Определение № 152 от 27.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 26.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500394 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба по делото, подадена от адв. В., пълномощник на Г.

Н. Н., с правно основание чл.248, ал.1 ГПК с искане за допълване на постановеното по делото решение №27/09.02.2024 г. в частта за разноските.

Сочи се, че с решението е отхвърлена подадената от Прокуратурата въззивна жалба с обжалваем интерес в размер на 4000 лв. и е уважена жалбата на молителя в частта и,досежно за присъждане на законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.02.2018 г. до 14.07.2022 г. Позовава се на определение №460/21.06.2023 г. по ч.т.д №900/2023 г. на ВКС. Моли да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 700 лв. за предоставената безплатна помощ съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията й, действаща към датата на учредяване на процесуалното представителство.

Ответната Прокуратура, редовно уведомена, не изпраща становище по молбата.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа молбата и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :

Молбата е своевременно подадена, от надлежна страна, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана .

С решението, чието изменение се иска е оставена без уважение въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против решение № 790 от 03.07.2023г.,постановено по гр.д. №1058/2022г.по описа на БОС в частта, с която е осъдена да заплати на Г. Н. Н. сумата от 4000 леваобезщетение за претърпени неимуществени вреди,вследствие на образувано 1 срещу ищеца наказателно производство.Без уважение е оставена и въззивната жалба на Г. Н. Н. против същото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 4000 лв. до размера от 10 000 лв. С решението на настоящата инстанция въззивната жалба на Г. Н. Н. против решението на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена исковата претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.02.2018 г. до 14.07.2022 г. е уважена,като решението на БОС е отменено в тази част,като е присъдена законна лихва върху главницата и за горепосочения период, с което искането е уважено.

Във въззивното производство Г. Н. Н. е представляван от пълномощника адв. В. въз основа на пълномощно и договор за правна помощ, осъществявана по реда на чл.38 от ЗА безплатно, като предоставена на материално затруднено лице.

Пред настоящата инстанция е представен списък/л.28/ , в който адв.В. е определил дължимите му за въззивното производство разноски както следва : за процесуално представителство по въззивната жалба на Г. Н. сумата от 900 лв. и за процесуално представителство по въззивната жалба на Прокуратурата сумата от 700 лв.

С постановеното въззивно съдебно решение БАпС не се е произнесъл по исканията за присъждане на разноски,поради което искането следва да се разгледа като такова за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.

Тъй като и двете въззивни жалби относно главницата са оставени без уважение с въззивното решение, на страните не следва да се присъждат разноски за въззивното производство. Частичното уважаване на въззивната жалба на Г. Н. Н. относно вземането за законната лихва върху главницата не е самостоятелно основание за присъждане на разноски, предвид акцесорния характер на вземането за лихва. Законна лихва върху главницата е присъдена с решението на БОС,а с въззивното решение е променен само периодът,за който тя е дължима.За акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху главницата не се дължи внасяне на държавна такса, те не попадат и в обхвата на чл.7 ал.2 от НМРАВ.

Освен това,с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. е постановено, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.Ето защо и в случаите на осъществена правна 2 защита на основание чл.38 от ЗА, решението на СЕС също следва да бъде съобразено от съда при решаване на въпроса с дължимите разноски за адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения молбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В., пълномощник на Г. Н.

Н., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК с искане за допълване на постановеното по делото решение № 27/09.02.2024 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3