Решение № 1576 от 18.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. Велико Търново, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.А като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110102061 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Д. С. и С. Й. С. против И. К. И., с която се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици н а УПИ № V-156 в строителен квартал 38 по ПУП на с. ***, целият с площ от 1 290 кв.м., незастроен, при граници: улица, УПИ VI-157, УПИ VII-161, УПИ III-162 и УПИ IV-156.

Ищците твърдят, че са собственици в режим на CИO нa недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с. ***, а именно – на УПИ V-156 в стр. кв. 38 по ПУП на селото, целият с площ 1290 кв.м., незастроен, който имот са придобили чрез възлагане на публична продан с вписано постановление от 1.12.1994 г. по изпълнително дело № 839/1993 г. на съдияизпълнител при BTPC. Заявяват, че наскоро са разбрали, че за същия имот ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост, вписан в Агенция по вписванията като акт № 98, том XVII, вх. рег. № 6307, дело № 2621 от 2.8.2023 г. Сочат, че с въпросния нотариален акт ответникът е признат за собственик на имота на основание наследство по завещание, като това основание е удостоверено пред нотариуса с описаните в нотариалния акт документи, включително със саморъчно завещание със завещател Недко Ганчев Недков, което завещание е обявено с протокол от 9.6.2022 г., и с нотариален акт № 192, том 1, дело № 491/27.04.1987 г. на ВТРС. Твърдят, че с това завещание Недко 1

Ганчев Недков е завещал на ответника конкретно имущество - процесния имот, поради което в случая е налице завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗНасл.

Заявяват, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 Закона за наследството заветът на опредЕ. вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при открИ.е на наследството. Сочат, че в случая завещателят Недко Ганчев Недков към момента на смъртта си /3.8.1992 г./ не е бил собственик на завещания конкретен имот, защото около два месеца това, а именно на 18.6.1992 г. е продал завещания имот на внучката си Денка Ганчева Недкова, която продажба е удостоверена с Hотариален акт № 189, том 4, дело № 1477/18.6.1992 г. на ВТРС, като впоследствие имотът е изнесен на публична продан и възложен на първия ищец. Твърдят, че независимо от това са собственици на имота и на основание давностно владение, осъществявано от тях необезпокоявано повече от 30 години.

Ответникът признава предявения иск. Заявява, че при извършени oт него проверки в периода 2022 - 2023 гoдина за евентуални вписвания относно процесния имот, направени по повод обявяване на саморъчно завещание от Недко Ганчев Недков от 5.5.1987 г. и снабдяване с констативен нотариален акт, не е установил наличието на постановление за възлагане, както и други сделки с имота. Сочи, че проверката вероятно е била непълна и това го e въвело в заблуждение, че завещанието е произвело своето действие и че може да се снабди с документ за собственост. Твърди, че в до 2020-22 година е наглеждал имота и не е установил каквото и да е присъствие в него, а до 1995г. е държал кошери в същия. Заявява, че едва през 2023 година е установил, че има натрупани вещи в имота и е разбрал, че са на първия oт ищците, но дори и тогава ищецът И. С. не се е легитимирал пред него като собственик с документ, което го е провокирало да подаде жалба до Районната прокуратура на Велико Търново за самоуправни действия.

В проведеното открито заседание пълномощникът на ищците поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение по реда на чл.

237 ГПК.

Ответникът не се явява, като с писмена молба процесуалният му представител заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на уговореното от ищците адвокатско възнаграждение.

2

Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответника и искането на ищците по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 694.00 лева, представляваща направените по делото разноски. Възражението за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото възнаграждението е към минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – при минимален размер от 577.70 лева в случая е заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 600.00 лева.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. И., ЕГН

4707271101, че И. Д. С., ЕГН ********** и С. Й. С., ЕГН ********** са собственици на недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с.

***, Община Велико Търново, представляващ УПИ № V-156 в строителен квартал 38 по ПУП на с. ***, целият с площ от 1 290 кв.м., незастроен, при граници: улица, УПИ VI-157, УПИ VII-161, УПИ III-162 и УПИ IV-156 в строителен квартал 38.

ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за 3 собственост на недвижим имот № 188, том I, рег. № 3772, дело № 176 от 2.8.2023 г. на нотариус Диана Раднева, вписан в Служба по вписванията, гр.

Велико Търново като акт № 98, том XVII, вх. рег. № 6307, дело № 2681/2023 г., с който И. К. И., ЕГН 4707271101 е признат за собственик на част от поземлен имот № 156 в кв. 38 по плана на с. ***, с площ от 1 280 кв.м., за който е отреден УПИ № V-156 в строителен квартал 38 по плана на с. ***, одобрен със Заповеди № 875, 876/1936 г., с неуредени регулационни отношения с ПИ № 157, ПИ № 161 и ПИ № 162 и приложена улична регулация, при граници: улица, ПИ № 157, ПИ № 161, ПИ № 162 и УПИ IV-156.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. К. И., ЕГН 4707271101 да заплати на И. Д. С., ЕГН ********** и С. Й. С., ЕГН ********** сумата от общо 694.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4