Решение № 859 от 22.05.2025, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 859

Перник, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА административно дело № 20247160700708 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО), образувано по жалба подадена

ОТ: М. Р. С. ЕГН: ** и адрес: [населено място], [жк], ет.*ап.*

ЧРЕЗ адв. Б. Б. от Адвокатска колегия- [населено място] със съдебен адрес: [населено място], пл. “С.“ № 10

ПРОТИВ: Решение № КПК-32 от 29.11.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ [населено място], с което е оставено в сила разпореждане [номер]-01-118-3 от 23.10.2024 година на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ [населено място].

С ИСКАНЕ: Да се отмени Решение № КПК-32 от 29.11.2024 г. на Ръководителя на ТП на НОИ [населено място], с което е оставено в сила разпореждане [номер]-01-118-3 от 23.10.2024 година на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ [населено място], като незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона в несъответствие с неговата цел и бъде уважено заявлението на молителя, като правилно, законосъобразно и обосновано.

Жалбоподателят твърди, че за времето от 04.12.2017 год. до 11.04.2024 год. бил трудово ангажиран по трудов договор в Австрия, със заплащане на законоустановените осигуровки в качеството му на работник. След прекратяване на трудовото му правоотношение със семейството си решил да се прибере в България. Попълнил и внесъл единния европейски формуляр U1, съгласно който заявил, че има желание да получава обезщетението си за безработица в страна различна от А.* - където е полагал възмезден труд, а именно в България. До момента на подаване на всички необходими документи в НОИ-П.*, за да получава обезщетение за безработица в следващите месеци, той не бил получавал обезщетение за безработица в А. и не бил правил такова искане с оглед подадения от него в социалните служби Единен европейски формуляр за обезщетение при безработица U1, в който ясно и категорично заявил, че е желанието, му за получаване на обезщетение за безработица да бъде от България, където трайно пребивава и въпреки своевременните му действия бил лишен от обезщетение за безработица.

С разпореждане [номер]-01-118-3 от 23.10.2024 година на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ-[населено място], на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка чл.11, §3, б.“а“ и чл. 65 ал.2 от регламент 883 / 2044 на ЕС на жалбоподателя му било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54 а от КСО с мотиви, че „държавата по пребиваване съвпада с държавата по последната заетост“, а именно А.*. Жалбоподателя М. Р. С. се е завърнал в България, където е постоянното му местожителство, а постоянния му адрес бил [населено място], [жк], ет.*, ап.*.

Същият е пребивавал за времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно в А.*.

Твърди, че не продължил пребиваването си в тази държава-членка, нито се бил върнал в тази държава-членка /т.е. в А.*/, на чието законодателство за последно е бил подчинен, не се е регистрирал /т.е. не се поставял на разположение/ в службите по заетостта в държавата- членка по пребиваване /за времето на трудова заетост/ в А.*, а се регистрирал в РБългария, където се бил върнал и обичайно пребивавал.

Приложимото законодателство в настоящия случаи било това на държавата-членка по обичайното му местопребиваване, на която държава той е й гражданин, а именно - законодателството на Република България, съответно РБългария се явява компетентната държава. Обезщетението за безработица, претендирано от него следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, чрез процесуалния си представител подържа депозираната жалба и при подробно изложените в жалбата съображения.

Претендира присъждане на сторените разноски по представения списък.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – директор на ТП НОИ – Перник, редовно призован, чрез процесуалния си представител, моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно при подробно изложени съображения в писмени бележки.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и констатира, че жалбата е подадена в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО преклузивен срок от лице, което има правен интерес от оспорването ѝ – адресат на обжалваното решение, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК във вр. чл.118, ал. 3 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност, решение на директора на ТП на НОИ на основание чл. 118, ал. 1 от КСО, счита същата за допустима, поради което дължи разглеждането ѝ по същество.

Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото писмени и гласни доказателства реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, по препращане от чл. 144 от АПК, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:

От фактическа страна:

Със заявление вх.№ 131-01-118 от 23.10.2024 г. е сезирал административния орган с молба за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ на основание чл. 54а от КСО, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в А.* в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването и е приложил преносим документ U1, издаден от компетентната институция на А.*. Към заявлението длъжностно лице от сектор краткосрочни плащания“ е приложило справка за приети, върнати и липсващи документи №131-01-118-1/ 02.05.2024 г.

С разпореждане [номер]-01-118-1 от 14.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление №131-01-118-3/ 23.10.2024 г.

