Решение № 6825 от 11.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6825 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20231100112310 по описа за 2023 година

Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 56 540 лв.

В исковата молба на С. Т. С. се твърди, че на 17.10.2022 г., в гр. София на кръстовището, образувано от бул. „Тодор Александров“ и ул. „Инж. И. Т.“ е претърпял пътен инцидент като пътник, на предна дясна седалка, в лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ******* управляван от О.М.Т.. Твърди се, че автомобилът, в който пътувал ищеца бил ударен от лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № *******, който навлязал и преминал през кръстовището на червен за него сигнал на светофарната уредба. Твърди се, че при удара ищецът получил силна и пронизваща болка в главата, съпроводена със замайване, силна болка в областта на кръста, торса и врата. Бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където след извършени прегледи се установила травма на шийния отдел на гръбначния стълб, за което му била предписана и поставена шийна яка. В същия ден в МБАЛ „Княгиня Климентина – София“ ЕАД му била направена рентгенография на гръбнак и гръден кош, при която се установила фрактура на пети шиен прешлен със снишаване.

Твърди се, че ищецът търпял болки, страдания, негативни емоционални 1 реакции, стрес, ограничения в ежедневните му задължения. Твърди се, че поради проявило се усещане на изтръпване на крайниците на 27.10.2022 г. му бил извършен допълнителен преглед в МЦ „Св. Георги Софийски“, при който се устаноли увреждане на лумбално сакралните коренчета, водещо до болки и ограничаване на движението в поясната област. На следващия ден усетил и силна болка в дъвкателните зъби, което наложило преглед при стоматолог, който установил фрактура на зъбната коронка на 16-ти зъб /шести горе вдясно/. Било установено, че фрактурата е нелечима, а зъбът следва да бъде отстранен.

Изложени са твърдения, че с оглед факта на ПТП, ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на 340 лв. като му предстояли и други разходи в размер на 1 200 лв. за зъбен имплант.

Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Мицубиши“, да му заплати сумата от 55 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 340 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи по неговото лечение и сумата от 1 200 лв. – заплащане на зъбен имплант. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор с релевирани в същия възражения, включително такова за съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл.

235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от 2 застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.

В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 20.02.2023 г. с оглед стореното отбелязване върху същата – стр. 18 в делото/ като към датата на заявяване на исковете в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същите са процесуално допустими.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници.

Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен при съвкупна преценка на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, а именно заключението на изслушаната по делото САТЕ, изготвена от вещото лице В. К. Д., констатациите на протокола за ПТП № 1826614 на СДВР, издаденото наказателно постановление № 22-4332-022639 /07.11.2022 г. на СДВР, отдел «Пътна полиция» и показанията на свидетеля – очевидец, водач на лек автомобил «Мицубиши» - А. В. Д. в съдебно заседание от 25.11.2024 г. Съгласно заключението на вещото лице, причина за пътния инцидент са субективните действия на водача на лек автомобил «Мицубиши» 3 с органите на управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба със скорост от около 70 км/ч като не е предприел маневра за намаляване на скороста и спиране, а е продължил движението си като така траекториите на двата автомобила са се пресекли.

Настъпилите вреди за ищеца и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото КСМЕ, изготвени от вещото лице д-р П. С. П. и д-р А. Ч.. В заключението си, в неговата неврохирургическа част, експертът посочва, че при процесното ПТП ищецът е получил травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб без рентгенови данни за счупване на тела на прешлени, израстъци, луксация на стави, както и травма на поясния отдел на гръбначния стълб, състояща се от увреждания на лумбо-сакралните коренчета, неквалифицирани другаде без рентгенови и компютърнотомографски данни за травма на тела на прешлени, израстъци, луксация на стави. В заключението си, в неговата стоматологична част, изготвена от вещото лице д-р Ч. е установена травматична увреда при ищеца , изразяваща се в напречна фрактура на зъб 16 с отпадане на вътрешната половина и останал палатинален корен под нивото на венеца .

Вещото лице – неврохирург е посочил, че по литературни данни 70% от пострадалите се възстановяват за срок до 6 месеца като при травматичните увреди от типа на тези, причинени на ищеца, най-силният прогностичен фактор е силата на болката в първите дни. Обоснован е извод, че ищецът е търпял болки и страдания в период от около два месеца като най-интензивни същите са били в първите 20-25 дни. Посочено е, че сторените от ищеца разходи са в пряка причинна връзка с причинените му увреди и са сторени по повод предприетото лечение. Посочено е, че ищецът е носил предписаната шийна яка в продължение на 30 дни, което е удължило неговия възстановителен период. Обоснован е и извод, че при тези травматични увреждания, ищецът е възможно да изпитва известни трудности в действията от ежедневието – при обличане и събличане, при лягане и ставане.

Понесените от ищеца неблагоприятни последици се установяват и от свидетелските показания на П.В. С.а, разпитана в съдебно заседание на 10.06.2024 г., съпруга на ищеца, кредитирани от състава на съда като лични 4 впечатления на очевидец и при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.

Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от ищцата. В тази връзка следва да се вземе предвид загубата на постоянен дъвкателен зъб, остатъчните затруднения при извършване на обичайни дейности /обличане, лягане, ставане/. Настоящият съдебен състав счита, че при преценка на посочените по-горе критерии справедливо би било да се присъди сума в размер на 15 000 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 55 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Заявеното възражение за съпричиняване в писмения отговор и при ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Възражението за липса на поставен предпазен колан не се установява с оглед изводите на СМЕ и САТЕ, а същите опровергават това възражение.

С оглед изводите на СМЕ изцяло основателен се явява искът за обезвреда на имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на медикаменти и медицински изделия с оглед проведеното лечение за размера на сумата от 340 лв.

По отношение претенцията за заплащане на сумата от 1 200 лв. – стойността на зъбен имплант, който ищецът възнамерява да постави на мястото на екстрактирания зъб се касае за бъдещо и ненастъпило събитие т.е. липсва към настоящия момент реално претърпяна имуществена увреда, поради което в тази част претенцията е неоснователна. Едва при реализирана реална имуществена вреда същата би подлежала на репариране.

По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по 5 чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение 128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение 167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението за забава се следва от 20.02.2023 г., съобразно датата на уведомяване на застрахователя – ответник, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, същата следва да се присъди, считано от 21.05.2023 г., така както е заявено в исковата молба.

По разноските: В съдебно заседание на 25.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца е заявил искане за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Осъщественото процесуално представителство на ищеца е по сочения ред с оглед представения договор за правна защита и съдействие /стр. 8 в делото/ респ. искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което такова се следва. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални действия, цената на заявените искове и размера на минимални адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г., настоящият съдебен състав намира, че същото възлиза на сумата от 5 515, 40 лв. Припадащата се част от него, съобразно уважената част от ищцовите претенции възлиза на 1 496, 40 лв., която сума се следва на процесуалния представител на ищеца.