Решение № 414 от 23.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора Ирена Димитрова Ганчева (АП-София) като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601209 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат М. Д. от АК – Враца, действаща като служебен защитник на подсъдимия И. Л. А., срещу присъда № 260017 от 8.9.2021 г., постановена по н.о.х.д № 174/21 г. по описа на Окръжен съд - Враца (ВрОС), Наказателно отделение (НО).

С присъдата съдът е признал всеки от подсъдимите И. Л. А. и А. Л. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2. и предл. 3., вр. чл. 115, вр. чл.

20, ал. 2 НК – за това, че на 27.7.2020 г., около 21:30 ч., в село ***, община ***, област ***, в частен имот, намиращ се на ул. „***“ № ***, в съучастие като извършители умишлено умъртвили Г. Х. Г., нанасяйки му удари в главата и в тялото с ръце и крака и с метална тръба, като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, в резултат на което Г. починал на *** г. в МБАЛ „Христо Ботев“ - Враца - и при условията на чл. 54 НК е осъдил първия от тях на лишаване от свобода за срок от седемнадесет години, а втория – на лишаване от свобода за срок от двадесет години, търпими при първоначален строг режим.

Спрямо А.И. е определено едно общо най-тежко наказание между наложеното по това дело и по н.о.х.д. № 334/20 г. по описа на РС – Козлодуй, а именно: двадесет години лишаване от свобода при строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал от определените наказания времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан.

С присъдата подсъдимите са осъдени, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, да заплатят солидарно на гражданския ищец Е. А. С. сумата от 100 000 лева, а на гражданския ищец А. Х. Г. – сумата от 50 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.7.2020 г. до окончателното заплащане.

Гражданският иск на А.Г. е отхвърлен в останалата му част – до предявения размер от 100 1

000 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК всеки от подсъдимите е осъден да заплати собствената си част от разноските, направени в досъдебното и съдебното производство, както и да заплати сумата от по 3000 лв. – държавна такса върху уважените граждански искове.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, връщайки: 1 брой вила, 1 брой метална тръба, парче ламарина, риза и къси гащи от трупа на Г. Г. на наследниците му Е.С. и А.Г.; дрехи и джапанки на подсъдимия А.Л.; дрехи и маратонки на подсъдимия И.А.; джапанка и капак от мотофреза на О. А.. По отношение на останалите веществени доказателства – обтривки, иззет ДНК материал – съдът е постановил да бъдат запазени по делото до влизане на присъдата в сила, след което да бъдат унищожени.

С въззивната жалба и допълнението към нея се отправя претенция за изменение на присъдата в две насоки – намаляване на наказанието на подсъдимия И.А. и преквалифициране на престъплението в такова по чл. 118 НК. Защитникът обосновава първото искане с твърдение, че участието на А. се изчерпвало само в държането на пострадалия докато другият подсъдим нанасял удари с металната тръба, от което следвало, че той не бил взел пряко участие в извършването на убийството. В допълнение се твърди, че не е изпълнен квалифициращия деянието признак „по особено мъчителен начин за убития“, тъй като свидетелските показания и съдебномедицинската експертиза разкривали, че смъртта не е настъпила по такъв начин.

Второто искане е аргументирано с твърдение, че по време на извършване на деянието А. е бил в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия заради намушкването с вила. В тази насока се изразява несъгласие със заключението на приетата съдебнопсихологична-и-психиатрична експертиза (СППЕ) и недоволство от отказа на първата инстанция да назначи повторна СППЕ.

Отправено е доказателствено искане – за назначаване на „допълнителна“ СППЕ по отношение на подсъдимия А..

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от повереника на частните обвинители и граждански ищци адвокат Т. М. от АК - Шумен. В него е изложено становище за правилност на присъдата. Повереникът счита, че всички релевантни обстоятелства са установени вярно и съдът е приложил правилно материалния закон.

С определението по чл. 327 НПК е прието, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага назначаването на допълнителна или повторна експертиза за подсъдимия А., защото не са налице законовите предпоставки за това.

