Решение № 3457 от 21.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3457 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100506930 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 7203/23.04.2025г., постановено по гр. д. № 74888/24г. по описа на Софийски районен съд, 177 с-в, е уважен предявеният от Алианц България АД срещу ЗАД Д. Б.: Живот и Здраве АД, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 9945 лева – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне, в размер на 15 лева, в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществено на 24.03.2022 г. в гр. София между лек автомобил Опел Астра рег. № **** и товарен автомобил Ивеко 410 с рег. № ****, ведно със законната лихва върху пълната сума от 9960 лева, считано от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 520,51 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за експертиза и 1885,39 лева – адвокатско възнаграждение.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника З. Д. Б.: Живот и Здраве АД, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.

Конкретните оплакванията са свързани с това, че не било отчетено възражението за съпричиняване касателно поведението на водача на застрахованото при ищеца МПС. По делото не бил изяснен какъв точно е механизмът на увреждане на л.а. Опел Астра, като вещото лице по САТЕ дало предполагаема верига от събития, поради което не следвало да бъде кредитирана. Не били доказани пълно и главно нарушенията от водача на т.а., които да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, поради което и при евентуална доказаност на претенцията справедливото обезщетение следвало да се отхвърли на 1 половина. Били налице съществени противоречия в протокола за ПТП и събраните показания, поради което следвало да се приеме, че документът не удостоверява обективно фактите. Така и не се установил с категоричност механизма на ПТП, както е описан в исковата молба, с твърдения, че настъпването на ПТП и увреждането на място, по време и по различен начин било основание за отхвърляне на претенцията. Неправилно била приложена нормата на чл.390 КЗ по отношение на установената тотална щета на л.а., защото не било отчетено, че когато има запазени части, то от стойността се изваждала стойността на запазените части, така и остатъчната стойност, като се твърди, че запазените части били в значително по-голям размер а действително претърпените вреди били 70% увредени части и 30% запазени такива. Така и с оглед чл.390 КЗ преди изплащане на обезщетението на застрахователя следвало да се предостави удостоверение за дерегистрация поради тотална щета, изпълнението на която процедура обуславяла плащането. Така и лихва за забава се дължала от датата на представянето на доказателства за настъпване на това обстоятелство.

Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство ЗАД Алианц България АД, в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество и ПРАВИЛНО по следните съображения:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца, застраховател по имуществена застраховка, притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ за сумата от 9960 лева /с включени 15лв. ликвидационни разноски/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по претенция № 0300-22727-500716, която сума не е възстановена от ответника, застраховател по „Гражданска отговорност“, както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3052.84лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 11.07.2022г. до исковата молба.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно- следствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя–ответник; 3 ) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, 4) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

2

Не е спорно между страните, че към 24.03.2022г. л.а. Опел Астра рег. № ****, е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ на МПС по полица № 21-0300/378/5000666, а т.а. Ивеко 410 рег.№ ****, е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, така и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по сметка на застрахования собственик в размер на сумата от 9945лв. Не се спори по същество и че ищецът е поканил ответника да заплати регресна претенция по образуваната щета за настъпило застрахователно събитие от 24.03.2022г., на което с писмо изпратено на 11.07.2022г. е отказана регресната претенция от ответника.

Спорът по делото пренесен пред настоящата инстанция се концентрира по механизма на ПТП, съответно наличието на съпричиняване, наличието на вреди в причинна връзка с механизма на ПТП и размерът им.

По делото са събрани показания на св. П. /водач на т.а./, които съдът кредитира, защото макар в по-голямата си част св. П. да не помни факти и обстоятелства (конкретно дава показания, че няма спомен при процесното ПТП дали е подал мигач, скоростта на движение, дали е погледнал задното и страничните огледала преди предприемане на маневрата, дали е участвало трето МПС в инцидента, какви са били конкретните увреждания, както и каква е била маркировката), то в останалата част дава показания, че при управление на камион и при престрояване от лявата лента в дясната ударил л.а. и дошла полиция на местопроизшествието, което кореспондира с останалите доказателства по делото.

