Решение № 458 от 21.10.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Търговище, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боряна Ст. П. при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Боряна Ст. П. Гражданско дело № 20223530100555 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3, чл.226, ал.1, т.1 от КТ.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е работил при ответника, по силата на сключен на 22.06.2020 година трудов договор. На 16.06.2021 година депозирал молба до работодателя, с искане трудовото му правоотношение да бъде прекратено, на основание чл.325, т.1, ал.1 от КТ. Депозирал е и искане да му бъде издадено удостоверение УП 3, за времето което е полагал труд при ответника. На 23.06.2021 година, работодателят му отговорил, че няма да прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие, а желае да го прекрати след отработване на едномесечно предизвестие от страна на ищеца.

Въпреки горното, ищецът твърди, че повече не се е явил на работа, смятайки, че трудовото му правоотношение е прекратено. От 22.06.2021 година до 18.01.2022 година е работил при друг работодател. След прекратяване на това правоотношение, на 21.01.2022 година подал документи за регистрация в „Бюрото по труда“, като безработен. Получил отказ да бъде регистриран, тъй като трудовото му правоотношение с ответника не било прекратено и съответно няма право на обезщетение. Ответникът прекратил трудовото му правоотношение със Заповед № 3 от 22.02.2022 година, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, поради неявяване на работа повече от два последователни дни. Твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна първо поради неспазена процедура- ответникът не му е изискал писмени обяснения, на следващо място издадената заповед е немотивирана. На самостоятелно основание твърди, незаконосъобразност на заповедта, поради неспазване на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за издаването и. С оглед на горното, моли съда да постанови решение, с което да отмени 1 атакуваната заповед, като незаконосъобразна, да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа за срок от 6 месеца, считано от 22.02.2022 година, при месечен размер на обезщетението 650 лв., обезщетение по чл.226, ал.1 и 3 от КТ в размер на 990 лв., от които 360 лв., неполучено обезщетение за безработица и 600 лв., неимуществени вреди. Претендира и разноски по делото.

В съдебно заседание по реда на чл.214 от ГПК измени исковете си, като намали предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.226, ал.1 на 264 лв., представляващо неполучено обезщетение за безработица от 21.01.2022 г. до 22.02.2022 година.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ е намален, като се счита предявен за сумата от 1 950 лв., за периода от 22.02.2022 година до 31.05.2022 година.

Ответникът упражни правото си на отговор. С отговора се твърди, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. След получаване на молбата на ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, поради липсата на такова, работодателят му е заявил писмено, че желае правоотношението да бъде прекратено след отработване на едномесечното предизвестие от страна на ищеца.

Признава, че работникът след депозиране на молбата не се е явил на работа, а той в качеството си на работодател не е предприел действия по прекратяване на правоотношението.Твърди, че е узнал, че работника няма да се яви на работа едва през месец януари 2022 година, след назначена проверка от инспекцията по труда и е предприел действия по налагане на дисциплинарното наказание. Ищецът е препятствал с поведението си спазването на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като за работодателя е налице право да наложи дисциплинарното наказание без да изисква писмени обяснения от страна на работника, при извършено тежко дисциплинарно нарушение, каквото в случая е налице. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Видно от приложените по делото писмени доказателства- трудов договор и заповед за прекратяване на трудово правоотношение, ищецът е бил назначен на работа при ответника на 22.06.2020 година. Длъжността, която е заемал е „шофьор на товарен автомобил“. Със Заповед № 3 от 22.02.2022 година, трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено, считано от 22.02.2022 г. Като основание за прекратяване в заповедта е посочено дисциплинарно уволнение на работника за неявяване на работа повече от два последователни дни- чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ. Заповедта е връчена на работника на 28.02.2022 година. Много преди издаването на процесната заповед, с молба от 16.06.2021 година, ищецът е изразил желанието си трудовото му правоотношение с работодателя да бъде прекратено, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

Не се спори, а и ответникът признава, че това желание на работника е достигнало до него, но не е дал съгласието си за прекратяване на посоченото основание. С молба, приложена на л.18 от делото, работодателят изрично е заявил своя отказ, за което работникът е бил уведомен. Въпреки горното, безспорно се установи от събраните по 2 делото гласни доказателства- показанията на свидетелите А. О. и И. Н., които и към момента работят при ответника, след като е депозирал молбата за освобождаване, ищецът повече не се е явил на работа. Това се случило лятото на 2021 година. Въпреки служебната зависимост от ответника, съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, с оглед на това, че напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства, а определено не свидетелстват за факти, които са в полза на ответника-страната, която ги е призовала. Така от лятото на 2021 година до издаване на заповедта през месец февруари 2022 година, ищецът не се е явил на работа и не е полагал труд, факт станал известен на работодателя, още с депозиране на молбата от 16.06.2021 година.