Въпросът, посочен от адвокат Д. е бил предмет на изследване и обсъждане от изслушаните вещи лица, обосновали заключението си. В разпоредбата на чл. 327, ал. 3 НПК е предвидено, че съдът може да изслуша разпитаните в първата инстанция вещи лица, ако намери, че е нужен повторния им разпит, а в тази на алинея четвърта – че нови вещи лица се допускат, когато съдът счете, че заключенията им ще са от значение за правилното решаване на делото. След внимателно обсъждане на искането на защитата, съдебният състав прие, че не се налага изготвянето на ново заключение, тъй като наличното по делото съдържа обосновка, подлежаща на обективна проверка. Само несъгласието на защитата с изводите на заключението не може да мотивира наличието на необходимост от повторно експертно изясняване на същия въпрос.

Със соченото определение и по служебна преценка на съда се допусна изслушването на разпитаното в първата инстанция вещо лице Н. Т. с цел изясняване на някои аспекти от писменото му заключение.

За пълноценно изясняване на обстоятелствата по делото въззивният съд намери за необходимо и допусна повторния разпит и на двамата подсъдими.

В речта си в съдебните прения прокурорът от САП пледира за цялостно 2 потвърждаване на присъдата, която намира за правилна и законосъобразна. Счита за неоснователна депозираната жалба, в това число и относно претенцията за намаляване на наказанието на подсъдимия И.А..

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци (Е.С. и А.Г.) - адвокат Т. М. от АК – Шумен, заявява, че се присъединява изцяло към становището на прокурора и няма какво да допълни.

Служебноназначеният защитник на подсъдимия И.А. – адвокат М. Д. от АК Враца, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Пледира за оправдаване на подсъдимия относно признака „по особено мъчителен за убития начин“ с аргумент, че пострадалият не е изпитвал тежки предсмъртни мъки и не е изживял изключителни болки и страдания, който факт бил изводим от показанията на свидетелите О. А. и И. И.. Претендира и за намаляване на наказанието, което определя като несправедливо високо, тъй като при индивидуализирането му не били отчетени конкретното участие на подзащитния й в деянието и събраните характеристични данни за личността му.

Подсъдимият А. се присъединява към казаното от защитника си, заявява, че много съжалява за случилото се и поднася съболезнования на близките. Казва, че всеки човек допуска грешки в живота и той има желание да обезщети близките на починалия, стига да му бъде дадена тази възможност. Моли за намаляване на наказанието, защото няма да издържи в затвора, където психиката му се съсипва.

Служебноназначеният защитник на подсъдимия А.И. – адвокат С. П. от АК – Враца, заявява в началото на съдебното заседание, че нейният подзащитен не желае и не се присъединява към жалбата на другия подсъдим. Изразява позиция за правилност на присъдата и възразява срещу жалбата в частта, в която е интерпретиран въпросът за вината и е направен опит тя да бъде прехвърлена изцяло върху нейния подзащитен. В речта си в пренията адвокат П. претендира за потвърждаване на присъдата в частта, касаеща подсъдимия А.И..

В лична защита подсъдимият И. заявява, че няма какво да допълни.

В предоставената му последна дума подсъдимият А. повтаря, че съжалява много и моли поне за смекчаване на режима на наказанието, тъй като е болен, страда от астма, а в затвора няма нужната хигиена.

В последната си дума подсъдимият И. казва, че съжалява много.

След като прецени изложените в жалбата и допълнението доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен съд (САС) намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, окръжният съд е провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което не е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените, в резултат на което е събрал и анализирал следните доказателствени материали:

Гласни – обясненията на подсъдимите, дадени в хода на съдебното следствие, а също и обясненията им от досъдебното производство, дадени след привличането им към отговорност за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НПК, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК; показанията на свидетелката О. А., дадени пред съда, а също и депозираните в досъдебното производство по реда на чл. 223 НПК и приобщени чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК; показанията на свидетеля Р. Л., дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля И. И., В.

