Решение № 4494 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4494 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110207168 по описа за 2025 година и за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Х. Х., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № *****, издадено от Г. В. Б.– началник група в ОПП- СДВР, с което на С. Х. Х., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2021г. на МВР на водачът му се отнемат общо 15 точки.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. М.- САК, упълномощен процесуален представител. В хода на делото по същество адв. В. моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Пледира, че отразената фактическа обстановка в АУАН не е установена и доказана по безспорен начин, поради липсата на преки свидетелски 1 показания. Счита, че дори и да се приеме, че доверителят и е управлявал процесното МПС, същото е било в парцел, за който не важат разпоредбите на ЗДвП, които са приложими при пътища отворени за обществено ползване.

Депозира писмени бележки в които излага доводи в подкрепа на защитната си теза. Претендира присъждането на разноски в размер на 1 000 лева, като представя договор за правна помощ и съдействие.

Наказващият орган- редовно призован, не изпраща представител.

Депозира становище по делото чрез юрк. М.. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

След преценка по отделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на жалбоподателя, съда намира за установено следното от фактическа и правна страна.

На 16.02.2025г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 3573605 от актосъставителя М. Б. Т. в присъствието на свидетеля И. И. Б.- свидетел при установяване на нарушението за това, че на същата дата 16.02.2025г. около 16.00 часа в гр. ***, на територията на Строителен обект, находящ се в гр. ***, бул. *** жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил *** с ДК №**********, като поради движение с несъобразена скорост с пътните условия мокър път реализира ПТП в предпазна модулна ограда /пана/. Жалбоподателят отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фабричен №0023. Издаден талон за медицинско изследване с номер 264899 за УМБАЛ „Св. Анна“ заедно със 7 бр. стикери към него.

В деня на съставянето на акта 16.02.2025г. жалбоподателят е бил запознат със съставения му АУАН, но е отказал да го подпише, което е било удостоверено на място с подписа на свидетеля И. И. Б.. С АУАН, като доказателство са били иззети 1 бр. СУМПС на жалбоподателя и 1 бр. сведения на очевидец.

Въз основа на така издадения АУАН е било съставено обжалваното наказателно постановление, с което на С. Х. Х., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер 2

2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2021г. на МВР на водачът му се отнемат общо 15 точки.

Видно от писмо УРИ 433200-50765 Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.04.2025г. от служители на ОДМВР-Ямбол.

След извършения разпит на актосъставителя М. Б. Т. се установява на 16.02.2025г. е бил на работа дневна смяна заедно с колегата си И. Б.. Били изпратени на произшествие, тъй като от близкия блок видели как лек автомобил *** е самокатастрофирал, като бутнал оградата на строителния обект и влязъл в самия строителен обект. При пристигането си на място служителите на ОПП- СДВР установили две лица от мъжки пол, които се опитвали да извадят процесния лек автомобил, като едно от лицата заявило, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила, за което дало писмени сведения. Жалбоподателят заявил, че е технически ръководител на обекта и са подгонили с МПС лица от ромски произход, които искали да крадат от обекта.

Потвърдил, че той е управлявал МПС. Същият бил употребил видимо алкохол и след като служителите на ОПП- СДВР пожелали да го тестват с техническо средство на място за употребата на алкохол, жалбоподателят отказал да даде проба и отрекъл да е управлявал катастрофиралия автомобил.

Аткосъставителят и свидетеля Биков установили на място, че от бул. *** има черен път, който върви успоредно на оградата на обекта, където през самата ограда било влязло МПС и било закъсало вътре в самия обект.

Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя по отношение обстоятелството, че именно жалбоподателя е управлявал МПС, като е шофирал по черния път, който идва от бул. *** и върви успоредно покрай оградата на строителния обект, като управлявания от него автомобил катастрофирал, удряйки оградата на строителния обект и влизайки на територията му. Показанията на актосъставителя в тази им част се подкрепят изцяло от писмените сведения, дадени на място от лицето В. Л. Ч. и надлежно приобщени към преписката със самия АУАН. Ч. е очевидец и заявява, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС и е катастрофирал в оградата на строителния обект. Съдът кредитира и обстоятелството, че на място жалбоподателят е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол с алкотест Дрегер 7510. Показанията на актосъставителя в тази им част не се 3 опровергават от останалата доказателствена съвкупност. Напротив косвено се потвърждават от поведението на жалбоподателя- отказът му да подпише съставения АУАН и да даде кръвна проба за медицинско изследване съгласно издадения му талон за изследване.

От показанията на актосъставителя и АУАН се установява, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил се движил по черния път, който върви успоредно на оградата на обекта и след като ударил оградата влязъл на територията на обекта. Независимо, че се касае за черен път, той е извън строителния обект; не е част от затворената строителна зона, поради което се счита за път, отворен за обществено ползване, дори и да е черен, неасфалтиран или временен. Съдът приема, че жалбоподателят е управлявал МПС с „несъобразена скорост“, тъй като жалбоподателят е изгубил контрол върху автомобила и удряйки се в оградата е реализирал ПТП и е влязъл на територията на обекта, където според показанията на актосъставителя е закъсал.

С оглед горното съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна жалбоподателят е осъществил вменените му деяния:

-знаейки, че се движи по черен, мокър път с неравности е следвало да съобрази скоростта на автомобила с пътната обстановка, но не го е направил в резултат на което е реализирал ПТП в оградата на строителния обект;

-отказал е да бъде тестван за употребата на алкохол на място с техническо средство, като е отказал да даде и кръвна проба за медицинско изследване.

Извършената от съда проверка установи, че процесният АУАН съдържа изискуемите от закона в чл.42 от ЗАНН реквизити, а именно посочени са името и длъжността на лицето, което го е издало, дата на съставяне на акта.

Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и точно е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да разбере нарушението. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено за това лице.

С оглед на приложените по делото писмени доказателства съда намира, че обжалваният административен акт- Наказателно постановление е издадено от компетентен за това орган, като е спазена формата и изискуеми от закона реквизити заложени от законодателя в чл.57 ал.1 от ЗАНН. Наказателното 4 постановление е издадено въз основа на съставен АУАН , при който не е установено наличие на пороци. От приложения акт и издаденото наказателно постановление се установява, че както съставения акт, така и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити изискуеми по чл. 42 , съответно по чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление е извършена коретктна правна квалификация на констатираните административни нарушения, като правилно са приложени разпоредбите, съгласно които за извършеното нарушение е определено административно наказание.

Жалбоподателят не е ангажирал в хода на настоящото производство други гласни доказателствени средства /освен показанията на актосъставителя/ или писмени доказателства, които да доведат до други фактически констатации освен посочените в АУАН. В хода на съдебното следствие адв. М. пълномощник на жалбоподателя се отказа от разпита на свидетеля Ч., поради което същият беше заличен от списъка на свидетелите.

С оглед горното съдът намира, че издаденото НП е правилно и законсъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че защитата в настоящото производство се изразява в депозиране на писмени бележки от името на наказващия орган, касателно законосъобразността на издаденото наказателно постановление и основателността на депозираната жалба, намира, че в полза на Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 130 лева.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен 5 съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *****, издадено от Г.

В. Б.– началник група в ОПП- СДВР, с което на С. Х. Х., ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2021г. на МВР на водачът му се отнемат общо 15 точки.

ОСЪЖДА С. Х. Х., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд София-град от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6