Решение № 141 от 09.10.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Оряхово, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100444 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на Н. О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, общ. Мизия ул. «Шипка» №5, чрез адв. Л. Б. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „Триадица“ №5Б, ет.3, офис №311, с която е предявила кумулативно обективно съединени искове против „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1, представлявано от Б.И.Н., както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Н. О. К. с ЕГН:********** и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр.

София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №540714 от 16.05.2025г. е нищожен;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. София да заплати на Н.

О. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, сумата от 371,25 евро /триста седемдесет и едно евро и 25 цента/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2026г. до окончателното й изплащане, представляваща платена на отпаднало основание по нищожен Договор за потребителски кредит №540714 от 16.05.2025г. сума.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата Н. К. твърди, че на 16.05.2025 г. е сключила с „Изи Финанс“ ЕООД Договор за потребителски кредит № 540714, по който е получила заем в размер на 1000 лв..

Съгласно договора е следвало да изплаща месечни вноски, включващи главница, възнаградителна лихва и неустойка за непредставяне на 1 обезпечение. Според представени уведомления размерът на задължението е достигнал 1926,50 лв.

Ищцата поддържа, че договорът е нищожен поради наличие на неравноправни и противоречащи на закона клаузи, а именно:

1. Клауза за възнаградителна лихва (ГЛП) – твърди се, че уговорената лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

2. Клауза относно ГПР – според ищцата годишният процент на разходите не е изчислен съобразно изискванията на ЗПК, тъй като в него не е включена дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение, което води до скрито оскъпяване на кредита и заблуждава потребителя относно действителната цена на кредита.

3. Клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение – твърди се, че уговорената неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави, заобикаля закона, води до неоснователно обогатяване на кредитора и излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Ищцата се позовава на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, съгласно които неспазването на определени задължителни изисквания относно съдържанието на договора води до неговата недействителност.

Поддържа, че при недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на чистата стойност на кредита.

Твърди, че е изплатила общо 1726,10 лв. по договора, като сумата над главницата от 1000 лв., а именно 726,10 лв. или 371,25 евро, е получена от ответника без основание.

С оглед изложеното ищцата моли съда: да прогласи нищожността на Договор за кредит № 540714 от 16.05.2025 г.; да осъди „Изи Финанс“ ЕООД да заплати сумата 726,10 лв. или 371,25 евро, представляваща недължимо платена сума над размера на главницата, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

На основание чл. 175 ГПК признава, че между страните е бил сключен договор за кредит и че заемната сума е била предоставена на ищцата.

Ответникът оспорва твърденията за нищожност на договора и поддържа, че същият е валиден и съответства на изискванията на Закона за потребителския кредит.

Ответникът твърди, че таксата „ангажимент“ представлява 2 възнаграждение за допълнителна услуга по чл. 10а ЗПК, свързана с предоставяне на кредит при фиксиран лихвен процент и по-благоприятни условия за потребителя. Според него таксата не е свързана с усвояването или управлението на кредита и не нарушава закона.

Поддържа се, че таксата „ангажимент“ е включена при изчисляването на ГПР и че всички дължими плащания по договора, с изключение на главницата, са отчетени. Посочва се, че договореният ГПР е 59,90 %, което е под максимално допустимия размер от 61,20 % към датата на сключване на договора.

Ответникът твърди, че договорната лихва е в размер на 10,80 %, което е значително под границите, приемани в съдебната практика като противоречащи на добрите нрави. Поради това счита възраженията за прекомерна лихва за неоснователни.

Излага се, че процесният договор е бил предмет на проверки от Комисията за защита на потребителите през 2024 г., като след дадени указания са били извършени изменения. Ответникът твърди, че КЗП не е констатирала нарушения относно таксата „ангажимент“ или размера на ГПР.

Ответникът счита, че дори клаузата за такса „ангажимент“ да бъде счетена за недействителна, това не води до недействителност на целия договор, а само до частична недействителност на съответната клауза.