С разпореждане [номер]-01-118-2 от 15.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл.55 от Административнопроцесуалния кодекс е възобновено производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане [номер]-01-118-3 от 23.10.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл. 11, §3, буква “а” и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, с мотив че на основание чл. 61 и по аргумент от чл.65, ал. 2 и ал. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 България не е компетентната държава, нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство. В случая, С преносим документ U1, издаден от компетентната институция на А.* са потвърдени периоди на заетост от 01.07.2014 г. до 12.10.2014 г. вкл. без прекъсване и за периода от 04.12.2017 г. до 11.04.2024 г. вкл. с незначителни прекъсвания, което обосновава наличието на дълготрайна и стабилна трудовоправна връзка с А.*. От 10.04.2018 г. до 24.06.2018 г. вкл. и от 24.09.2018 г. до 08.11.2018 г. вкл. е получавал парично обезщетение за безработица в България по подадени от лицето заявление №131-01-141/ 03.05.2018 г. и заявление № 131-01-141-2/ 25.10.2018 г. след прекратяване на заетост в А.*. След изтичане срока на получаване на паричното обезщетение за безработица г-н С. се завръщал в Австрия и упражнявал трудова дейност, за която подлежал на осигуряване по законодателството на Австрия. Което принципно могло да означава, че след изтичането на [възраст] срок за лицето било породено и правото му на постоянно пребиваване в другата държава. Европейското законодателство възприело този [възраст] период, като срок с достатъчно голяма продължителност, след изтичане на който дадено лице имало право да придобие статут на постоянно пребиваващо в дадена държава, т.е. този период от време се считал за достатъчно продължителен, за да обосновял стабилна връзка между лицето и съответната държава и се явявал индикатор за връзката с тази държава (в този смисъл - становището на Европейската комисия по дело С- 30/22, ч. III, т.II). От събраните доказателства и налични данни се обосновавал извод, че държавата по пребиваване съвпадала с държавата по последна заетост. Следователно, на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, ал. 2 и ал. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, България не била компетентната държава, нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което нямало основание да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – П., който с Решение № КПК-32/29.11.2024 г. потвърдил атакуваното разпореждане, като приел, че с преносим документ U1, издаден от компетентната институция на А.* са потвърдени периоди на заетост от 01.07.2014 г. до 12.10.2014 г. вкл. без прекъсване и за периода от 04.12.2017 г. до 11.04.2024 г. вкл. с незначителни прекъсвания, което обосновавал наличието на дълготрайна и стабилна трудовоправна връзка с А.*. От 10.04.2018 г. до 24.06.2018 г. вкл. и от 24.09.2018 г. до 08.11.2018 г. вкл. получавал парично обезщетение за безработица в България по подадени от лицето заявление №131-01-141/ 03.05.2018 г. и заявление № 131-01-141-2/ 25.10.2018 г. след прекратяване на заетост в А.*. След изтичане срока на получаване на паричното обезщетение за безработица г-н С. се завръщал в А.* и упражнявал трудова дейност, за която подлежал на осигуряване по законодателството на А.*. Което принципно могло да означава, че след изтичането на [възраст] срок за лицето било породено и правото на постоянно пребиваване в другата държава. Европейското законодателство възприело този [възраст] период, като срок с достатъчно голяма продължителност, след изтичане на който дадено лице имало право да придобие статут на постоянно пребиваващо в дадена държава, т.е. този период от време се считал за достатъчно продължителен, за да обосновял стабилна връзка между лицето и съответната държава и се явявал индикатор за връзката с тази държава (в този смисъл било становището на Европейската комисия по дело С- 30/22, ч. III, т.II). От събраните доказателства и налични данни се обосновавал извод, че държавата по пребиваване съвпадала с държавата по последна заетост.

По искане на жалбоподателя са събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. Л. Д. – майка на жалбоподателя, който свидетелства, че заедно със жалбоподателя последните 7 години работели като сезонни работници в А.*. Договорите които сключвали били за летни и зимни сезони от дата до дата. Зимния сезон от декември до м.април, а летния от м.май или м.юни до края на октомври или началото на ноември, без точно фиксирани дати. Межди сезоните имали пауза от около месец и поливна в който си били в България в [населено място]. Целта им била да отидат дам за да работят за да ремонтират жилището си и М. да си купи негово жилище за да си останат в България за постоянно. Неговата заплата там била 1900 – 2000 евро на месец. След тези години тази година на трети април се върнали в България и на 5 април се регистрирали в бюрото по труда, като трябвали да изчакат да пристигне документ У1 от А.*, след което направили и регистрация в НОИ и след 7 месеца получили отказ. В А.* не били подавали документи за парично обезщетение за безработица, защото били на сезонни договори от дата до дата, като им били удържани всички осигуровки. Тъй като договорите били срочни, ако имали неизползван отпуск бил им заплатен при прекратяването на срока на договора. Последният трудов договор и нейния и на синът ѝ бил прекратен поради изтичане на срока.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0162f50a-a268-4bc3-bd13-50b600cc1daa