Определение № 23 от 16.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500664 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба на адв. Р. Л., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника И. Т. Б. против Определение № 1226/26.08.2024 г. на Окръжен съд – Плевен по в. ч. гр. д. № 331/2024 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата му от 26.06.2024 г. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на Определение № 854/31.05.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Счита, че определението подлежи на обжалване пред ВКС, като се позовава на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК – т. 24 и на конкретно посочена съдебна практика. Счита определението за неправилно, като постановено в нарушение на закона. Представянето на списък по чл. 80 от ГПК е положителна процесуална предпоставка за искането по чл. 248 от ГПК, само когато страната претендира изменение на разноските, на които тя има право и следва да й бъдат присъдени. Когато се оспорват като неправилно присъдени или изчислени разноски на другата страна, представянето на списък не е предпоставка за допустимост на молбата. Изводите на съда относно определянето и изплащането на възнаграждение на особения представител са в противоречие със задължителната практика на ВКС, според която на особения представител се дължи възнаграждение за всяка инстанция (т. 6 на същото ТР). Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата по чл. 248 от ГПК.

Не е постъпил отговор на частната жалба от „Банка ДСК“ АД.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

1

С Определение № 854/31.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 331/2024 г. ПлОС потвърдил протоколно определение от 28.03.2024 г. на ПлРС по гр. д. № 2014/2023 г. и осъдил ответника И. Т. Б. да заплати на ищеца „Банка ДСК“ АД разноски във въззивното производство в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На 26.06.2024 г. назначеният на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адв. Р. Л., подал молба за изменение на определението в частта за разноските, като направил искане за отмяната му в частта, с която ответникът е осъден да заплати 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК и за присъждане на възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК за производството пред окръжния съд.

С обжалваното определение съдът оставил без разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима за разглеждане, като компетентен да се произнесе по нея е Апелативен съд – Велико Търново. С обжалваното определение Плевенският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е оставил без разглеждане подадена от страна по делото молба по чл. 248 от ГПК. Определението прегражда производството по изменение на съдебния акт в частта за разноските, поради което, на осн. чл. 274, ал. 2, пр. второ от ГПК във вр. с чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд, чийто съдебен акт е окончателен (Тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2018 г., ОСГТК).

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да остави без разглеждане като недопустимо искането по чл. 248 от ГПК, окръжният съд е приел, че молителят не е представил списък по чл. 80 от ГПК и че искането за заплащане на възнаграждение на особения представител е различно от отговорността за разноски по делото, която се разпределя съобразно изхода на спора.

Въззивният съд не споделя извода, направен от окръжния съд, за недопустимост на подадената молба по чл. 248 от ГПК.

Молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от особения представител на ответника в първоинстанционното производство, е за изменение на определението на въззивния съд в частта за присъдените в полза на насрещната страна разноски в частното производство и за допълване на същото определение чрез присъждане на възнаграждение на особения представител за частното производство.

Когато страна по делото оспорва по реда на чл. 248 от ГПК присъдените в полза на другата страна разноски, представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е предпоставка за допустимост на молбата за изменение. Същото важи и за искането за присъждане на разноски в полза на страната, когато съдът е пропуснал да направи 2 това, т. е. когато се иска допълване на съдебни акт по реда на чл. 248 от ГПК. И в двете хипотези представянето на списък по чл. 80 от ГПК не е условие за нейната допустимост (Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – т. 8). Списъкът е предпоставка за разглеждане на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските, само когато страната оспорва определените от съда в нейна полза разноски и иска те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за извършването им, съдържащо се в списъка по чл. 80 от ГПК. Затова и представянето на списъка е предпоставка за допустимост на молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на претендираните от страната разноски в производството.

Както е посочено по-горе, в частта с която особеният представител прави искане за присъждане на възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК, същото представлява молба за допълване на съдебния акт в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. В съдебната практика непротиворечиво се приема, че редът за защита на особения представител при определяне на справедливо възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК е по реда на чл. 248 от ГПК, а при неуважаване на искането – чрез обжалване на определението, постановено по този ред. Приема се, че съдебният акт по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който съдът определя размера на възнаграждението за назначения особен представител, платимо от ищеца, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото, макар да не е постановен по реда на чл. 78 от ГПК, съответно - той подлежи на допълване и изменение по реда на чл. 248 от ГПК (Определение № 2/05.01.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 2637/2022 г., I т. о., ТК). С оглед на това, молбата по чл. 248 от ГПК за допълване на определението в частта за разноските е допустима за разглеждане и в тази част.

С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на окръжния съд за произнасяне по подадената молба по чл. 248 от ГПК по същество.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1226/26.08.2024 г. на Окръжен съд – Плевен по в. ч. гр. д. № 331/2024 г. по описа на същия съд.

Връща делото на ПлОС за произнасяне по подадената молба по чл. 248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4