предостави одобрения лимит и да издаде и предаде на кредитополучателя кредитна карта.

Излага се, че кредитополучателят от своя страна е усвоил суми от одобрения кредитен лимит, в резултат на което за същия е възникнало задължението да ги възстанови, ведно с начислената за срока на ползването 1 им договорна възнаградителна лихва съгласно годишен лихвен процент, посочен в Договора. На основание чл. 115 от Договора кредитополучателят има право по всяко време да погаси използвания кредитен лимит, но в случай, че той не се възползва от тази възможност, то погасяването следва да стане чрез заплащане на месечна база на минимални погасителни вноски (МПВ), формирана като процент от общата дължима сума (усвоения кредитен лимит с добавени такси, лихви и комисионни) плюс по-голямата от двете суми неплатените МПВ за минал период или надвишаването на кредитния лимит.

Размерът на месечната погасителна вноска е конкретно посочен в месечно извлечение, което се изпраща от Банката на кредитополучателя по избран от същия начин (на хартия или по електронен път), като в Договора е изрично посочено, че неполучаването на извлечението не освобождава кредитополучателя от задължението му да заплати МПВ. Падежът на МПВ настъпва на първия ден от месеца, следващ месеца, в който изтича отчетния период. В случай че този ден е неработен, падежът е на следващия работен ден. Поддържа се, че кредитополучателят не е изпълнявал изцяло и в срок задължението си за заплащане на минималната месечна погасителна вноска, като падежът на първата изцяло/частично непогасена минимална месечна вноска е настъпил на 04.01.2016 г.

Излага се, че в чл. 148 от Договора е посочено, че същият се сключва за срок от 3 години, а в чл. 149 от Договора е уговорена възможността срокът да бъде подновен еднократно за нов тригодишен период при кумулативното наличие на следните условия - кредитополучателят не е в просрочие към момента на изтичане на валидността на картата и картодържателят не е уведомил Банката, че не желае да бъде подновявана. Ищецът твърди, че в процесния случай описаните в предходното изречение условия не са били налице, поради което крайният срок на договора е настъпил на 01.07.2016 г.

Сочи се, че кредитодателят Р.банк (Б.) ЕАД прехвърлил на ищеца Ф.И.

ЕАД вземането си по горецитирания договор за кредит по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 07.12.2016г. и Конкретен договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020 г. С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът Р.банк (Б.) ЕАД упълномощил цесионера Ф.И. ЕАД да уведоми длъжника Р. АЛ. ЦВ. за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник, изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за 2 цесията до посочения в договора за кредит адрес. Същият бил посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника, нито пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина оставил уведомление с указан срок за получаване от техен офис. След като срокът изтекъл, пратката била върната в цялост на ищеца, оформена като „непотърсена". Предвид гореизложеното се иска с исковата молба съдът да връчи уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията на ответника ще бъде най-късният момент, в който същият ще бъде уведомен за цесията. /В този смисъл Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,П т.о./ГК/.

Твърди се, че след датата на цесията и предвид изпадането на длъжника в забава още на 04.01.2016 г. за ищеца било възникнало право на основание чл. 86 ЗЗД да начисли обезщетение за забава в размер на законната лихва върху прехвърлената главница. Размерът на формираното по така описания начин обезщетение за забава (законна лихва за забава) възлиза на 38.83 лева обезщетение за забава (законна лихва за забава), начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г.

Поддържа се, че ищецът подал заявление на основание чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 986/2021 г. по описа на Районен съд В. е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради тази причина съдът е указал на ищеца да предяви иск, с който да установи вземането си.

Иска се от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. АЛ. ЦВ. има задължение към Ф.И. ЕАД по Рамков договор № 1306140415589855 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic, което е обективирано в заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 986/2021 г. по описа на Районен съд В., а именно: 471.16 лева - главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и 38.83 лева - обезщетение за забава (законна лихва за забава), начислена за периода от 14.07.2020 г. до 10.05.2021 г.

3

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по размер.

Излага се, че в сключеният договор между Р.банк ЕАД и ответника не била предвидена възможност кредиторът да може да прехвърля вземането си, поради което според ответника липсва активна легитимация на ищеца.

Оспорва се надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 986/2021 г. по описа на РС - В..