С., Ц. И., П. П., дадени в хода на съдебното следствие; отчасти от показанията на свидетеля А. Т., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показанията на свидетеля С. Б., Б. Д. и С. Г., дадени пред съда.

3

Писмени - протоколите за оглед на местопроизшествие – 4 броя, с приложените към тях фотоалбуми; протоколи за доброволно предаване на веществени доказателства – 4 броя; 2 броя амбулаторни листове за вземане на кръв от двамата подсъдими, свидетелства за съдимост и характеристики; удостоверение за наследници.

Способите за събиране и проверка на доказателства – заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства; заключенията на три съдебномедицински експертизи, от които две на живо лице (за уврежданията по подсъдимия А. и за уврежданията по подсъдимия И.) и една на трупа на Г. Г.; назначените от съда заключения на две съдебнопсихиатрични-и-психологични експертизи (за всеки от двамата подсъдими); заключението на съдебнохимическата експертиза.

Веществените доказателства – метална тръба, вила; иззетите от подсъдимите дрехи и обувки, изследвани за биологичен материал; иззетите обтривки от повърхности и иззетите биологични материали.

Първостепенният съд е изпълнил с нужната прецизност задължението си да обсъди доказателствените материали и при наличие на противоречия в тях да посочи кои кредитира и защо, и въз основа на кои от тях приема за установени фактите. В резултат е приел за установена фактология, която се споделя и от въззивния съд с изключение на някои обстоятелства, за които намира, че следва да бъде внесена корекция.

На първо място е удачно да бъдат обсъдени някои процесуални аспекти в дейността на първия съд, отнесени до приобщаването на обясненията на подсъдимите от досъдебното производство и до приетото изменение на обвинението в проведеното на 21.6.2021 г. съдебно заседание. Видно от протокола (л. 178 от делото на ВрОС) прокурорът е поискал изменение на обстоятелствената част на обвинението поради това, че пропуснал да отрази датата и часа на настъпването на смъртта на Г. Г. в обвинителния акт. Съдът допуснал изменение на обвинението, изразяващо се във включването в него, че „пострадалият Г. е починал на *** г. в 7:30 ч. в МБАЛ – Враца“ относно обвинението и за двамата подсъдими.

Въззивният съд счита, че въпреки формално проведената процедура по чл. 287 НПК, в случая не са били налице основания за прилагането на този институт. Така е, защото в действителност обвинението не е изменено съществено в обстоятелствената му част.

Както се е изразил и прокурорът от ВрОП, той е пропуснал да отрази в обвинителния акт датата, часа и мястото на смъртта, които са били известни обстоятелства още в хода на досъдебното производство, а не са се установили в този на съдебното следствие. По виждане на настоящия съдебен състав този пропуск не е съществен за обстоятелствената част, нито пък представлява по същината си съществено изменение в нея. В случай като разглеждания посочването на тези обстоятелства за прецизност и пълнота е удачно, но отсъствието им не е фатално, защото не касае съставомерните факти. Последните са: изпълнителното деяние и кога и как е осъществено то, авторството в него, настъпилият вредоносен резултат и наличието на причинноследствена връзка между деянието и настъпилия резултат. Всички те фигурират в обстоятелствената част на обвинението и не е внесено изменение по отношение на нито едно от тях. В този смисъл е било ненужно и безпредметно допускането на изменение на обвинението. От това, че формално е допуснато, не следва, че в действителност е налице такова. Коментираният процесуален порок не се определя като съществен, а и не нарушава ничии права. Въззивният съд го отбелязва, за да мотивира становището си, че ВрОС не е допуснал нарушение на процесуалните правила, прочитайки обясненията на подсъдимите от досъдебното производство. Разпоредбата на чл. 287, ал. 4 НПК предвижда, че обясненията от досъдебното производство не могат да бъдат прочетени (защото не се прилага разпоредбата на чл. 279 НПК), когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението. В процесния случай подсъдимите са били изслушани в съдебно заседание, следващо „изменението на обвинението“ и обясненията им от досъдебното производство са били приобщени тогава чрез прочитането ми по реда на чл.