Решение № 112 от 20.05.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Плевен, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600178 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адвокат Т. Р. от САК, в качеството му на защитник на подсъдимия Ч. П. С. срещу Присъда № 132/10.12.2025г., постановена по н. о. х. д. № 534/25 г., с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ от НК и му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от единадесет месеца, което да се изтърпява при първоначален строг режим.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с постановения първоинстанционен акт, като се поддържа, че той е неправилен и незаконосъобразен. Први се искане присъдата да бъде отменена и делото да се върне на прокурора, заради пороци в обвинителния акт или алтернативно – да бъде постановена нова, оправдателна присъда. Поддържа се, че в хода на следствието са останали неизяснени редица обстоятелства, относими към предмета на доказване и съставомерността на деянието. Претендира се 1 неяснота в ОА относно изпълнителното деяние „намиране на вещи“ или „отнемане на вещи от собственика“. Оспорва се законосъобразността на протоколите за доброволно предаване на вещи, съставени от полицейски служител, сам в служебен кабинет и лице с криминални регистрации, зависимо от наркотици и неспособно само да организира защитата си.

Прокурорът застъпва тезата,че присъдата законосъобразна и следва да бъде потвърдена. е правилна и

Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и въззивната жалба, счете, че атакуваният съдебен акт е от категорията, които подлежат на обжалване по реда на Глава XXI от НПК.

За изясняване на обективната истина по делото не е необходимо да се събират доказателства.

В хода на публичното съдебно заседание пред ОС Плевен подсъдимият С. се явява лично и се представлява от защитника си – адв. Р., който поддържа въззивната жалба. Сочи, че от събрания доказателствен материал не се установява по безспорен начин, че извършеното деяние е именно от неговия подзащитен, както и че първоинстанционния съд се позовава на доказателство –протоколи за доброволно предаване, които не са съставени по съответния ред и в нарушение правата на подсъдимия. Поддържа се и тезата, че обвинителният акт страда от пороци, които нарушават правото на защита.

Подсъдимият се явява пред въззивната инстанция и не взема отношение в предоставеното му право на лична защита и на последна дума.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и становищата изложени от страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната й и връщането на делото в предходна процесуална фаза.

За да се произнесе с присъдата, описана по-горе, Плевенският районен съд е събрал всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите Р.Х. и В.М., протоколите за доброволно предаване, съдебно-оценителна експертиза, видеотехническа и лицевоидентификационна експертиза,

2 съдебнопсихиатрична експертиза, медицинска документация и останалите приети по реда на чл.283 от НПК протоколи, писмени доказателства и доказателствени средства от ДП.

При правдив и точен анализ на тези доказателства и доказателствени средства, първоинстанционният съд е достигнал до фактическа обстановка, която и контролиращият съд споделя. Тя е в следния смисъл:

Подсъдимият Ч. П. С. бил с постоянен адрес в гр. Плевен, но живеел при свои роднини в с. ***, обл.Плевен. Тъй като не реализирал никакви трудови доходи, често изпитвал недостиг на средства за осигуряване на издръжката си. Поради това нерядко прибягвал до извършване на престъпления против собствеността за да удовлетворява битовите си нужди. В тъмната част на денонощието на 03.03.2024г. подс. С. се разхождал в района на площад „Македония“ в гр. Плевен. Докато преминавал покрай жилищен блок, находящ се на улица „***“ №16, решил да проникне в някой от входовете, и да отнеме от там движими вещи, които по късно да продаде.

Когато се приближил до вход „В“, подс. С. посредством подбран ключ, с който предварително се снабдил и носел в себе си, успял да отключи входната врата на същия и така проникнал във вътрешността на входа. Достигнал до вратата на апартамента на св. Р.Х., находящ се на последния етаж, където подс. С. видял, че на площадката пред вратата били поставени: 1бр. детска раница марка „Зара“; 1чифт мъжки спортни обувки/маратонки/, марка „Найк“; 1чифт мъжки спортни обувки/маратонки/, марка „Найк“; 1бр. детски несесер с комплект канцеларски материали; 1бр. мъжко шушляково яке марка „Найк“;

1бр. мъжка блуза марка „Найк“; 1бр. мъжки къси панталони марка „Найк“;

1чифт мъжки спортни обувки/футбол/, марка „Найк“, модел „Фантом“; 1чифт мъжки спортни обувки/кецове/, марка „Найк“; 1бр. мъжка раница, марка „Джъмпман“; 1бр. мъжки сутчър, марка „Дискуяр“ и 1чифт мъжки спортни обувки/маратонки/, марка „Найк“. Подс.С. взел описаните по- горе вещи, като напуснал входа на жилищния блок и се отправил към дома си в гр. Плевен.

Там подс. С. скрил отнетите вещи. Няколко дни по- късно подс.С. продал част от вещите на св. И.Т..

Приетата фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в това число гласни и писмени, както и заключения на експертизи.