Поддържа се, че договорът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 10–12 ЗПК, включително размер на кредита, начин на усвояване, право на отказ, право на предсрочно погасяване, погасителен план и информация за ГПР.

Ответникът оспорва по реда на чл. 193 ГПК автентичността на представената разписка от „Изи Пей“ АД и оспорва, че именно ищцата е извършила плащането, тъй като документът не съдържа подпис на вносителя.

Твърди, че не е доказано лично обедняване на ищцата, което е елемент от иска за неоснователно обогатяване.

Оспорва се и наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като твърди, че ищцата не е доказала материално затруднение. При евентуално уважаване на иска прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и иска неговото намаляване.

Ответното дружество моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да присъди в негова полза направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Видно от представен и приет по делото Договор за предоставяне на кредит №540714 от 16.05.2025г., сключен между ответника „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. София като „кредитор“ и ищцата Н. О. К. като „потребител“, е че последната е получила в заем сумата от 1000 /хиляда/ лева, като е поела задължение да я върне на тридесет вноски в периода от 15.06.2025г. до 02.11.2027г..

Този договор е сключен при лихвен процент в размер на 10.8 % и ГПР 59,9 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 134,72 лв. /сто тридесет и четири лева и 72 ст./.

В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че потребителят заплаща такса „Ангажимент” в размер на 48,66 ℅ от размера на главницата. Отразено е, че процентът се определя от периода на кредита, а таксата е дължима в цялост към датата на усвояване на кредита.

Също така в чл.4 от договора за кредит е посочено, че размерът на таксата „Ангажимент” е в размер на 618 лева.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за предоставяне на кредит №540714 от 16.05.2025г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 1000 лева и размерът на лихвата – 134,72 лева или общо сумата от 1134,72 лева. При това положение ГПР е в размер на 10,94 ℅, без в него да е включена и определената в чл.3, ал.1 от договора такса „Ангажимент” в размер на 618 лева. При включването на такса „Ангажимент”, размерът на ГПР по договора ще стане 63,98 ℅.

Според вещото лице, общата сума, която ищцата е заплатила по Договор за предоставяне на кредит №540714 от 16.05.2025г. е в размер на 922,23 евро /деветстотин двадесет и две евро и 23 цента/, представляваща сбор от следните заплатени задължения по кредита: главница – 511,29 евро; възнаградителна лихва – 37,48 евро; такса „Ангажимент” – 315,98 евро, такси просрочие – 23,01 евро и други такси – 34,47 евро.

Посочено е, че кредитът е погасен изцяло и предсрочно.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже, твърдението си, че сключеният с „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. София - Договор за потребителски кредит №540714 от 16.05.2025г. е нищожен, на твърдените основания, както и че е заплатила на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. София сумата в размер на 371,25 евро /триста седемдесет и едно евро и 25 цента/ на отпаднало основание.

4

В тежест на ответника е да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В тежест на ответника „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр.

София е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца Н. О. К., по силата на което има право да задържи получената сума в размер на 371,25 евро /триста седемдесет и едно евро и 25 цента/.

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.

Както беше посочено по-горе, с доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №540714 от 16.05.2025г., в който е предвидена клауза за заплащане на такса „Ангажимент”.

В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца съдът допусна изменение на предявения срещу ответника осъдителен иск, както следва:

- по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: 201196810 гр. София да заплати на ищеца Н. О.

К. от гр. Мизия сумата в размер 371,25 евро /триста седемдесет и едно евро и 25 цента/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №540714 от 16.05.2025г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.04.2026г. – датата на завеждане на делото до окончателното плащане, съдът увеличи размера на същия от 371,25 евро /триста седемдесет и едно евро и 25 цента/ на 410,94 евро /четиристотин и десет евро и 94 цента/.

Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит №540714 от 16.05.2025г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски кредит №540714 от 16.05.2025г..

С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.

Разпечатката съдържа 60 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0162dc8b-db13-4686-b4c6-f1dfaacc2d0a