Решение № 356 от 24.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Пазарджик, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20225220201900 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 2022-1818-01-56 от 30.03.2022 г. на Началник сектор в РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на Я. Г. М. с ЕГН **********, адрес: гр. София, ЖК „С.“ № 17А, вх.А, ет.2, ап.1 за нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР.

Срещу НП е подадена в срок жалба от Я. Г. М. , в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмено становище поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмЯ. на атакуваното НП.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. В писмото, с което са изпратени материалите на съда, взема становище за потвърждаване на постановлението.

1

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателката Я. Г. М. е собственик и управител на ресторант „К.“, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Ц. С.“ № 7. Работното време на ресторанта в периода на годината от ... е от ... ч. Тъй като получавали много сигнали от граждани, че ресторантът работи след 22,00 ч. и нарушава нощната тишина, от РУ на МВР Пазарджик извършвали чести проверки за спазването на работното време.

Така на ... г. свидетелят Н. Р. – полицейски служител в РУ на МВР Пазарджик – съставил протокол за полицейско разпореждане, връчен лично на М., да се спазва работното време на ресторанта от ... ч. в периода ... и да не се надвишава граничните стойности на нивата на шум.

На ... г. Н. Р. и неговият колега – свидетелят М. Е. – също служител при РУ на МВР Пазарджик - били на работа нощна смЯ.. Около 21,20 часа посетили ресторант „К.“, като Р. отново съставил протокол за полицейско разпореждане, връчен лично на М., да се спазва работното време на ресторанта от ... ч. в периода ... и да не се надвишава граничните стойности на нивата на шум. Предупредили я, че по-късно вечерта отново ще извършат проверка дали работното време и съответно дадените й полицейски разпорежданията се спазват. По-късно вечерта след 22,30 часа посетили отново ресторанта. Последният работил, като на място имало много клиенти на масите, обслужвани от персонала на заведението. На масите имало храни и напитки. В ресторанта звучала и силна музика. Жалбоподателката заявила на полицейските служители, че не може да изгони клиентите си и те нямат право да се отнасят така с нея.

С оглед установеното неизпълнение на дадените й писмено полицейски разпореждания да спазва работното време на ресторанта, свидетелят М. Е. съставил на М. АУАН за неизпълнение на полицейско разпореждане, връчен и лично, в който тя записала като възражение, че не е извършила нарушението. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП.

По делото са разпитани като свидетели М. Е. и Н. Р., които в показанията си разкриват гореописаната фактическа обстановка. Съдът 2 кредитира показанията на полицейските служители М. Е. и Н. Р. като ясни, категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци, както и съответстващи на останалите доказателства по делото. Те са дадени и от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. По отношение на дадените полицейски разпореждания към жалбоподателката, които са основен предмет по настоящото дело, съдът ги кредитира изцяло, защото самите показания съвпадат с приложените по делото два броя полицейски разпореждания от ... г. и от ... г. Безспорно от събраните доказателства се установи, че въпреки дадените разпореждания от полицейските служители да се спазва работното време на ресторанта, последните не са били спазени. Тези полицейски разпореждания не само не са неправомерно действие от тяхна страна, но е напълно в законовите правомощия на полицейските служители.

Ето защо съдът в крайна сметка кредитира показанията на полицейските служители и то не само защото те са такива, а защото техните показания са ясни и категорични по съставомерните обстоятелства. Конкретните съставомерни въпроси по настоящото дело касаят единствено обстоятелствата дали са дадени правомерни полицейски разпореждания на жалбоподателката и дали те са били изпълнени от нея или не. Съгласно изложената фактическа обстановка и мотивите по-горе на съда, то категорично се установи, че жалбоподателката действително не е изпълнил дадените правомерни писмени полицейски разпореждания да се спазва работното време на ресторанта от ... ч. в периода ..., като ресторантът е продължавал да работи на ... г. след 22,30 ч.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателката Я.