3

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвена в хода на ДП, се установява, че инкриминираните вещи са на обща пазарната стойност от 1330, лв. Експертизата е изготвена въз основа на описанието на вещите, дадено от свидетеля Х., както и от извършена справка в търговската мрежа по средните пазарни цени към датата на извършване на деянието.

От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, изготвена в хода на ДП, се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От заключението на лицевоидентификационна експертиза се установява, че на кадрите от видеозаснемането най-вероятно е подсъдимият Ч.

С..

Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен анализ, с който въззивната инстанция се солидализира. В мотивите към присъдата, съдът е посочил кои доказателствени източници възприема и кои обстоятелства счита за установени от тях. Настоящата инстанция намира, че на базата на този доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които обуславят осъдителната присъда. Следва да се отбележи, че наличните по делото доказателства са еднопосочни и от тях категорично се установява времето, мястото, механизмът и авторството на деянието.

Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите Х. и С., които са последователни и непротиворечиви.

Настоящата инстанция намира, че дадените от вещите лица заключения по посочените експертизи също са правилно кредитирани от първоинстанционния съд.

Напълно несъстоятелни са възраженията на защитата, че „единствен тълкувател на въпросните видеоматериали е полицейски служител“. Това не е така. Освен показанията на полицейския служител- св. М. има и лицевоидентификационна експертиза, според която на записа „най-вероятно е подсъдимият Ч. С.“. Експертизата приема, че кадрите са „ограничено годни“ за провеждане на изследване, поради резолюцията на записа. Все пак на записите достатъчно ясно се вижда лицето, за което се прави извода, че „най4 вероятнао“ това е подсъдимият С.. Освен експертизата и свидетелят М. сочи, че на записите е подсъдимият. Няма спор по въпроса, че със свидетелски показания могат да се установяват относимите към предмета на доказване факти. Във видеозаписът се вижда движението, походката, стойката и др. характеристики на заснетото лице, което именно е дало възможност на свидетеля М., предвид обстоятелството, че познава от преди подсъдимия С. да го разпознае по тези особености. Другото доказателство в подкрепа на обвинението са протоколите за доброволно предаване от 08.03.2024г. и 11.03.2024г. /л.20, л.22, л.23 от ДП/. Единственото изискване към протокола е писмена форма. Той отразява действията, извършени от и пред съответния орган, с който се удостоверява предаването на някакви предмети без упражнена държавна принуда. Или иначе казано, лицето по своя воля дава на разследващите органи търсените от тях предмети-веществени доказателства.

От всичко това следва, че при изземване на веществени доказателства и приобщаването им по делото с протокол за доброволно предаване, няма как да бъде осигурено право на защита на обвиняем. /в случай към онзи момент подсъдимият С. не е имал такова качество./ Дали това предаване е било наистина доброволно, дали не е бил упражнен полицейски натиск, за да се предаде доброволно, на тези въпроси отговори не могат да се търсят от съда, защото законодателят не е предвидил нито един механизъм за проверка на протокола за доброволно предаване. При спазването на формалните изисквания по съставянето на протоколите същите се ползват с доказателствена сила и тежестта по оборване на удостоверителните изявления, съдържащи се в тях се носи от лицето, което ги оспорва.

По отношение възраженията на защитата относно неяснота на обвинението, поради посоченото в ОА , че „ пред вратата на апартамента С. намерил..“ , по после е посочено, че „отнел“, първоинстанционният съд е дал задоволителен отгово, който се споделя от въззивната инстанция. Тук следва да се посочи, че освен липсата на претендираното противоречие и неястона в какво е обвинен С., възражение по този въпрос не може да се прави пред въззивната инстанция. Разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК въвежда правилото за преклузия на възраженията за съществени процесуални нарушения. Според него страните не могат да правят възражения пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд за нарушения на процесуалните правила по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК , ако същите не са били 5 поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или ако съдът вече ги е приел за несъществени.

В разпоредителното заседание пред първоинстанционният съд, проведено на 13.05.2025г., съдът е дал възможност на страните да заемат становище по въпросита по чл.248 ал.1 от НПК, С нарочно определение, обявено на страните в същото заседание, е прието отсъствие на допуснати в ДП съществени процесуални нарушения, в срока на обжалване не са постъпили частна жалба или частен протест и определението е влязло в сила.

Същото се отнася и за възражението, че в ОА е посочено, че “С. не реализирал никакви доходи и често изпитвал недостиг на средства“, което не било вярно т.к. С. имал ТЕЛК, което предполагало да получава пенсия.

Такова нещо в ОА дори не посочено. Посочено е ,че С. не реализира „трудови доходи“, което е вярно, т.к. той е безработен.

Следователно съгласявайки се с правните изводи на първата инстанция и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Правилно районният съд е преценил, че деянието, извършено от подсъдимия С., от обективна и субективна страна съдържа изискуемите елементи на по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ от НК

Според правната теорие от обективна страна изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което се изразява само чрез действие.

Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца.