Решение № 427 от 25.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20221110215865 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Л. В. Г. против Наказателно постановление № 18-4332021234/02.11.2018 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП.

НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с твърдения за липса на виновно поведение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Навежда доводи за прекомерност на наказанието „лишаване от правоуправление“.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.09.2018 г. жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил ***В в гр. София, ж.к.

„Младост“, по ул. без име. В района на бл. 214, поради несъобразена скорост с интензивността на движението, той загубил контрол върху управляваното МПС, в резултат на което реализирал ПТП с паркирано превозно средство – лек автомобил ***. Вследствие на удара, лекият автомобил *** 1 бил поместен от мястото си и реализирал съприкосновение с паркирания до него лек автомобил ***. Непосредствено след това, Г. напуснал мястото на инцидента.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Д. Г., Н. П. и Н. С.; АУАН; НП; декларации; протокол за ПТП; картон на водач; заповед за компетентност.

Действително, св. Г. е съставил протокола, по данни от попълнените декларации, а св. П. е възприела само последиците от инцидента. В този смисъл, водеща роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. С., който е имал възможност непосредствено да възприеме поведението на водача на лекия автомобил Пежо (с който самият жалбоподател Г. се идентифицира). Същевременно, в отграничение от твърденията в жалбата и възражението в АУАН, С. не свидетелства за наличие на друг движещ се автомобил, който да е станал причина пежото да се отклони от траекторията си, в който смисъл и по пункт първи – касателно причините за инцидента („несъобразена скорост с интензивността на движението“), обвинителната теза не почива на прецизен анализ на доказателствата. Независимо от това, очевидецът изнася последователни и непротиворечиви данни за напускане на мястото на произшествието, от страна на причинителя му – обстоятелство, потвърдено и от самия жалбоподател.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

2

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените в атакуваното НП дата, час и място, жалбоподателят Г. не е упражнил достатъчно контрол върху управляваното от него МПС, в резултат на което е причинил ПТП, напускайки мястото на същото, без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, на територията на която е настъпило произшествието.

При липса на данни за влошена метеорологична обстановка, ремонти на пътя, вкл. неравности и посипаности, за наличие на други МПС в непосредствена близост или за други обстоятелства, с които водачът да е бил длъжен, но не се е съобразил, поведението му може да се квалифицира като съставомерно единствено по чл. 20, ал. 1 ЗДП, но не и по ал. 2 на цитираната разпоредба. В този смисъл и при неправилно определена като нарушена законова норма, в тази си част атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно – несъобразено с доказателствата по делото и с материалния закон.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Г. не е изпълнил задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП, а именно – при настъпване на ПТП с имуществени вреди, да уведоми контролните органи и да изпълнява указанията им.

Съставът на нарушението урежда изпълнително деяние, които го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие, тъй като водачът на МПС напуска местопроизшествие с причинени имуществени вреди, без да уведоми и изчака пристигането на контролните органи.

От субективна страна деянието по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на ПТП и необходимостта от уведомяване /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, но се е отнасял безразлично към настъпването на общественоопасните последици при пряката си цел да остане неизяснена обстановката по ПТП-то, което е и сторил.

Случаят не следва да се квалифицира, като маловажен, доколкото касае класическо изпълнително деяние от този род. Липсата на критичност към извършеното е допълнителен аргумент в тази насока, като не могат да бъдат пренебрегнати и данните за немалко предходни нарушения на ЗДП.

По размера на наказанието

Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, част от които, безспорно, са тези по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДП. И двете санкции са отмерени между минималния и средния предвиден в закона размер. Предвид данните за предходни нарушения на ЗДП на Г., наложените наказания не са съобразени със степента на обществена опасност на деянието и дееца, но доколкото настоящото производство е образувано, по негова жалба и оглед забраната non reformatio in peius, коментирана ревизия е процесуално недопустима.

3

По разноските

Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за такива липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото (разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.).

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-4332-021234/02.11.2018 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, в частта, с която, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДП, на Л. В. Г. била наложена глоба, в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-4332-021234/02.11.2018 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, в частта, с която, на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 ЗДП, на Л. В. Г. била наложена глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4