Решение № 385 от 24.03.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 331/2022
- Вид
- Решение № 385
- Подписан
- 24.03.2022
- В сила
- 24.03.2022
- Състав
- Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Дафина Николаева Арабаджиева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 ал.2 т. 20 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 385 гр. Пловдив, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20225300500331 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез пълномощника юрисконсулт И.П. против Решение № 260359 от 05.11.2021 г. по гр.д. № 296/2021 г. по описа на РС- Асеновград, с което е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит от 29.07.2020 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и М. Т. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***** на основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 143, т. 20 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С Решението жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. Д.Л. Ф. АК ****, л. № **********, с адрес на кантора гр.
***** сумата от 525 лв. – адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по изложените в жалбата съображения. Счита за неправилни изложените от първоинстанционния съд мотиви за обявяване на договора за недействителен поради недействителност на клаузите, съдържащи се в него, касаещи предоставяне на допълнителни услуги. Оспорва изводите на съда, че не е 1 представил доказателства, че договорът би бил сключен и без тези клаузи.
Посочва, че наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи, какъвто смята, че е процесният случай. Твърди, че видно от представеното копие от договора за кредит, както и останалите писмени доказателства, допълнителните услуги са опционални и незадължителни за сключване на договора за кредит. Твърди, че е налице процесуално нарушение, изразяващо се в липса на разпределена от първоинстанционният съд доказателствена тежест за жалбоподателя да установи, че договорът би бил сключен и без допълнителни услуги. Счита, че съдът не е преценил в цялост приетите по делото доказателства, като не е взел предвид, че с отговора на исковата молба жалбоподателят е представил анекс към договора за кредит за промяна на погасителния план. С оглед на изложеното счита, че договорът за кредит е действителен, като моли обжалваното решение да се отмени и предявеният иск да се отхвърли. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Т. Б. чрез адв. Д.Ф. оспорва жалбата като неоснователна по изложените в отговора на въззивната жалба съображения.
Твърди, че обжалваното решение като краен резултат е правилно, но не на изложените в него съображения. Посочва, че кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Твърди, че възнагражденията за ФАСТ и ФЛЕКСИ следва да бъдат включени в обхвата на ГПР, което въззивникът не е сторил. Цитира съдебна практика на СЕС в подкрепа на доводите си. Посочва се, че възнаграждението за допълнителен пакет услуги е безспорно разход по кредита и не съставлява възмездяване на незадължителни и на допълнителни услуги по смисъла на Директива 2008/48. Твърди се, че тези допълнителни услуги не са с незадължителен характер, тъй като се заплащат на кредитора независимо дали кредитополучателят ще ползва услугите; възнаграждението за услуги е изискуемо веднага и се разсрочва, като се кумулира към падежните вноски по погасителния план, както и поради други разпоредби, касаещи тези услуги, от които въззиваемата страна прави извод за задължителния им характер. С оглед на изложеното изразява становище за неправилно посочване на ГПР и недействителност на договора за кредит на това основание. Твърди, че 2 първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като без да разпредели доказателствена тежест за това е приел, че ищецът не е доказал какъв е действителният размер на ГПР. В тази връзка посочва, че неправилното посочване на ГПР обуславя недействителност на договора и в случай, че настоящият съдебен състав приеме, че за правилното решаване на делото е необходимо да бъде установена действителната стойност на ГПР и неговите елементи, то следва да се допусне съдебно – счетоводна експертиза за установяване на тези обстоятелства. Оспорва се и изводът на първоинстанционния съде, че договорната лихва не противоречи на добрите нрави, като излага правни доводи в тази насока. Оспорват се и изводите, че кредиторът не следва да разписва в договора условията, при които се прилага лихвеният процент, аргументирани със съображението, че е уговорен фиксиран лихвен процент. Твърди се, че в договора за кредит не са посочени условията на прилагане на ГЛП, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.
9 ЗПК. На основание изложените доводи се моли обжалваното решение да се потвърди макар и по – различни съображения. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Следва да се разгледат възраженията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Т. Б. против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 29.07.2020г. и при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск, да бъде обявена нищожността на клаузите в частта по поискана и 3 закупена допълнителна услуга, даващи право на ответното дружество да получи заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на чл. 15 от ОУ.
Ищецът твърди, че на 29.07.2020г между страните е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт, по силата на който са й предадени 2000 лв., които се е задължила да върне ведно с начислените лихви при договорен ГПР от 48,69% и ГЛП от 41%, като е договорено че избира и закупува допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от 600лв. Съгласно чл.15 от ОУ към договора допълнителната услуга „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, като е предвидено че след одобрението отпуснатата сума се нарежда към клиента до 24 часа след получаване на подписаните отклиента договор и приложения. Страните освен това са договорили, че кредитополучателя дължи възнаграждение в размер на 960лв за закупена допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща се в отлагане на вноски съгласно погасителния план, намаляване на части или на куп на погасителни вноски и промяна датата на падежа, като е уговорено че за да се ползва заемателят от тази услуга е необходимо подписване на анекс към него. Ищцата не е желаела получаването на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, но при кандидастването за кредит представителят на ответника е заявил че без закупуването на тези услуги няма да бъде предоставен кредитен ресурс.
Ищцата е усвоила сумата от 2000лв, но не дължи плащане възнаграждението по допълнителите услуги, поради нищожнсот на договора. Счита договора нищожен поради недействителност по смисъа на чл. 11 ал.1 т.9 ЗПК – поради неправомерност на договорната лихва, освен това в договора не са разписани правата на потребителя по чл. 29 ал.4 от ЗПК. Твърди, че с договорения лихвен процент от 41% се нарушават добрите нрави и принципите за прозрачност и е налице нищожност на уговореното възнаграждение, което е формирано от договорната лихва и скритата лихва под формата на цена на допълнителните услуги Фаст и Флекси. Договореният лихвен процент от 41% не отговаря на действително приложения, с оглед приложената скрита лихва изразяваща се в начисляване на допълнителните възнаграждения за услугите Фаст и Флекси. Кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла на ч. 143 ЗЗП, тъй като при сключване 4 на договора потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като е бил заблуден от търговеца че ще дължи цена на кредита в размер на 41%. Лихвата освен това е задължителен реквизит от съдържанието на договорите за потребителски кредит, и невключването им има за последица изначална недействителност на кредитната сделка по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради нарушаване разоредбата на чл. 11 ал.1 .9 ЗПК.
Договорът за кредит е недействителен и поради това, че не е посочен действителния ГПР, тъй като поради по-високия лихвен процент нараства и ГПР. Счита, че възнаграждението по допълнителните услуги Фаст и Флекси представлява такса по кредита и следва да отговаря на смисъла на разполредбата на чл. 10 ал.1 от ЗПК а именно - да покрива административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, но различни от основната услуга, а уговорката да се заплаща възнаграждение по допълнителните услуги в случая са свързани с основната услуга по предоставяне на кредитния ресурс. Възнаграждението за допълнителините услуги представлява допълнителна печалба и недобросъвестно не е посочена като такава в условията на договора. Освен това лиспсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита и противоречи на разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗПК. Ето защо счита, че дължи само чистата стойност на кредита. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва обстоятелството, че с ищцата имат сключен договор за потребителски кредит от 16.09.2019г, както и че по силата на договора на ищцата е отпусната сумата от 2000лв при ГПР 48,69% и ГЛП от 41% за срок от 18 месеца. Ищцата е пожелала закупуването на допълнителна услуга Фаст, като е получиа приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит, както и на допълнителна услуга Флекси за което е получила правото да прави промени в погасителния план, като цената на тези допълнителни услуги й е била обявена в допълнителна преддоговорна информация преди сключването на договора. Цената на допълнитените услуги е била разсрочена във времето, като ищцата и кредиторът са постигнали договореност погасителните вноски и възнаграждението за допълнителните услуги да бъдат заплащани заедно. Оспорват твърдението, че ищцата не е желаела да закупи пакета допълнителни услуги, освен това 5 заявяват, че ищцата е заявила промяна на падежната дата на погасителните си вноски, като на 14.09.2020г е сключен анекс, с който освен това е намален и размерът на ГПР на 45,54%. Оспорва твърденията за нищожност на договора поради противоречие нс добрите нрави, като заявява, че практиката считаща лихвени проценти надвишаващи трикратния размер на законната лихва за нищожни като противоречащи на добрите нрави е изоставена и с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК е възприет праг от петкратния размер на законната лихва. Моли в случай че бъде обявена за недействителна клаузата за възнаградителната лихва да бъде приложена разпоредбата на чл. 26 ал.4 ЗЗД и бъде прието че се дължи законната лихва от сключването на процесния договор. Оспорва и твърденията за неравноправност на договорните разпоредби, уговарящи възнаградителната лихва като сочи че разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП постановява, че преценяването на неравноправната клауза в договор не включва определянето на основния му предмет и съответствието между цената и възнаграждението от една страна и стоката и услугата от друга. Оспорва и твърдението, че е налице заобикаляне разпоредбата на чл.
Разпечатката съдържа 25 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/015ffbe1-5689-42a7-8814-327d53fe145e