Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 14.08.2026, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 871/2025
Вид
Решение № 277
Подписан
14.08.2026
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Костинброд, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100871 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца Н. К. М., ЕГН **********, с която се предявява обективно съединени искове, както следва: За признаване за установено по отношение на ответника „Микрокредит“ АД, ЕИК ****, че сключеният между тях Договор за заем Microcredit № *** от 06.02.2025 г. за недействителен поради неточно посочване на ГПР, както и за осъждане на ответника да му заплати сумата от 231 лева като платени при изначална липса на основание.

Исковата молба е предявена чрез упълномощения представител адвокат Д. Г..

Твърди се в ИМ, че на 06.02.2025 г., ищецът е сключил с ответника договор за заем Microcredit № ***, съгласно който му е предоставена заемната сума от 1 400 лева при условия да я върне за срок от 12 месеца при лихва от 40.47% и ГПР от 48.90% и обща дължима сума от 1 848.72 лева, като устно от страна на кредитодателя е поставено условия за сключване и на договор за допълнителни услуги, съгласно който ищецът е следвало да му заплати и сумата от 1 613 28 лева, платими към месечните вноски по договора за заем.

Твърди, че общата дължима сума по този начин е в размер на 3 462 лева, като ищцата е заплатила общо на ответника 1 731 лева

По осъдителния иск твърди, че сумата от 231 лева е заплатена при изначална липса на основание предвид нищожност на договора за заем.

Твърди нищожност на договора за услуги поради противоречие с добрите нрави.

1

Твърди противоречие на договора за допълнителни услуги с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и следва тези услуги да са безплатни предвид естеството им на действия по управление на кредита.

Твърди неясно формулиране на услугите и липса на стойностно изражение на всяка от тях.

Твърди, че разходите за допълнителни услуги следва да участват при определяне на ГПР. Твърди неимоверно увеличаване на тежестта на задължението, както и нееквивалетност на престациите за услуги.

Твърди нищожност на договора за кредит поради невключване в ГПР на разходите за допълнителни услуги и по същество непосочване на действителния размер на този показател. Претендира разноски, в което число адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Не се явява и упълномощения представител, от който писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие, като поддържа претенциите си. Представя списък по чл. 80 от ГПК с разноски в размер на 188.48 лева за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в общ размер на 641.90 евро /396.48 по установителния иск и 245.42 евро по осъдителния иск/.

В срока за отговор ответника „Микрокредит“ АД подава такъв, чрез адвокат Г. М., като твърди нередовности на ИМ, изразяващи се в липса на посочена банкова сметка по искането за присъждане на разноски.

Оспорва претенциите, като твърди, че договора отговаря на изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Твърди, че евентуална недействителност засяга само надхвърлянето на максималния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По осъдителния иск твърди, че ищцата не е заплащала твърдените суми.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Не прави искане за присъждане на разноски.

По делото са ангажирани само писмени доказателства, които не са оспорвани от страните.

Ищцата, в качеството на кредитополучател, е сключила с ответника договор за заем Міcrcredit № ***/06.02.2025 г., съгласно който й е предоставена заемна сума от 1 500 лева, при фиксирана лихва от 40.47% и ГПР от 48.90 %., като връщането на сумата е следвало да бъде извършено на 12 равни месечни вноски – всяка в размер на 154.06 лева, първата от които на 16.03.2025 г. и последна на 16.02.2026 г. Към договора има погасителен план с разграничени части от всяка една вноска за главница и за договорна лихва, която е в размер на 348.72 лева, предвид размера на заемната сума и общата дължима сума, посочена в договора, а именно 1 848.72 лева.

Също на дата 06.02.2025 г., ищцата и ответника са сключили договор за допълнителни 2 услуги към договора за заем, съгласно който на ищеца е предоставен пакет услуги „Комфорт“, включващ: Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска;

Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД: Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема: Разглеждане до минути: Преференциално обслужване; Право за участие в специални промоции.

Договорено е възнаграждение в размер на 134.44 лева месечно, за срока на договора за заем, като посочената сума се изплаща ведно с месечната вноска по заемното правоотношение.

Така общата вноска е в размер на 288.50 лева или обща дължима сума за срока за заема от 3 462 лева.

