Присъда № 14 от 21.12.2020, Районен съд - Тервел

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 14 / 21.12.2020 година по нох. дело №20203250200067/ 2020 година по описа на Тервелски районен съд .

Районна прокуратура гр. Добрич е внесла обвинителен акт на 31.08.2020 година , с който е предявила обвинение срещу подсъдимия К. И.

Е. , с ЕГН-**********, роден в гр.Тервел, общ.Тервел, български гражданин, неграмотен, не женен, неосъждан, безработен, жител и живущ в село Каблешково, общ.Тервел, обл.Добрич, *** , за престъпление по чл. 129 ал.2 във вр. с ал. 1 от НК ,за това , че на 11.03.2020г. в с.

Каблешково, общ.Тервел, хвърлил на земята малолетния С. С. Я. от с.Каблешково и с това му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, довела до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за период от около 2-3 месеца.

Подсъдимия К. И. Е. , с ЕГН-********** ,редовно призован се явява лично - конвоиран от служители на съдебна полиция, предвид взетата по отношение на него процесуална мярка - принудително довеждане за съдебно заседание и представляван от защитата му – адвокат К.Т. - АК Добрич , служебно назначен защитник на подсъдимия от съда по настоящото производство .

Пострадалото лице от деянието – малолетния С. С. Я. и законния му представител - С. Я. Р. – редовно призовани не се явяват. По делото се явява адвокат В. Д. – АК Добрич- повереник на гр. ищец - С. Я. Р. в качеството на родители законен представител на малолетния С. С. Я. – по приетия за съвместно разглеждане на разпоредителното съдебно заседание граждански иск , предявен чрез законния му представител - С. Я. Р. , предявен в размер на 2000,00 лева- представляващ обезщетение за причинените от дейнието на подстрадалото лице неимуществени вреди – претърпени болки и страдания.

Районна прокуратура Добрич редовно призована, по делото се представлява от районния прокурор Р. С. .

В съдебно заседание подсъдимия , чрез защитника си адвокат К. Т. -АК Добрич правят искане на основание чл. 370 ал. ІІ от НПК за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371 т. 2 от НПК .Подсъдимия заявява, че признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като със защитата си е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът освободи от съдебната зала призованите свидетели .

Съдът като намери,че са налице предпоставките за това, допусна провеждане на съкратено съдебно следствие, като след изслушване 1 самопризнанията на подсъдимия и след като установи,че същите се подкрепят от събраните в досъдебното производство №27/2020 година по описа на РУ на МВР гр. Тервел доказателства обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия ,без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част в обвинителния акт.

В рамките на наказателното производство бе приет за съвместно разглеждане предявеният от законния представител на пострадалия С. Я. Р. граждански иск - предстявляващ обезщетение за причинените от дейнието на подстрадалото непълнолетно лице неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,ведно със законната лихва от дата на приемане на иска , както и искане за разноски – сторени по упълномощаване на повереникадвокат.

По делото съдът конституира като като граждански ищец в процеса бащата и законен представител на детето С. С. Я. *** и с повереник адвокат В.Д. – АК Добрич.

В съдебно заседание районния прокурор подържа обвинението , като се пледира с оглед разпоредбата на чл. 373 ал. ІІ от НПК съдът да определи наказание при приложението на чл. 54 ал.1 от НК във вр . с чл.58а ал. 1 от НК от НК ,като на подсъдимия се определи наказание 9 / девет / месеца лишване от свобода, като на основание чл. 58 а ал. 1 от НК съдът да наложи на подсъдимия редуцирано с една трета наказание а именно лишаване от свобода за срок от 6/ шест / месеца , което на казание съдът да отложи за изпълнение за срок от три тодини.

Защитата не се противопоставя на предложението на представителя на обвинението касаещо наказанието което се предлага да бъде наложено на подсъдимия, като по отношение на предявения срещу подсъдимия граждански иск защитата излага становище, че ако такъв бъде уважен за причинените на пострадалия неимуществени вреди, то иска да бъде определен от съда в един по малък размер .

Гражданския ищец,чрез повереника си подържа иска,така както е предявен по основание и размер .

От процесуалнот о поведение на подсъдимия и защитата, от събраните по делото доказателства, тези съдържащи се по дознание № 27 / 2020 година по описа на РУ Полиция гр. Тервел ,които съдът обсъди в тяхната цялост намира за установено от фактическа страна следното :

На 11.03. 2020 година пострадалия – малолетния С. С. Я. бил със свои приятели в центъра на село Каблешково, общ. Тервел. Там заедно със свои приятели – св. Св. М. Н. Е., Е. Н. Е., Р. Я. А. и А. Н. Б.- всички малолетни, 2 подстрадалия играел в парково пространство . Непосредствено при играта към групата се доближили подсъдимия- К. И. Е. и свидетеля Г. Г. Е..

Подсъдимия К.Е. и свидителя Гюнай хванали играещия малолетен – М. Н.

Е. за ръцете и краката и започнали силно на го люлеят във въздуха, като правили опит да хвърлят тялото му на земята, на които им действия попречила намесата на св. А. Н. Б., който дръпнал от ръцете им приятеля си М.Е.. Непосредствено след това подсъдимия К.Е. сам хванал намиращия се край него свидетел – малолетния С. С. Я. ,като го хванал през кръста , вдигнал го във въздуха и го хвърлил през ограда на намиращ се в непосредствена близост на инцидента имот. Пострадалия – малолетния С.

Я. при падането си на земята , през оградата която е била висока един метър и двадесет сантиметра усетил силна болка в лявата си ръка.

Подстрадалия се изправил и се прибрал в дома си, където е разказал за станалото на близките си, като заявил на баща си ,че има силни болки в ръката. Родителя на С. – баща му С. Я. Р. завел детето в болницата в гр.

Добрич, където след преглед лекари установили ,че детето има счупване на кост в лявата ръка .

За инцидента били уведомени органите на реда, а в последствие било образувано и досъдебно производство.

В хода на разследването е била начначена СМЕ като по същата вещото лице дава заключение, че на 11.03.2020 година пострадалия С. С. Я. вследствие на действията на подсъдимия К.Е. е получил следното травматично увреждане : счупване на лъчевата кост на лявата ръка, като това увреждане е довело до трайно закрудняване движението на горния ляв крайник на същия пострадал за период от 2- 3 месеца, като това разстрайство на здравето според заключението на вещото лице е от тип и характер, който да я определи като средна телесна такава по смисъла на Наказателния кодекс .

Тази фактическа обстановка съдът приема въз основа на признанията на подсъдимия и заявеното му желание производството по делото да се разгледа по гл. ХХV I I от НПК и доказателствата съдържащи се по досъдебно производство № 27 / 2020 година по описа на РС Тервел .

Всички доказателства разгледани поотделно и в своята съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият е пълнолетен, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, следователно е наказателно отговорно лице. Съгласно чл.31, ал.2 от НК, той може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.

От обективна срана, подсъдимия К. И. Е. , след като разбирал свойството и значението на деянието и могъл да ръководи постъпките си, 3 причинил средна телесна повреда на малолетния С. С. Я. , изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, като това увреждане е довело до трайно закрудняване движението на горния ляв крайник на същия пострадал за период от 2- 3 месеца. Подсъдимият целял вдигайки пострадалия да го хвърли през ограда на един имот , като и в следствие на това – при падането в двора на имота пострадалия получил телесната повредаописана от вещото лице по заключението дадено по назначената по ДП № 27 / 2020 година по описа на РУ на МВР съдебно медицинска експертиза.

От субективна страна подсъдимият К. И. Е. е действал с евентуален умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер и се е съгласил с вероатното настъплане на престъпния резултат.

Както от обективна, така и от субективна страна, с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на н а 11.03.2020г. в с. Каблешково, общ.Тервел, хвърлил на земята малолетния С. С. Я. от с.Каблешково и с това му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, довела до трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник за период от около 2-3 месеца.

Фактът, че подсъдимият е автор на деянието се установи по безспорен начин от анализа на доказателствата .

От обективна страна подсъдимият К.Е. е осъществил всички признаци от състава на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с евентуален умисъл.

От анализа на събрания доказателствен материал, се установява, че същият е извършил целенасочени и съзнателни действия, които обективират пряко намерението му за нанасяне на увреждане на пострадалия,като и макар същият да не е целял по този начин да му причини установената телесна повреда то ,съдът счита, че с действията си по вдигане и хвърляне на подстрадалото лице през ограда на имот същият е допускал тази възможност.

Липсват данни при захвата през кръста на пострадалия подсъдимият да е действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК - за да защити себе си или другиго от непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия – малолетния С. .

Предвид изложеното, съдът заключи, че подсъдимият действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението 4 по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което с присъдата си го призна за виновен по този текст от НК.

От субективна страна подсъдимия е извършил описаното деяние виновно, при форма на вината евентуален умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е допускал настъпването им. В субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправноста на деянието си, предвиждал е поскоро абстрактните последици. Не може да се приеме категорично от данните по делото, че подсъдимият е целял да причини именно процесното увреждане по вид и степен, но във всички случаи се е примирявал с настъпването им.

Последният извод се базира на данните по делото ,че се касае за втори опит същия ден да бъде хванато и прехвърлено през оградата и друго дете .

В случая извършеното от подсъдимия престъпление действително е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК,като и същото е с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с подобните случаи на престъпления от този вид, предвид последиците от него. Това е така защото е извършено пред няколко лица, на обществено място, предизвикало е у малолетни свидетели отрицателно отношение, пострадалия с нищо не е провокирал такова действие, от деянието е последвало усложнение в състоянието на пострадалия, наложило се е фиксация на ръката за посочения периот от време.

Ето защо извършеното от подсъдимия е с висока обществена опасност. Не е налице и увлечение, тъй като той не е бил предизвикан от пострадалия, а видно от действията му става ясно, че предварително е взел решение да вдигне и хвърли пострадалия , като е измислил неистинска причина, която да “оправдае” пред присъстващите действията му – уродлива форма на доказване на физическо превъзходство над околните нмабобетни лица.

При тези обстоятелства, съдът счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по обвинението на Добричката районна прокуратура.

При индивидуализацията на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия К. И. Е. съдът отчете, балансирани смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства – от една страна съдът отчита младата му възраст, чистото му съдебно минало, признанието на вината и изразеното съжаление- от друга съдът отчита упорита престъпна воля у подсъдимия,като съдът има в предвид , че преди талесното увреждане причинено на малолетния С. подсъдимия е правил опити да вдигне и да хвърли на земята друго лице – също непълнолетен .