Определение № 2882 от 16.11.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2882 гр. Бургас, 16.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501734 по описа за 2023 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. С. М. - ищец по предявения иск, чрез процесуален представител адв.Гонкова – Трайкова, против Определение №520/12.09.23г., постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№396/23г., с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск и частния жалбоподател е осъден да заплати разноски на ответниците Т. К. и И. К..

Частния жалбоподател моли въззивния съд да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът Т. П. К., чрез адв.Ройдева представя писмен отговор на частната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на определението.

Ответникът И. П. К., чрез адв.Янакиева представя писмен отговор на частната жалба. В него излага съображения за потвърждаване на определението.

Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд Карнобат е образувано гр.д.№1411/21г. Ищците М. С. М. и М. Т. М. са предявили срещу ответниците Т. К. и И. К. иск по чл.124, ал.1 ГПК, с искане да бъде прието за установено, че са собственици, на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място, находящ се в с.Лозарево, Бургаска област, съставляващо УПИ ІІ-212 в кв.17, на площ на площ от 610 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, салма и други подобрения и насаждения.

Ответниците К. са подали отговор на исковата молба, както и насрещен иск срещу М. и М. с правно основание чл.108 ЗС. Изложили са фактически твърдения, че баща им П. К. е придобил правото на собственост върху имота на публична продан, а те – по наследство от баща им. След публичната продан са се съгласили ищците да продължат за живеят в имота, а на 08.11.2014г. страните сключили предварителен договор за покупко – продажба, с който К. са се задължили да продадат на М. правото на собственост за сумата от 8000 лева. Позовавайки се на този договор, ответниците по гр.д.№1411/21г. оспорили твърдението на ищците, че владеят имота и са манифестирали намерение да го придобият по давност. Предявили са насрещен иск с 1 правно основание чл.108 ЗС – за осъждане на М. и М. да им предадат владението върху имота и по чл.59 ЗЗД – да им заплатят обезщетение за ползването му.

По насрещния иск на К. е постъпил насрещен иск на М., с който ищецът е заявил, че представения предварителен договор за покупко – продажба е сключен при измама, т.к. К. го въвели умишлено в заблуждение, че сключва договор за спогодба, относно съществуващи между страните облигационни правоотношения по договор за заем.

С Определение №273/18.05.23г., Районен съд Карнобат е отказал да приеме за съвместно разглеждане подадения като насрещен иск на М. срещу насрещния иск на К. и го е отделил в отделно производство – гр.д.№396/23г. по описа. За разглеждане по гр.д.№1411/21г. оставил първоначалния иск на М. и М. по чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79 ЗС, вр. чл.68 ЗС, както и насрещните искове на К. по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

С тук обжалваното определение по гр.д.№396/23г., като счел, че искът на М. срещу, К. е лишен от правен интерес, съдът прекратил производството по делото.

Във въззивната частна жалба се изразява недоволство от определението за прекратяване, като се претендира неговата отмяна. Въззивникът излага съображения, че предварителният договор е представен от ответниците по неговия иск за собственост, за да оборят твърдението му за упражнявано владение върху имота с намерение за своене. Поради това намира, че следва да се защити срещу това възражение с иск за унижощаване на договора.

Ответниците оспорват жалбата, като заявяват, че липсва правен интерес от иска, т.к. договорът е прекратен и те не претендират права по него, а иск за унищожаване може да се предяви само когато правоимащата страна поиска изпълнение.

Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поначало верни са изводите на КРС, основани на Решение №380 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1015 / 2011 г. на ВКС, че е недопустим иск, в т.ч. и по чл. 29 от ЗЗД, когато незасегнатата от порока договора страна не претендира неговото изпълнение.

Но в настоящия казус е налице специфика, която въззивния съд намира за достатъчна, за да се признае на ищеца правен интерес от предявения иск.

Предварителният договор е представен от ответниците К. за опровергаване твърдението на ищеца М., че е владял имота и го е придобил по давност. Макар че не претендират изпълнение по договора, те се позовават на него, за да докажат твърдението си, че ищецът не е имал субективно отношение да свои, т.к. извънсъдебно е признал правото им на собственост. Поради това за ищеца съществува правен интерес да атакува договора, като твърди пороци на същия – в случая, че е унищожаем.

Ето защо искът не е лишен от правен интерес.

По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на районен съд Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия.

В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените съдебно – деловодни разноски, представляващи заплатена държавна такса, в размер на 16.20 лева.

С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №520/12.09.23г., постановено от Районен съд Карнобат по гр.д.№396/23г.

2

ВРЪЩА ДЕЛОТО на районен съд Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА Т. П. К., ЕГН ********** с адрес *** и И. П. К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. С. М., ЕГН ********** с адрес ***, съдебно – деловодни разноски, в размер на 16.20 лева – държавна такса.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3