Налице са разписки за извършени плащания, чрез система Изипей, за извършени плащания от страна на ищцата в полза на ответника и с основание посочения договор за кредит, като са осъществени шест плащания, всяко в размер на 288.50 лева, при което общото платено от ищцата по договора възлиза на 1 731 лева.

В изпълнение на служебните се задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а без съмнение кредитополучателят по цитираният договор за кредит има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

При тези факти съдът намира, че исковете са изцяло основателни, след като може да се направи извод, че в изчислението на ГПР не са включени разходите по закупения допълнителен пакет от услуги.

Налице е заемно правоотношение, възникнало между ищцата и „Микро Кредит“ АД, съгласно което първата е получила заемната сума от 1 500 лева и дължи връщане на тази сума без да дължи договорна лихва и договореното възнаграждение за закупен пакет услуги „Комфорт“.

Основание за това според съда е недействителността на договора за заем в писмения му вид, като и на договора за пакет услуги „Комфорт“.

Основанията за това е извода на съда, че представения писмен договор за заем и договор за услуги са недействителни в съответствие със задължителната практика на СЕС, който с мотивите на Решение по дело C-714/22 от 21.03.2024 г. еднозначно приема, че невключването на разходи по кредита при изчисление на ГПР се приравнява на липса този основен показател/характеристика на договора и на това основание е недействителен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл.

23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви.

Само за пълнота следва да се отбележи, че недействителността е налице още към момента на сключване на договорите с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за точния му размер.

Макар и да е посочено, че договора за услуги не е задължителен за сключване на договора за заем, наличието в него на услуги, отнасящи се до процедурата по сключване на 3 договора – правото на разглеждане до минути, показва еднозначно, че при логичното желание на всеки един потребител да получи желаните заемни средства максимално бързо, то заявяването на тази услуга, и като следствие заявяването на целия пакет от услуги се явява задължително условие за сключване на договора. За връзката може да се съди и предвид факта, че погасителния план по договора за допълнителни услуги третира общия размер на вноската по договора за заем и договора за допълнителни услуги, формирайки общата вноска в посочения по-горе размер.

Може да се изложат и множество допълнителни аргументи за недействителност на договора за услуги що се отнася до договореното плащане на всички вноски по него дори и след забава в плащанията по договора за заем, което противоречи на изискването да се заплащат само ползвани услуги. В случая е налице именно такъв момент, след като плащанията са по банков път, а и ползването на услугата за посещение за получаване на вноска е ограничено само до работно време и работни дни, което не е от съществена полза за потребителя. Може да се отчете и значителна неравностойност на престациите по този договор което също е самостоятелно основание за недействителност, след възнаграждението за допълнителни услуги надхвърля заемната сума.

Основното обаче според съда е характера на предоставените допълнителни услуги и характерът им, правещ ги част от договора за заем, поради което следва да бъдат отчетени като разходи по договора, които са задължителни и съответно да бъдат взети предвид при изчисление на ГПР.

Доколкото ответника не оспорва получаване на общата сума от 1 731 лева по договора и предвид извода за изначална недействителност на писмения договор за кредит разликата може да се направи извод, че ищеца е погасил главницата, която е единствено дължима на основание чл. 23 от ЗПК, съответно разликата над тази сума е платена без правно основание, поради което е основателен иска на ищеца за осъждане на ответника да върне тази недължимо платена сума. Сумата от 231 лева следва да се присъди в евро.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищцата за присъждане на разноски, като й бъдат присъдена сумата от 188.48 лева /96.37 евро/ за заплетената ДТ.

Основателно и възражението на ответника за прекомерност. Ниската правна сложност, минималния обем доказателства, както и провеждането на едно заседание, в което не се явява процесуалния представител дава основание на съда да счита, че претенцията за присъждане на разноски е основателна до размера от 250 евро.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН – НИЩОЖЕН, Договор за заем

Microcredit № *** от 06.02.2025 г., сключен между ищеца Н. К. М., ЕГН ********** и ответника „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК ****.

ОСЪЖДА ответника „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА

4 ищеца Н. К. М., ЕГН ********** сумата от 96.37 евро за направени разноски за заплатената ДТ.

ОСЪЖДА ответника „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Д. Г., Л№ ***** сумата от 250 евро за оказаната безплатна правна помощ.

Специална банкова сметка на адвокат Г. за плащания и за ищеца:************ РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

5