Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 27056 от 27.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9138/2024
Вид
Определение № 27056
Подписан
27.07.2026
В сила
27.07.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27056 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110109138 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. С. Ц., чрез В. В. Ц. като пълномощник, срещу С. В. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл.

233, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:

- 291,44 евро с равностойност 570 лв., представляваща наемна цена за месец май 2023 г. на апартамент ***, находящ се в гр. София, ***************, дължим на основание чл. 2 от Договор за наем от 03.03.2023 г., сключен между страните;

- 241,75 евро с равностойност 472,82 лв., представляваща сбор от консумативни разходи за апартамент ***, находящ се в гр. София, ***************, формирана както следва: 20,44 евро с равностойност 39,78 лв. - дължими суми на „Топлофикация София“ ЕАД за месец април 2023 г.; 5,62 евро с равностойност 11 лв. - такса за домоуправител за месец май 2023 г.; 81,39 евро с равностойност 159,19 лв. електрическа енергия за периода 30.03.2023 г. – 28.04.2023 г.; 19,94 евро с равностойност 39 лв. - студена вода за периода 03.03.2023 г. – 05.06.2023 г.; 61,36 евро с равностойност 120 лв. - топла вода за периода 03.03.2023 г. – 05.06.2023 г.; 46,48 евро с равностойност 90,91 лв. - електрическа енергия за периода 29.04.2023 г. – 29.05.2023 г.; 0,99 евро с равностойност 1,94 лв. - дължима сума към „Топлофикация София“ ЕАД за месец май 2023 г., и 5,62 евро с равностойност 11 лв. - такса за домоуправител за месец юни 2023 г.;

- 1217,49 евро с равностойност 2381,21 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от увреждане на имуществото в апартамент ***, находящ се в гр.

София, ***************, формирана както следва: 57,22 евро с равностойност 111,92 лв. - направени разходи за балатум за покриване на балкона; 2,05 евро с равностойност 5 лв. - направени разходи за закупуване на контакт; 13,45 евро с равностойност 26,03 лв. - направени разходи за закупуване на боя; 7,67 евро с равностойност 15 лв. направени разходи за закупуване на покривало за холов фотьойл; 86,91 евро с равностойност 169,99 лв. - необходима сума за закупуване на конвектор; 9,71 евро с равностойност 19 лв. – необходима сума за закупуване на дръжка на холова секция;

4 3 , 4 6 евро с равностойност 85 лв. за закупуване на абажур; 613,55 евро с равностойност 1200 лв. – необходима сума за боядисване; 102,26 евро с равностойност 200 лв. – необходима сума за частична шпакловка; 214,74 евро с равностойност 420 лв.

– необходима сума за цялостно почистване; 51,13 евро с равностойност 100 лв. – 1 необходима сума за закупуване на четири кухненски стола;

306,78 евро с равностойност 600 лв. – необходима сума за претапициране на две канапета;

291,44 евро с равностойност 570 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за наем, дължима на основание чл. 23 от договора за наем, сключен между страните, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.02.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че на 03.03.2023 г. с ответника е сключен Договор за наем на апартамент ***, находящ се в гр. София, ***************. В периода 19.04.2023 г. – 05.05.2023 г. съседи на апартамента са правили редовни оплаквания за среднощни гостувания, обезпокояващи викове и трясъци, а няколко такива случая завършили с полицейска намеса. На ответника е отправено предупреждение за преустановяване на посочените дейности, но без резултат. Поради това, на 05.05.2023 г. до ответника е отправено едномесечно предизвестие за предсрочно прекратяване на договора за наем. На 06.06.2023 г. владението върху имота е възстановено в отсъствието на ответника, като е установено, че имуществото е оставено в тежко ощетен вид, като наемът за месец май не е заплатен, както и дължимите консумативни разходи. Ищцата твърди, че е направила минимални разходи за възстановяване на възможността имотът да се обитава, а останалата сума, необходима за отстраняване на щетите по имота е определена на база предоставените оферти от професионалисти. Сочи, че претендира сумата за обезщетение за имуществени вреди след приспадане на задържания депозит в размер на 570 лв. на основание чл. 27 от договора. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения от съда особен представител, който оспорва предявените искове. Оспорва доказателствената стойност на приложените по делото снимки, чатове от Вайбър и едностранно съставен протокол за състоянието на имота. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира, че повторно следва да укаже на ищцата да посочи дали поддържа претенцията си за неустойка за забава в плащането на наемната цена за месец май за периода 10.05.2023 г. – 04.05.2023 г., дължима на основание чл. 26 от договора за наем сключен между страните в размер на 53,04 евро с равностойност 103,74 лв., като съобрази, че същата не е заявена с първоначалната искова молба, а се претендира с депозираната "коригирана искова молба" с вх. № 165136/21.05.2024 г., а по реда на чл.

214 ГПК страната може да измени или само основанието на предявен вече иск, или петитума, но не и да предявява последващо изцяло нов иск.

По разпределението на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдения договор за наем с твърдяното съдържание, по силата на което ищцата е предоставила за временно ползване на ответника процесния недвижим имот; че е изправна страна по договора.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга чрез плащане.

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на твърдените договори за наем с твърдяното съдържание, по силата на което ищцата е предоставила за временно ползване на ответника процесния недвижим имот; че за имота, предмет на договора за наем за процесния период са направени консумативни разходи – топлинна енергия, ВиК услуги, електрическа енергия и такси към етажната собственост в претендираните размери, както и че е заплатила дължимите за процесния период консумативни разходи.

2

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга чрез плащане.

По иска с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. второ ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за наем, по силата на което ищцата е предоставила за временно ползване на ответника процесния недвижим имот; прекратяване действието на договора чрез отправяне на едностранно писмено предизвестие от страна на ищцата на 05.06.2023 г., че през време на ползването на имота в причинна връзка с действията на ответника са били причинени твърдените повреди в имота, както и размера на твърдените вреди.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че вредите се дължат на причина, за която не отговаря, респективно, че е погасил претендираните вземания.

УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК че не сочи доказателства за размера на сумите, необходими за закупуване на посочените вещи и извършване на твърдяните строително-монтажни работи.

По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже сключването на договора за наем, в който валидно е уговорено заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението на наемателя по чл. 23 от договора и факта на неизпълнение на задължението, за което е уговорена неустойка.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си.

По доказателствените искания:

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора, като по тяхната доказателствена стойност съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

Представените с исковата молба снимки съдът намира да са допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора, поради което следва да бъдат приети като веществени доказателство по делото, като по тяхната доказателствена стойност съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 53929/19.02.2024 г., уточнена с молби, вх. № 165136/21.05.2024 г. и вх. № 320312/10.10.2024 г. в частта относно претенцията за неустойка по чл. 26 от сключения между страните договор за наем в размер на 53,04 евро с равностойност 103,74 лв., като указва на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да уточни изрично дали поддържа иска си за неустойка по чл. 26 от сключения между страните договор за наем в размер на 53,04 евро с равностойност 103,74 лв., предявен с "коригирана искова молба" с вх. № 165136/21.05.2024 г., като съобрази изложените по-горе мотиви за недопустимост на последващото съединяване на искове.

УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в 3 срок съдът ще върне исковата молба в посочената част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2026 г. от 12:10 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба снимки като веществени доказателства по делото.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.