Решение № 2468 от 30.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2468 гр. Варна, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. А. при участието на секретаря С. ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Надежда М. А. Гражданско дело № 20223110114085 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ /отм./ и чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 227 ал.1 ЗОВСРБ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Н. В. Н., ЕГН **********, адрес: обл. В., общ. А., гр. И., съдебен адрес: гр. Б., ул. Г. Г. № *, ет. *, пълномощник: адвокат М. П. - БАК, против В. ф. *** - В. с адрес в гр. В., пощ. кутия ** като част от структурата на М на о. на РБ, гр. С., ул. ** № *, за заплащане на сумата 25910.9 5 лева, от която: 9377.43 лева, представляваща разликата до пълния размер на дължимото парично обезщетение за прослужени 20 г. на в. с., цялото в размер на 41 108 лева, ведно със законната лихва от момента на удържането й – 14.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 16283.52 лева, представляваща неизплатено обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001 г. до 31.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска - 25.10.2022 г. до окончателното им изплащане, както и 250.00 лева- мораторна лихва от 01.09.2022 год.датата на прекратяване на трудовото правоотношение до 24.10.2022 год.- датата, предшестваща предявяване на иска.

В последното открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявените искове, както следва: н а иска за заплащане на неизплатено обезщетение на ищеца за фактически отработено и некомпенсирано служебно време над нормативно определената месечна продължителност по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ /нов/ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./, при даване на 24- часови дежурства и некомпенсирани с почивки, което се изчислява като извънреден труд за процесния период от 01.04.2001 година до 31.08.2022 година (257 1 месеца) в размер общо на 11 376 часа (единадесет хиляди триста седемдесет и шест) или 1 422 дни (хиляда четиристотин двадесет и два) общо на стойност от 49 109.71 лева (четиридесет и девет хиляди сто и девет лева седемдесет и една стотинки) за процесния период, ВЕДНО със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното й изплащане, вместо първоначално посоченото в исковата молба в размер на 16 283.52 лева (шестнадесет хиляди двеста осемдесет и три лева петдесет и две стотинки), както и на иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата от датата на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца - 01.09.2022 година до датата на завеждане на исковата молба 24.10.2022 година (датата на пощенското клеймо) от първоначално посочения в исковата молба размер 250.00 лева (двеста и петдесет лева) на 736.02 лева (седемстотин тридесет и шест лева и две стотинки).

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2000 г. ищецът бил назначен на първа длъжност „***“ със звание „**“ на фрегата „**“ в поделение ** - В. към МО. По време на военната си служба е кандидатствал и бил приет за обучение в П. с. к. към ВВМУ „Н. Й. В.“ - В. и се е обучавал задочно по специалността „***“ за периода от 02.09.2019 г. до 15.06.

2021 г. Между страните било договорено, че разходите за издръжка и обучение следва да се възстановят, ако лицето напусне длъжността си по собствено желание или бъде отстранен, като работодателят от своя страна трябвало да му осигури дейност, съответстваща на придобитата квалификация.

На 19.08.2019 г. ищецът подписал Допълнително споразумение с рег. № *** към Договора за в. с. за удължаване на срока на службата за срок от 5 г. след успешно завършване на обучението, но тъй като ответникът не успял своевременно да осигури на ищеца длъжност, съответстваща на неговата професионална квалификация, същия бил повишен на сержантско звание едва на 01.12.2021г.

По време на обучението си ищецът ползвал дни от редовния си платен годишен отпуск, като се наложило да ползва и продължителен отпуск по болест – 40 дни, поради заболяване от Ковид-19.

Със Заповед № *** г. на ВРИД К. на ф. ** - В., капитан * ранг Т. М. Договора за в. с. на ищеца бил прекратен на осн. чл. 146, т. 3 вр. чл. 161, т. 3 и чл. 163, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ, като на 01.09.2022 г. бил отчислен от списъчния състав на в. ф. и му било начислено изплащане на парично обезщетение за прослужени 20 години на в. с. в размер на 41 108.00 лева. Със Заповед № *** г. на основание Наредба № ***, както и Справка с рег. № **/25.08.2022 г. е разпоредено от полагащото се обезщетение да бъде приспадната сумата 9377.43 лева, представляваща такава, равняваща се на разходите за издръжка, обучение и преквалификация, което ищецът счита за незаконосъобразно, поради това, че при издаване на горепосочената заповед е приложен подзаконов нормативен акт, който не е действал по време на периода на обучение на ищеца – наредба с № ** г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение и преквалификация на военнослужещите, вместо Наредба № Н-1/ 14.01.2013 г., което счита за съществено процесуално нарушение.

Ищецът претендира обезщетение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2001 2 г. до 31.08.2022 г., представляващо фактическо отработено време над месечната продължителност при даване на 24- часови дежурства в рамките на 514 дни почивки, като посочва, че поради служебни и обективни причини като неокомплектованост по щат с кадрови военнослужещи, заболяване, участие в планови мероприятия, свързани с бойната подготовка и др. не му е било разрешено да ползва близо 514 дни почивки след изпълняване на 24 - часови дежурства.

Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен, както по основание, така и по размер.

