Решение № 38 от 15.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Плевен, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430103971 по описа за 2023 година на основание Закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от Н. Е. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, жк. „***“ бл.***, вх.***, чрез *** Д. М. от САК, против „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***“ №***, представлявано от С.Н.Т. , с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ***, съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева, при 12 погасителни вноски, като видът на вноската е месечна. Посочва се, че размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а размерът на годишния процент на разходите е 42.58%, а размерът на общата сума, която следва да върне ищецът Н. П. е 515 лева.

Твърди се, че в чл. 19 ал. 1 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза 1 на институцията, отпуснала кредита.

Твърди се, че в чл. 29 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Посочва се, че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 135 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следва да върне е 650 лева.

Ищецът твърди, че за срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително и неустойка.

Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.

Ищецът счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Ищецът счита, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Ищецът счита, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче 2 водят до различен размер на ГПР от посочения. Ищецът смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Посочва се, че съгласно процесния договор, заемателят се задължава да осигури действието на две физически лица, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора.

Твърди се, че съгласно договора, в случай, че заемателят не предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, последният дължи на заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.

Ищецът излага доводи, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора и се позовава на нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Ищецът излага доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно.

Счита също така, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.

26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. Позовава се на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Ищецът излага съображения, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което 3 обаче не произтичат вреди. Твърди, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Ищецът акцентира, че непредставянето на обещани обезпечения, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. Посочва, че кредиторът вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Във връзка с горното, ищецът сочи, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ищецът сочи също така, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Ищецът счита, че по този начин договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „***" *** не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка", която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Сочи, че ако ГПР е бил законосъобразно описан, действителният щял да възлезе многократно над допустимия процент, съгласно ЗЗП. Ищецът се позовава на нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Ищецът сочи, че целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на 4 кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“.

Ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителната лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Счита, че размерът на възнаградителната лихва за изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.

Сочи, че недействителността на уговорката относно договорката лихва води до нищожност и на целия договор.

В условията на евентуалност, ако Съдът приеме договора за валиден и действителен, се позовава на нищожност на отделни негови клаузи, а именно клаузата, с която на ищеца е начислена процесната неустойка, в размер на 0.9%.

Ищецът сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. от ЗЗД за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 50 /петдесет/ лева, като частичен иск от 135 лева недължимо платена сума по договор за потребителски кредит.

Отправено е искане за провъзгласяване недействителността на клаузата предвидена в чл. 29 от Договор за паричен заем № *** / 18.07.2022 г. сключен между ищеца и „***" ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл."***" № ***, представлявано от С.Н.Т., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожна.

Отправено е искане за осъждане на ответника „***" ***, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***" № ***, представлявано от С.Н.Т., да заплати на Н. Е. П. с ЕГН **********, сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, /частична претенция от общо 135 лева/, представляваща 5 недължимо платени суми по Договор № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

След дадени указания с Разпореждане № 8345/20.07.2023г., ищецът е направил уточнение с Молба Вх. № 22369/16.08.2023г., в която сочи, че не предявява отделен иск за провъзгласяване на целия договор за недействителен, а предявява иск за провъзгласяване недействителността на клаузата на чл. 29 от Договора. Прави се уточнение, че ищецът е заплатил сума от 650 лева за срока на договора, която сума включва: 500 лева главница, 15 лева договорна лихва, 150 лева неустойка. Направено е уточнение, че се претендира сумата от 50 лева, като частична претенция от 150 лева /заплатена като неустойка/.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Х.Н. от АК-***. Оспорват се предявените искове, като неоснователни.

Сочи се, че на 18.07.2022 година между ответника, като кредитор и ищеца Н. Е. П., като потребител по смисъла ЗПК, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № ***, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500 лева (петстотин лева), която сума ищецът е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването й, съгласно погасителен план.

Излагат се доводи, че Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Твърди се, че на същата дата дружеството е предоставило на разположение на ищеца заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание за изплащане в брой на каса на Изипей.

Сочи се, че съгласно чл. 20 и следващите от горепосоченият договор, е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя, визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Сочи се, че Кредиторът не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.