По делото има приобщен протокол за ПТП № 1807889/24.03.2022г. изготвен от мл. автоконтрольор при посещение на място, подписан от двамата водачи. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица, ако преценката на фактите, от значение за установяването на щетите изискват специални знания. В този смисъл е трайната практика на ВКС (Вж. Решение № 11 от 24.01.2019 г. по гр. д. № 2653 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.о. и цитираните в него решения на ВКС №15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1506/2013 г., така и в решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО и др.). В същия са отразени констатираните от длъжностното лице – конкретните повреди по автомобилите, участниците, атмосферните условия /в която част има официален характер/ и изявленията на водачите, съответно схемата за ПТП, която кореспондира с показанията на св.П., т.е. в тази част няма разминаване.

За доказване механизма на ПТП е прието и неоспорено от страните заключение по САТЕ, което съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено. От същото, съвкупно с протокола за ПТП, се установява, че ПТП се е осъществило на 24.03.2022г. около 12:10ч. в гр.София, на кръстовището образувано от пресичането на ул. Левски вековен с бул.

Владимир Вазов, при което л.а. Опел Астра се е движил по ул. Левски вековен с посока на движение от ул. Тодорини кукли към ул. Васил Кънчев, а по същото време в ляво от него в същата посока на движение се е движел водачът на т.а. Ивеко 410 и в района на кръстовището с бул. Владимир Вазов водачът на т.а. предприема маневра за престрояване от ляво на дясно, навлизайки в траекторията на движение на л.а., при което настъпва удар (за 3 т.а. е в предната броня, а за л.а. в странична габаритна част), вследствие на който л.а. е отхвърлен, получава ротация и с дясната си габаритна част осъществява ПТП с трето МПС.

Заключението кореспондира на протокола за ПТП, конкретно по видимите щети по МПС /в която част се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, местоположението на МПС след процесното ПТП и пътната обстановка – в светлата част на денонощието, при условията на ясно време и суха асфалтова настилка, на прав хоризонтален участък от пътя, регулиран със светофарна уредба, предназначение за двупосочно движение, с ширина над 10.51м и четири пътни ленти/. В заключението си вещото лице е стигнало до извод, че в резултат на така настъпилия механизъм на л.а. са причинени множество увреждания, които се намират в причинно-следствена връзка с ПТП, чиято стойност по средни пазарни цени към датата на събитието е 14055.80лв. (с 15лв. ликвидационни разноски) и доколкото към сключване на застраховката стойността е определена на 9561€, то отчитайки средната месечна стъпка на овехтяване, считан от сключване на застраховката, застрахователната стойност е 17950вл., а прилагайки средни ценови предложения за л.а. от аналози на пазара е около 16970лв. и след корекция спрямо момента на събитието стойността на л.а. възлиза на 18550лв. Вещото лице е използвало по-ниската от стойностите за действителната стойност на л.а. и с оглед размера на вредите и определяне действителната стойност е дало заключение, че икономически нецелесъобразно е възстановяването на автомобила, т.е. приел е наличие на тотална щета, приложил е 75% калкулация (доколкото не били посочени при огледите запазени и годни части, вещото лице е приел 25% такива, а именно двигател, скоростна кутия, кормилно управление, предна броня, фарове, преден и заден капа, заден мост и др. и предвид приетата действителна стойност от 17950лв. то размерът на запазените и годни части е определен на 4487.50лв.) и е определил размер на обезщетението в размер на 13462.50лв. (който е по-висок от приетия от застрахователя 55.40% от действителната стойност, поради което е и определено по-ниско обезщетение от 9945лв.). Следователно по среди пазарни цени действителният размер на нанесените вреди е 14055.80вл., но с оглед наличието на тотална щета (предвид стойността на самото МПС), то е определена действителна стойност от 13462.50лв. Вещото лице сочи, че във връзка с показанията на водача на т.а. от техническа гледна точка маневрата за преминаване на т.а. от едната лента в другата е около 1,0-1,5 секунди, в който случай при ориентировъчна скорост на движение 40км/ч л.а. е отстоявал на около 1,50м преди удара, съответно ударът за водача на л.а. е бил непредотвратим (изрично отговор на въпрос 14).

Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01620db8-aa46-40d3-85de-18b6a2983307