Определение № 2245 от 27.09.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2411/2023
- Вид
- Определение № 2245
- Подписан
- 27.09.2023
- В сила
- 22.01.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2245 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. С. като разгледа докладваното от Николай К. С. Въззивно частно гражданско дело № 20235300502411 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Рамакар“ ЕООД с ЕИК 201547476 със седалище и адрес на управление: с. Войводиново, обл. Пловдив, ул. Хан Аспарух № 17 с управител Р.А., чрез адвокат Ч.-В. , против определение №5223/04.05.2023г., постановено по гр.д. №16905/2021 г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХV II гр.с., с което е прекратено производството по гр.д. № 16905/2021г. по описа на РС – Пловдив като недопустимо. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока на чл.276,ал.1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от А. С. Б. с ЕГН **********; С. А. Б. с ЕГН **********; и П. А. Д. с ЕГН **********, с които считат, че частната жалба е неоснователна и молят да бъде оставена без уважена, а обжалваното определение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред РС е образувано по искова молба, предявена от „Рамакар“ ЕООД против А. С. Б. с ЕГН **********; С. А. Б. с ЕГН **********; П. А.
Д. с ЕГН **********; и „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115274150. Ищецът твърди, че е собственик следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 1
*** по действащата КК и КР на гр. Пловдив, находящ се в
****************** с площ от 351 кв. м., на основание договор за покупко-продажба от 29.12.2015 г., сключен с нотариален акт № 129 д. 315/2015 г. на нотариус П. с рег. № 231. Праводателите му – А.Д. и Е.Д., придобили имота от „ТРТ Инвест“ ЕООД с договор за покупко-продажба от 16.12.2014 г. С влязло в сила решение по т. д. № 879/2014 г. на ПдОС; договорите, въз основа на които „ТРТ Инвест“ ЕООД е придобило правата си върху процесния имот (чийто първоначален собственик е ответникът „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД) са обявени за относително недействителни спрямо ответниците А. Б., С. Б. и П. Б.а. Исковата молба, по която е постановено това решение, е вписана като Акт № 173 том 15/12.12.2014 г. на СВ Пловдив, ищецът, както и неговите преки праводатели Д., са придобили имота след вписването. Срещу имота на ищеца било насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20218210400974 по описа на ЧСИ П.И. с рег. № 821. Взискатели в изпълнителното производство били ответниците – физически лица, а длъжник – ответното дружество.
Насочвайки изпълнението срещу имота на ищцовото дружество, взискателите се позовавали на влязлото в сила съдебно решение, с което исковете им по чл. 135 от ЗЗД са уважени, и считали, че правото на собственост на ищеца им е непротивопоставимо, като придобито след вписването на исковата им молба. Ищецът твърди, че е добросъвестен приобретател на имота, тъй като в издадените за имота удостоверения от Службата по вписвания във връзка със сключване на договорите, с които ищецът и неговият праводател са придобили собствеността, тази искова молба не била отразена и нямало как ищецът и праводателят му да узнаят за нея. Затова ищецът счита, че вписването на исковата молба не било оповестено в имотния регистър, поради което влязлото в сила решение по т. д. № 879/2014 г. на ПдОС не може да му се противопостави и насочването на изпълнението срещу имота му неоснователно накърнявало добросъвестно придобитите от него права.
Въз основа на така изложените фактически твърдения, може да се направи извод, че ищецът е предявил два иска. Единият -отрицателен установителен с правна квалификация по чл. 440 от ГПК – за установяване, че един от ответниците – длъжник по изпълнителното дело, не е собственик на процесния имот и втори положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК – за установяване, че ищецът е собственик на процесния имот.
Правният интерес от провеждане на иска по чл.440 ГПК е налице при две кумулативни процесуални предпоставки – вещите, предмет на изпълнението да не са във фактическа власт на ищеца и срещу тях да е насочено изпълнението, а материалноправна предпоставка за уважаването на иска е доказването, че правото на собственост принадлежи на ищеца. С исковата претенция, предявена по реда на чл.
440 ГПК, се отрича, че правото, върху което е насочено принудителното изпълнение, принадлежи на длъжника, но това отричане на правата на длъжника се обосновава с 2 твърдението в обстоятелствената част на иска, че правото принадлежи на ищеца./ определение № 184/13.03.2013г. по ч.гр.д.№ 50/13г. на ІІІ гр.о./ Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е отрицателен установителен, насочен към това да се отрече, че правото, към което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане принадлежи на длъжника, т. е. целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника. За да е допустим този иск е необходимо кумулативното наличие на две процесуални предпоставки: (1) изпълнителното производство да е започнало, да не е приключило и да е насочено изпълнение към имуществото, предмет на иска, както и (2) ищецът да не е във владение на имота, в който случай ще следва да защитава правата си посредством обжалване действията на съдебния изпълнител. / Определение № 151 от 5.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7430/2014 г., II г. о., ГК/. При уважаване на този иск ще се прекрати изпълнението върху това имущество на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/ в този смисъл Определение № 184 от 13.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 50/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 96 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1076/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 214 от 23.04.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 187/2009 г., I г. о., ГК и Определение № 522 от 23.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 380/2010 г., IV г. о., ГК./ Допустимостта на предявените положителни искове за установяване правото на собственост на ищеца е обусловена от наличието на правен спор по отношение на заявеното от ищеца право. Ищецът не твърди такъв спор да е налице. Ответниците изрично заявяват, че не оспорват собствеността му.
Допустимостта на предявените отрицателни установителни искове по чл. 440 от ГПК е обусловена от засягане правата на ищеца от принудително изпълнение на чуждо парично задължение, което неоснователно е насочено срещу имот, непринадлежащ на длъжника. В разглеждания казус не се твърди изпълнението да е насочено срещу имота като собствен на длъжника, а поради това, че сделката, с която длъжникът се е разпоредил с имота, е обявена за недействителна спрямо взискателя, а ищецът е последващ приобретател на имота, придобил правата си след вписване на исковата молба. Очертания между страните правен спор не се отнася до правото на собственост върху процесния имот, а до това дали са противопоставими на ищеца правата, признати с влязло в законна сила решение по чл. 135 от ЗЗД. Искът с правна квалификация чл. 135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването на иска, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя- ищец по настоящото производство. В съдебната практика няма спор, че при успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето на сделката (от която произтича вземането на кредитора) лице. Липсва интерес от провеждането на иска по чл. 440 ГПК, тъй като ищецът е във владението на процесния 3 имот.
Гореизложеното налага извода, че описания в исковата молба правен спор не би се разрешил нито с отричане собствеността на длъжника по изпълнителното дело, нито с признаване правото на собственост на ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че липсва правен интерес от предявените установителни искове, поради което правилно районният съд е прекратил производството по делото като недопустимо.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на един от ответниците по частната жалба - С. А. Б. сумата от 400 лв. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №5223/04.05.2023г., постановено по гр.д.
№16905/2021 г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVII гр.с.
ОСЪЖДА „Рамакар“ ЕООД с ЕИК 201547476, със седалище и адрес на управление: с. Войводиново, обл. Пловдив, *** с управител Р.А., да заплати на С. А. Б. с ЕГН ********** с адрес: ********************* направените по делото разноски в размер на 400 лева/ четиристотин лева/.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщението до страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4