Г. М. е осъществила от обективна и субективна стана състава на административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.2 от ЗМВР. С ъгласно чл.64, ал.4 ЗМВР: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му“, като ал.1 на същия член дава законовата възможност полицейските органи да могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, а съгласно ал.2 при невъзможност да се издадат 3 писмено, разпорежданията могат да се издават и устно. Изпълнителното деяние на административното нарушение в конкретния случай се осъществява посредством неизпълнение на дадени писмени полицейски разпореждания от полицейския служител Н. Р., връчени лично на М., а именно жалбоподателката като собственик и управител на ресторант „К.“ да спазва работното време на ресторанта от ... ч. в периода ... и да не се надвишава граничните стойности на нивата на шум. В случая тези полицейски разпореждания подлежат на незабавно изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 ЗМВР („Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение…“) и е абсолютно ирелевантно дали тези разпореждания впоследствие са били обжалвани пред съд. Логиката на уредбата на обществени отношения на законодателя в тази насока е незабавното изпълнение на тези разпореждания, а ако впоследствие се окаже в съдебно производство по тяхното обжалване, че са били незаконосъобразни, то лицето, спрямо което са издадени, може да претендира евентуално обезщетение по ЗОДОВ. Законодателят даже ясно е посочил, че пред съд се обжалват само писмените разпореждания, а устните и тези, дадени с конклудентни действия, дори не подлежат въобще на обжалване. М. е следвало да изпълни писмените полицейски разпореждания, а не да счита, че понеже подлежат на обжалване в определен срок, не са влезли в сила и тя може да не ги изпълнява. Ето защо съдът намира административното нарушение по чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР за безспорно установено.

Видно от постановлението същото е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. При извършената цялостна служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите, посочени в нормата на чл.

314, ал.1 от НПК, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила, както и от компетентни лица в кръга на предоставените им властнически правомощия. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Подробно и ясно са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което съдът счита, че е спазена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Административното нарушение е конкретизирано, позволява на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен. Конкретно е посочена 4 и нарушената материалноправна норма, датата и мястото на установяване на нарушението. Изложените правни съображения налагат еднозначен извод, че при издаване на НП наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на материалния закон и такива от процесуално естество, които да водят до ограничаване правото на защита на санкционирания субект.

От описаното в НП е видно по категоричен начин, че жалбоподателката безспорно е наказана за неизпълнение на писмено полицейско разпореждане да спазва работното време на ресторанта от ... ч. в периода ... и да не се надвишава граничните стойности на нивата на шум. Посочено е, че ресторантът работи след 22,00 часа, за което е бил съставен и АУАН.

При определяне на вида и размера на административното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателката наказание глоба над минималния размер от 100 лв., а именно 200 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР. За така определеното наказание, макар и над минимума, предвиден в посочената норма, съдът не намира основания за корекция. Така определеното наказание се явява съответно на нарушението, като са взети предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. От една страна не се установи жалбоподателката да има други подобни нарушения на ЗМВР, а доказателствената тежест за тези обстоятелства лежи върху наказващия орган, поради което съдът приема, че това е първо подобно нарушение на наказаното лице. В същото време обаче с действията си в процесната вечер, както и в дните преди това (налице са две идентични полицейски разпореждания – от 08 и от 11 март 2022 г.) жалбоподателката е показала известна циничност и дързост при осъществяване на деянието видно е от една страна, че полицейските служители са ходили няколко пъти в ресторанта, за да вземат отношение по сигналите за нарушаване на нощната тишина, а от друга - дори на процесната дата по-рано вечерта са предупредили лично М., че ще посетят заведението по-късно същата вечер, поради което е налице демонстрирана упоритост от страна на жалбоподателката в поведението си, насочено към неизпълнение на тези разпореждания и продължаване работата на ресторанта.

С оглед така посоченото съдът намира, че поради тази причина и с оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с 5 гарантиране изпълнението от страна на лицата на дадените по надлежния законов ред разпореждания от органите на реда в хода на осъществяване на възложените им законови функции, посочени в чл.2, ал.1 ЗВМР, насочени към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН или с оглед прилагането на чл.257, ал.2 от ЗМВР. Така наложеното наказание ще изпълни целите на личната и генералната превенция, ще има превъзпитаващ ефект върху жалбоподателката и в бъдеще същата ще съобразява поведението си със законоустановените порядки.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди.

По делото липсва искане за присъждане на разноски в полза на ответника по жалбата.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 2022-1818-01-56 от 30.03.2022 г. на Началник сектор в РУ Пазарджик към ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.257, ал.1 от ЗМВР на Я. Г. М. с ЕГН **********, адрес: гр. София, ЖК „С.“ № 17А, вх.А, ет.2, ап.1 за нарушение на чл.64, ал.4, вр. с ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР.