Решение № 6036 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6036 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100510639 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н. Х. И., чрез адв. К., срещу решение № 10430/17.06.2023г., постановено по гр.д. № 55874/2022г. по описа на СРС, 154-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника Гаранционен фонд, иск, квалифициран от първоинстанционния съд по чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ, за сумата 800.28 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.09.2019г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение. Намира, че фактическият състав на вземането му бил установен от доказателствата по делото. Неправилно СРС кредитирал заключението на изслушаната САТЕ и приел, че вината за настъпване на ПТП била на ищеца и че същият имал възможност да възприеме мотоциклета, когато се намирал на разстояние от 9.4 метра от мястото на удара и ударът бил непредотвратим за водача на мотоциклета. Видно било, че ударът бил нанесен в задната част на автомобила на ищеца и следователно последният вече напускал кръстовището към този момент. Позовава се на нормите на чл. 48, чл. 50а, чл. 47 ЗДвП. Сочи, че в случая управляваният от ищеца автомобил вече напускал, а не навлизал в кръстовището. Водачът на мотопеда следвало да съобрази скоростта си и да направи правилна преценка на обстановката. Като не сторил това технически било невъзможно ударът да бъде избегнат от ищеца. Моли обжалваното 1 решение да бъде отменено, а предявеният иск – изцяло уважен. Адвокатът претендира присъждане на възнаграждение в негова полза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Гаранционен фонд депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. СРС извършил правилен анализ на доказателствата и намерил, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Моли да потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо по следните мотиви:

С исковата си молба ищецът Н. Х. И. излага, че на 30.09.2019г. в гр. София, на ул. „Димитър Манов“, с посока от ул. „Бяла черква“ към ул. „Янко Забунов“, на кръстовището с ул. „Краище“ било реализирано ПТП с участници ищеца – водач на лек автомобил и идващия отдясно мотопед марка „Хонда“ с рег. № *******. От същото ПТП било причинено увреждане на собствения на ищеца лек автомобил – изкривен калник, задна дясна врата и задна броня, счупен десен стоп и счупен заден подкалник, за отстраняването на които той сторил разходи в размер на сумата 800.28 лева. Твърди, че вина за настъпването на ПТП имал водачът на мотопеда марка „Хонда“ с рег. № *******, който не преценил добре пътната обстановка, а отделно видимостта на ищеца била ограничена от товарен автомобил – бус (с непосочен в исковата молба регистрационен номер), спрял в нарушение на правилата за спиране и паркиране. Твърди, че и двете за МПС – бус и мотопед, не била сключена застраховка „ГО“. Твърди още, че собственикът на буса не бил установен. Сочи, че претенцията му се основавала на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ КЗ (касае хипотеза при която ПТП е настъпило на територията на Р България или държава членка, причинено е от МПС, което се доставя в Р България или от друга държава членка и не е било формално регистрирано на територията на Р България, при условие, че събитието е настъпило в 30-дневен срок от приемането на МПС от приобретателя и за него не е сключена задължителна застраховка ГО на автомобилистите). Претендира ответникът Гаранционен фонд да бъде осъден да му заплати сумата 800.28 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Гаранционен фонд депозира писмен отговор на исковата молба. На първо място възразява за недопустимост на иска – ищецът не предявил пред него претенция за изплащане на обезщетение съгласно изискването на чл. 558, ал. 5 КЗ, предвид на което правото на иск не било възникнало.

Съгласно т. 4 от ТР №1/17.07.01г. на ОСГК на ВКС, когато за пръв път се констатират нередивности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без 2 движение с указания на ищеца да ги отстрани. С определение № 840/18.01.2024г. по настоящото дело, постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е намерил, че исковата молба е нередовна, тъй като от изложените твърдения не са ясни обстоятелствата, на които ищецът основава иска си - кои факти, визирани от посочените в исковата молба правни норми ищецът твърди, че били осъществени, предвид на което претендира да бъде ангажирана отговорността на ответника. Ако този факт е, че към датата на ПТП за някой от автомобилите не била сключена застраховка „ГО“ (фактически състав по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ), то същият автомобил следва да бъде идентифициран, като минимум бъде посочен регистрационният му номер. Неясно е и защо твърдението, че не бил установен собственикът на буса, също се явява основание за изплащане на обезщетение от ответника Гаранционен фонд. В случай, че ищецът се позовава на друг конкретен фактически състав, от който претендира ангажиране на отговорността на ответника (доколкото с исковата молба се сочи квалификация по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „б“ КЗ без да се твърдят обстоятелства от същия фактически състав), кои са конкретните факти и обстоятелства, които ищецът твърди, че са се осъществили в обективната действителност (по отношение на всеки от автомобилите), поради което законът предвижда ответникът да изплати обезщетение. С определението си по чл. 267 ГПК въззивният съд оставил исковата молба без движение и дал указания за отстраняване на констатираните нередовности в едноседмичен срок от получаването на съобщението, като указал на ищеца и последиците от неизпълнението – исковата молба ще бъде върната, производството по делото прекратено, а първоинстанционното решение - обезсилено.

В предоставения срок въззивникът-ищец не изпълнил дадените му от въззивния съд указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Ето защо исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 55874/2022г. по описа на СРС, 154-и състав, следва да бъде върната, решението на СРС - обезсилено, а производството да се прекрати.

Отделно от горните мотиви, предвид разпоредбата на чл. 558, ал. 3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ. В случая, при нарочно възражение от страна на ответника, заявено в срока по чл. 131 ГПК, по делото нито се твърди, нето се установява ищецът да е изпълнил рекламационната процедура по чл. 558, ал. 5 КЗ. Тази установена от законодателя абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск пред съда за вреди в случая не е налице.

По разноските:

3

С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът. На основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК същият има право на сторените разноски пред двете инстанции. Пред СРС ръзноските на ответника възлизат в общ размер 400 лева, от които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300 лева за експертиза. Пред въззивния съд ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния размер от 100 лева. На основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК разноските следва да бъдат присъдени на ответника.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 10430/17.06.2023г., постановено по гр.д. № 55874/2022г. по описа на СРС, 154-и състав.

ВРЪЩА искова молба с вх. № 217557/14.10.2022г. по регистъра на СРС, въз основа на която е образувано гр.д. № 55874/2022г. по описа на СРС, 154-и състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, Н. Х. И., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. „*******, сумата 400 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата 100 лева, представляваща разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4