Решение № 376 от 09.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. П., 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Илиана Г. Д. Васева

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500650 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК.

Делото е образувано по жалба на И. Д. Д. ЕГН ********** с адрес : с. Г.Б., общ.

Б., ул. „П. „ № 7 чрез адв. П. Г. със съдебен адрес : гр. П., ул. „И.В. „ № 8, ет.1, офис 4 против Постановление № 2103/16.07.2025 г. на ЧСИ Г. С. с което е било отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал.1 т.1 ГПК .

В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановения отказ, тъй като са налице визираните в нормата на чл. 433 ал.1 т.1 ГПК предпоставки, а именно, длъжникът е извършил плащане на сумата по изпълнителния лист в размер от 1200,00 лв. още на 31.03.2025 г. представляващи съдебни разноски по НЧХД № 622 / 2024 г. по описа на РС- П.

, за което била представена разписка № 01000251987533358/31.03.2025 г. Твърди се , че сумата била преведена по сметка на взискателя по „Easy pay“ . Твърди се , че неправилно , ЧСИ е приел, че плащането е извършено след връчване на ПДИ , тъй като това съобщение било получено от длъжника на 04.04.2025 г. чрез „Български пощи“ АД. Поддържа се , че предишната пратка , на която се позовава ЧСИ , че е връчена на длъжника на 31.03.2025 г. не била съдържала покана за доброволно изпълнение.

Взискателят е изразил становище за неоснователност на жалбата. Излага, че не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т.1 ГПК , тъй като от една страна твърдяното от длъжника плащане е извършено в хода на изпълнителното производство, а от друга страна се поддържа, че и към момента взискателят не е получил процесната сума. Развиват се подробни доводи по същество , като се поддържа , че от значение в случая е единствено факта, че твърдяното плащане е било извършено след образуване на изпълнителното производство. Излагат се съображения и във връзка с неоснователността на искането на жалбоподателката да бъде отменен отказът на ЧСИ да ревизира разноските по изпълнението , въпреки извършеното плащане.

ЧСИ е изразил становище за неоснователност на жалбата, тъй като в случая е без значение дали сумата е платена след надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение , след като към момента на образуване на изпълнителното производство , 1 принудително събираната сума не е била изплатена от длъжника.

Жалбата против Постановление № 2103/16.07.2025 г. на ЧСИ Г. С. е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и следователно е допустима в тази й част.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20258850400047 по описа на ЧСИ Г. С. е образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на 06.03.2025 г. от Районен съд гр. П. на основание определение по НЧХД № 622 от 2024 г. на РС – П. с взискател Н. Н. В. с ЕГН ********** с адрес: с. Г. Б. ул. "Х. Б." №37 и длъжник И. Д. Д. С ЕГН ********** с адрес : c. Г.Б., общ. Б., ул.“1-ВА" № 7 въз основа на молба на взискателя с вх. №03800/14,03.2025 г„ с която е постъпило и искане за допускане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер от 400,00 лв. Искането е уважено с Постановление №808/14,03,2025 г., като на 25,03,2025 г. взискателят е платил авансови такси в размер на 108,00 лева, за образуване на изпълнителното производство, изготвяне и връчване на ПДИ и извършване на пълно имуществена проучване. На 09.04.2025 г. е постъпило становище от процесуалния представител на взискателя адвокат Х. В. ПАК относно молбата на длъжника за прекратяване на производството с вх. № 5825/04.08.2025 г. , в което освен съображенията си по исканията на длъжника, заявява, че взискателят не е получавал сумата 1200,00 лева. До длъжника е изпратена поканата за доброволно изпълнение изх.№3123/18.03.2025 г., , която е получена лично на 31.03.2025 г. / видно от известие за доставяне - л.80 от ИД / . По делото с молбата подадена от процесуалния представител на длъжника вх. № 5825/04.08.2025 г. / е представен документ за внесена по сметка на името на взискателя сума в размер от 1200,00 лв. Не е спорно и се установява , че в резултат на извършените от ЧСИ изпълнителни действия / наложен запор/ принудително е била събрана и сумата в размер от 2153,57 лв. , като към момента е постановено от ЧСИ и разпореждане № 1126/08.04.2025 г. за приключване на изпълнителното дело , видно от което е извършено разпределение на събраната сума и са определени и сумите за дължимите разноски по изпълнението.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по 2 разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.

Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва да е надлежно уведомен. След внасяне на сумата по банковата сметка на кредитора /в хипотеза, при която сумата е внесена директно по банковата сметка на длъжника/, длъжникът вече не може да се разпорежда с нея, а това право преминава върху взискателя от този момент, поради което е без правно значение кога последният ще го упражни.

В разглеждания случай от представените по делото платежни нареждания – съответно от 31.03.2025 г., се установява, че сумата предмет на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист е била изплатена. Взискателят оспорва получаването на тази сума , но този спор в случая е без значение, тъй като претендираното плащане , противно на поддържаното от жалбоподателя, не е извършено преди образуване на изпълнителното производство. Изпълнителното дело е образувано на 14.03.2025 г. на която дата била подадена молба от взискателя, а съдебният изпълнител с изрично разпореждане от същата дата / № 808/14.03.2025 г. / е разпоредил образуване на изпълнително дело. Следователно плащането е било извършено в хода на висящото изпълнително производство и не са налице предпоставките на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнението.

Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на длъжника, че приложението на посочената разпоредба е обусловено от получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника, тъй като посоченото действие по изпълнението се предприема в рамките на образуваното вече изпълнително дело, т.е. получаването на поканата за доброволно изпълнение не се приравнява по правни последици на “образуване на изпълнителното производство” по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед на тези изводи , съдът приема, че не следва да събира нови писмени доказателства посочени в частната жалба , тъй като същите са неотносими към релевантни за спора обстоятелства.

Релевираното основание от длъжника – изпълнение на задължението по изпълнителния лист в хода на изпълнителното дело, покрива хипотезата на нормата на чл.

433, ал. 2 от ГПК, а именно – приключване на изпълнителното производство.

Приключването на изпълнението по чл. 433, ал. 2 от ГПК обаче е обусловено и от погасяване на задължението за дължимите разноски по изпълнението. За пълнота на изложението, 3 следва да се посочи , че във връзка с дадени указания, жалбоподателката е заявила, че поддържа оспорване на постановление на ЧСИ от 16.07.2025 г. с отказ да се прекрати изпълнителното производство, както и за ревизиране на дължимите при изпълнението разноски, но безспорно с обжалваното постановление , ЧСИ не е се произнесъл по въпроса за разноските , поради което съдът намира , че жалба изх. № 14527/05.08.2025 г. в тази и част се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане , поради липсата на предмет на обжалване. Служебно известен на съда факт е, че по жалба между същите страни и по същото изпълнително дело , е образувано въззивно гр.д. № 651 / 2025 г. по описа на ПзОС, по което съдът дължи произнасяне относно законосъобразността на обжалваното в това производство постановление№ 1177/15.04.2025 г., с което ЧСИ се е произнесъл и по разноските.

Така мотивиран, Пазарджишкият окръжен съд :

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление № 2103/16.07.2025 г. на ЧСИ Г. С. по Изпълнително дело № 20258850400047 по описа на ЧСИ Г. С.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частта от жалба на длъжника на И. Д. Д. ЕГН ********** с адрес : с. Г.Б., общ. Б., ул. „П. „ № 7 чрез адв. П. Г. със съдебен адрес : гр. П., ул. „И.В. „ № 8, ет.1, офис 4 против Постановление № 2103/16.07.2025 г. на ЧСИ Г. С. с отказ да се ревизират дължимите разноски по изпълнението като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 650/2025 по описа на ПзОС в посочената част.

Решението, в частта, в която жалбата е оставена без разглеждане, има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ПлАС в едноседмичен срок от връчването му.

Решението в останалата част не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4