Решение № 597 от 06.11.2025, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 1210/2025
- Вид
- Решение № 597
- Подписан
- 06.11.2025
- В сила
- 02.12.2025
- Състав
- Даниел Нинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3,т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3,т. 1 и т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 597 гр. Видин, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320101210 по описа за 2025 година
От А. Г. Ч. от гр. ******** ЕГН ********** против И. С. И. от гр.*********,ЕГН ********** е предявен иск по чл. 52 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД.
Сочи се, че с присъда на ВдРС, постановена на 23.01.2025г. по НОХД №***/2024г. ответникът е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1 т. 4 и 13, във вр. с чл.129, ал. 2 НК, като и че присъдата е влязла в сила.
Излага, че от престъпното деяние претърпяла болки и страдания, гипсова мобилизация и продължително лечение, неимуществени вреди.
Твърди се, че на 10.09.2022г. в гр. *** в домът и на ***** ,ответникът,с дървен кол й нанесъл побой, като й причинил контузия на лявата китка със счупване на дистална фаланга на първия пръст на лявата ръка, довело до трайно затруднение на хватателна способност, средна телесна повреда, както и кръвонасядане по двете й ръце.
Поддържа, че между противоправното поведение на ответника и престъпния резултат съществува причинна връзка.
Иска се от съда да постанови решение, с което да присъди ответникът да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждане 10.09.2022г. до 1 окончателно изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание признава исковата претенция,като излага , че не може да заплати сумата.
В същото заседание процесуалният представител на ищеца е заявил,че поддържа предявения иск, като на основание чл.237, ал.1 ГПК моли съда да постанови решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска, както и че в този случай съдът постановява решението си, като в мотивите е достатъчно да укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл.237, ал.1.ГПК, а така също и че са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3,т.
1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда.
Във връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен като се осъди ответника заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждане 10.09.2022г. до окончателно изплащане на задължението, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 10.09.2022 г. в гр. ***,обл.Видин, за което деяние ответника И. С. И. от гр.*********,ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 пр.последно и т.12 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.130 ал.2 НК , с присъда по НОХД № ***/2024 г.по описа на ВдРС.
В производството ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., които с оглед изхода на делото следва да му се присъдят.
Тъй като ищецът е освободен, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК от внасяне на държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 600 лв., както и 5.00 2
/пет/ лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното и на основание чл. 237 ал.1 ГПК, Съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. И. от гр.*********,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Г.
Ч. от гр. ******** ЕГН ********** сумата от 15000/петнадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищ цата неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 10.09.2022 г. в гр.
***,обл.Видин, и за което деяние ответника И. С. И. от гр.*********,ЕГН **********, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т.4 пр.последно и т.12 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.130 ал.2 НК , с присъда п о НОХД № ****/2024 г.по описа на ВдРС , ведно със законната лихва ,считано от деня на увреждането -10.09.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „И. С. И. от гр.*********,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А.
Г. Ч. от гр. ******** ЕГН ********** сумата от 500.00/петстотин/ лв.направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. С. И. от гр.*********,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ВСС по сметка на ВдРС сумата в общ размер от 600 лв., както и 5.00 /пет/ лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 3