Не оспорва, че ищецът е бил военнослужещ през процесния период и наличието на трудово правоотношение между страните. Относно искането за заплащането на сумата 9377.43 лева посочва, че същата е удържана на основание чл. 260, ал. 1 вр. ал. 5 от ЗОБСРБ и поради това легитимирана страна по този иск е не ответното военно формирование, а Дирекция „**“ – МО.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неизползвани компенсации от дежурства твърди, че на ищеца не се дължи такова, тъй като същият е бил надлежно компенсиран за положения извънреден труд с намалено служебно време в рамките на съответния месец, на следващия календарен месец или в по- късен период, като по този начин действително отработеното време не е надхвърлило нормативно установената обща продължителност на служебното време за съответния период, както и че дейностите „***“ и „щурмова готовност“ не са посочени като вид дежурство в Устава за войскова служба на Въоръжените сила на РБ, поради което не следва да бъдат компенсирани. Посочва, че в процесния период ищецът е заемал длъжност във в. ф. **- Варна, чиито основни функции и дейности не са носене на дежурство. Счита, че претенцията е недоказана и по размер, като ищецът не е посочил за кое дежурство какъв размер на обезщетение претендира.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на обезщетенията за положен от ищеца по реда на ЗОВСРБ извънреден труд от 01.04.2001 г. до 28.02.2019 г., като сочи, че периодът, за който ищецът евентуално би имал право на обезщетение, е от 01.03.2019 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение на 31.08.2022 г.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Страните не спорят, че на 18.09.2000 г. ищецът бил назначен на първа длъжност „***“ със звание „**“ на фрегата „**“ в поделение ** - В. към МО. По време на военната си служба е кандидатствал и бил приет за обучение в П. с. к. към ВВМУ „Н. Й. В.“ - В. и се е обучавал задочно по специалността „***“ за периода от 02.09.2019 г. до 15.06. 2021 г. Между 3 страните било договорено, че разходите за издръжка и обучение следва да се възстановят, ако лицето напусне длъжността си по собствено желание или бъде отстранен, като работодателят от своя страна трябвало да му осигури дейност, съответстваща на придобитата квалификация.

На 19.08.2019 г. ищецът подписал Допълнително споразумение с рег. № *** към Договора за в. с. за удължаване на срока на службата за срок от 5 г. след успешно завършване на обучението, но тъй като ответникът не успял своевременно да осигури на ищеца длъжност, съответстваща на неговата професионална квалификация, същия бил повишен на сержантско звание на 01.12.2021 г.

По време на обучението си ищецът ползвал дни от редовния си платен годишен отпуск, като се наложило да ползва и продължителен отпуск по болест – 40 дни, поради заболяване от Ковид-19.

Със Заповед № *** г. на ВРИД К. на ф. ** - В., капитан * ранг Т. М. договорът за в. с. на ищеца е прекратен на основание чл. 146, т. 3 вр. чл. 161, т. 3 и чл. 163, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ, като на 01.09.2022 г. е отчислен от списъчния състав на в. ф. и му е начислено изплащане на парично обезщетение за прослужени 20 години на в. с. в размер на 41 108.00 лева. Със Заповед № *** г. на основание Наредба № ***, както и Справка с рег. № **/25.08.2022 г. е разпоредено от полагащото се обезщетение да бъде приспадната сумата 9377.43 лева, представляваща такава, равняваща се на разходите за издръжка, обучение и преквалификация.

Ищецът спори относно правомерността на направената удръжка в размер на 9377.43 лева, представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално на неизпълнения удължен срок на договора за в. с. от 01.09.2022 г. до 15.06.2026 г. след завършено задочно обучение в Професионалния старшински колеж към ВВМУ „Н. Й. В." на основание чл. 260, ал. 1 и 5 във вр. с чл. 145, ал.

1, т. 5 от ЗОВСРБ, във вр. с Наредба № Н- 11/29.10.2020 г. и Справка с рег. № **/25.08.2022 г., от дължимото парично обезщетение за прослужени 20 години на в. с. на ищеца - цялото в размер на 41 108 лева. Няма спор че ответникът е изплатил на ищеца по банков път разликата в размер на 31 730.57 лева на дата 14.10.2022 г.

Ищецът определя дълживото възнаграждение за положен извънреден труд, т. е. фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 152, ал. 6 от ПКВС /отм./ за периода от 01.04.2001 година до 31.08.2022 година (257 месеца) - увеличено с минималните 20% (двадесет процента), ведно с мораторната лихва от датата на прекратяване на служебното ми правоотношение - 01.09.2022 година до датата на завеждане на исковата молба - 24.10.2022 година (датата на пощенското клеймо).

За установяване на задълженията на ответника е допусната и приета съдебно- икономическа експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

4

Прието е в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 11.02.2022 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 год., ОСГК., ч е когато военнослужещ полага труд през време, превишаващо нормативно определената продължителност при даване на двадесет и четири часови дежурства, е налице удължаване на работното време. Удължаването е допустимо само като временна мярка и се компенсира чрез съответното намаляване на работното време през други работни дни с писмен акт – чл. 136а КТ и чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ. Целта на компенсацията е съхраняване на живота, здравето и работоспособността на военнослужещия и обезпечаване на пълноценното изпълнение на трудовите задължения. Ползването на почивките и отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение.

Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползваната почивка, възниква при прекратяване на правоотношението.

Разпечатката съдържа 33 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/015a6278-7478-4d19-875f-5bab7ecbf5a3