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

По ч. гр. д. № 986/2021 г. на Районен съд-В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. АЛ. ЦВ. да заплати на кредитора следните суми: 471.16 лева – главница, 38.83 лева – лихва за забава за периода от 03.04.2020 г. до 10.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 14.05.2021 г. до изплащане на вземането.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от непогасени задължения по договор за издаване и ползване на кредитна карта, сключен на 02.07.2013 г. и цедиран на заявителя с договор за цесия от 02.04.2020 г. След процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и дадени указания на заявителя на основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.

От представения Рамков договор № 1306140415589855 от 02.07.2013 г. е видно, че „Р.банк /Б./ ЕАД е открила сметка с посочен в договора IBAN и издала основна международна кредитна карта с чип Visa Classic/MasterCard Standard/ Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic на името на ответника с първоначален кредитен лимит – 500.00 лева, като в чл. 33 от Рамковия договор са уговорени лихвените условия между страните. В чл. 34 от Рамковия договор е посочено, че лихвата по чл. 33 от договора се начислява върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния период до пълното погашение и се събира служебно от Банката от кредитния лимит или за сметка на неговото 4 надвишение.

В чл. 115 от Рамковия договор е посочено, че кредитополучателят има право по всяко време да погаси използвания кредитен лимит, но в случай, че той не се възползва от тази възможност, то погасяването следва да стане чрез заплащане на месечна база на минимални погасителни вноски, формирана като процент от общата дължима сума (усвоения кредитен лимит с добавени такси, лихви и комисионни) плюс поголямата от двете суми - неплатените минимални погасителни вноски за минал период или надвишаването на кредитния лимит. Размерът на месечната погасителна вноска е конкретно посочен в месечно извлечение, което се изпраща от Банката на кредитополучателя по избран от същия начин (на хартия или по електронен път), като в Рамковия договор е изрично посочено, че неполучаването на извлечението не освобождава кредитополучателя от задължението му да заплати минималните погасителни вноски. Падежът на минималната погасителна вноска настъпва на първия ден от месеца, следващ месеца, в който изтича отчетния период. В случай, че този ден е неработен, падежът е на следващия работен ден. В исковата молба е посочено, че кредитополучателят не е изпълнявал изцяло и в срок задължението си за заплащане на минималната месечна погасителна вноска, като падежът на първата изцяло/частично непогасена минимална месечна вноска е настъпил на 04.01.2016 г.

В чл. 148 от Рамковия договор е посочено, че същият се сключва за срок от 3 /три/ години, а в чл. 149 от Договора е уговорена възможността срокът да бъде подновен еднократно за нов тригодишен период при кумулативното наличие на следните условия - кредитополучателят не е в просрочие към момента на изтичане на валидността на картата и картодържателят не е уведомил Банката, че не желае да бъде подновявана.

Според изложеното от ищеца в процесния случай описаните в предходното изречение условия не са били налице, поради което крайният срок на договора е настъпил на 01.07.2016 г.

От чл. 108 от Рамков договор № 1306140415589855 от 02.07.2013 г. се установява, че страните по договора са се договорили, че „Р.банк /Б./“ ЕАД има право да прехвърли вземането си на нов кредитор.

На 07.12.2016 г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Р.банк /Б./“ ЕАД и ищеца, според който 5 продавачът изразява желание в срока на действие на Рамковия договор да продава и прехвърля на купувача вземания, произхождащи от договори закредит и/или договор за издаване и ползване на кредитна карта, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си по тях, а купувачът изразява желание да купува и да приема от продавача вземания, предмет на прехвърляне, съгласно условията на Рамковия договор и конкретен договор за цесия. На 02.04.2020 г. между „Р.банк /Б./ като цедент и "Ф.И." ЕАД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът продава на цесионера портфейл от вземания, произхождащи от договори за кредитни карти на физически лица и който портфейл от везамния е определен и индивидуализиран съгласно Приложение № 1А към конкретния договор за цесия срещу покупна цена, посочена в конкретния договор.

Видно от Приложение № 1А към Конкретен договор за цесия от 02.04.2020 г. задължението на Р. АЛ. ЦВ. е сред прехвърлените в полза на цесионера вземания.

Р.банк (Б.) ЕАД е упълномощила цесионера Ф.И. ЕАД да уведоми длъжника Р. АЛ. ЦВ. за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник, изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесията до посочения в договора за кредит адрес, но пратката била върната в цялост, оформена като „непотърсена".