Едновременно с тази молба, ищецът е отправил и искане, също получено от работодателя, че желае да му бъде издадено Удостоверението за осигурителния стаж (обр. УП-3). Факт, който безспорно потвърждава, желанието на работника да бъде освободен от заеманата длъжност. С оглед на изложеното, не може да се възприеме становището на работодателя ответник, че е узнал, за нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищеца, едва след като е започнала проверка от инспекцията по труда, във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца, през месец януари 2022 година. В противоречие с тези твърдения на ответника е и водената между него и работника кореспонденция в месеците юни и юли 2021 година по повод желанието на последния за прекратяване на трудовото му правоотношение и неявяването му на работа-приложена с исковата молба.

С отговора си ответникът е представил разпечатки от мобилен оператор за проведени телефонни разговори между определени номера, както и разпечатки от кореспонденция, водена в социалните мрежи, които сами по себе си не удостоверяват никакви релевантни за спора факти, а и не може да се прецени тяхната достоверност и авторство. Поради горното и не следва да бъдат обсъждани.

От изготвената по делото икономическа експертиза, възприета от съда и неоспорена от страните, се установява, че последният пълен отработен месец от ищеца е месец май 2021 година, като начисленото му брутно трудово възнаграждение е било в размер на 650 лв. За период от шест месеца – 22.02.2022 година- 22.08.2022 година, размерът на обезщетението по чл.225 от КТ е 3 900 лв. Доколкото на експертизата не е представена информация във връзка със среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход на ищеца, за последните 24 календарни месеци, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването- 02.2022 година, необходими за изчисляване на дневното парично обезщетение при безработица, експертизата е изчислила това обезщетение в минимален и в максимален размер, съобразно ЗБДОО. За 22 работни дни, за периода 21.01.2022 година до 21.02.2022 година, включително, минималния размер на обезщетението е 264 лв., а максималния е 1 634.38 лв.

На 21.01.2022 година, ищецът се е регистрирал в „Бюрото по труда“, но с Разпореждане № 253-00-56-3 от 04.03.2022 година, на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, на ищеца е отказано обезщетение за безработица, с 3 мотиви, че към 18.01.2022 година, все още упражнява трудова дейност по трудово правоотношение с ответника. След издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът отново се е регистрирал в „Бюрото по труда“ като безработен, на 28.02.2022 година.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Дисциплинарното производство е строго формално, като неспазването на установената процедура води до незаконосъобразност на акта, с който е извършено уволнението. Законосъобразност на акта е обусловена от спазване изискванията и на чл.

193, чл.194 и чл.195 от КТ. Преди налагане на съответното наказание, работодателя, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от ГПК е длъжен да изиска от работника обяснения относно констатираните нарушения на трудовата дисциплина. Процедура императивно задължителна при налагане на дисциплинарно наказание, като при неспазването й следва да намерят приложение последиците на чл. 193, ал. 2 от КТ - уволнението е незаконосъобразно на това основание, без да се налага обсъждане по същество на действията, посочени като нарушения на трудовата дисциплина. В случая на работодателя са станали известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, от страна на ищеца, а именно след изтичане на разрешения платен годишен отпуск, не се е явил на работа, не е изискал нито писмено, нито устно обяснения за това.

Въпреки, че е изминал период от седем месеца от последното явяване на работника на работа, до издаване на заповедта, в нито един момент работодателят не е поискал от него обяснения за това. Работодателят не е извършил проверка във връзка с тези нарушения, но е пристъпил към налагане на наказание. Няма как да се възприеме в тази ситуация, твърдението на работодателя, че не му е било известно, че работника в продължение на седем месеца не се явява на работа, а и събраните по делото доказателства сочат обратното. Независимо от очакванията му за доброволно уреждане на спора, е следвало да пристъпи към установяване на нарушенията и налагане на съответното наказание.

За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, той длъжен преди налагане на наказанието работодателят да поиска по разбираем за работника или служителя начин обяснения за действията или бездействията, които счита за нарушения на трудовите му задължения. Доколкото в случая ответникът не е изпълнил това свое задължение, то прекратяването на трудовото правоотношение едностранно е незаконосъобразно, като издадената заповед следва да бъде отменена само на това основание, без да се изследва дали и какви нарушения са извършени от страна на работника.

В случая издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е незаконосъобразно и с оглед на това, че е издадена извън сроковете по чл.194 от КТ. Сроковете за налагане на наказанията са два - двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Ако е изтекъл двумесечният срок от 4 откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина. В случая ищецът не се е явил на работа след като е ползвал разрешен от работодателя платен годишен отпуск през месец юни 2021 година, а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради неявяване на работа за два последователни дни е издадена на 22.02.2022 година- много след изтичане на срока по чл.194, ал.1, предл.1 от КТ.