Решение № 285 от 04.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Плевен, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430103438 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД

Производството по делото е образувано по искова молба от “*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от ***, чрез ***, против Х. П. А., ЕГН **********, от гр.

Плевен, бул. „***“ №***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 339,34 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 18.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №1000/2025 г. по описа на РС-Плевен, е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Сочи се, че са дадени указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

1

Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.

Плевен, бул. „***“ №***, е с абонатен №***. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено доказателствено искане за съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира писмен отговор. Съдът с Разпореждане №11208/20.08.2025г. е оставил без движение подадения отговор на искова молба, като подаден от лице без процесуална легитимация, дал е указания до ответника да представи пълномощно към П. Х. А. и да потвърди писмено нейните процесуални действия до момента, или да представи отговор на искова молба, който е подписан от самия него, в противен случай извършените от нея процесуални действия ще се считат неизвършени. Постъпила е молба Вх.

№37293/24.11.2025г., отново от П. А., в която отново липсва пълномощно, и която молба има характер на допълнение към вече подадения отговор.

Изложени са доводи, че Х. А. е на 80 г., в недобро физическо състояние и без негово знание и съгласие партидата била променена от титуляр П. А. на титуляр Х. А., като Х. А. не бил информиран за промяната. Предвид гореизложеното. Съдът приема, че липсва писмен отговор от Х. А., предвид липсата на доказателства за представителна власт към П. А..

В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от *** ***, като исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Направено е писмено уточнение, както уточнение в открито съдебно заседание, че съгласно извършената справка в счетоводството на дружеството, към момента дължимата главница е 139, 88 евро, ведно със законната лихва, считано от последното плащане – 20.06.2025г., както и разноски в размер на 63,91 евро, тъй като междувременно е имало плащания. Посочено е, че след последното плащане на 20.06.2025г. е начислена 9,24 евро законна лихва.

Изложено е, че мораторна лихва не се претендира с исковата молба, тъй е вземането е удовлетворено преди депозиране на исковата молба в Съда.

Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, се явява лично. Прави доказателствено искане да бъде разпитана в качеството на свидетел *** му П. А., като нито писмено, нито устно е потвърдил 2 извършените от нея процесуални действия, въпреки дадените му указания с Разпореждане №11208/20.08.2025г., Определение №38/06.01.2026г.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. №1000/2025 г. по описа на РС-Плевен се установява, че ищецът е депозирал на 18.02.2025г. пред РС-Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 485/18.02.2025г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения срок.

От приложените от ищеца писмени доказателства: заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***г. на нотариус *** при РС-Плевен се установява, че ответникът има качеството на ползвател на имота, тъй като в качеството си на прехвърлител Х. А. си е запазил вещното право да ползва процесния имот, посочен в нотариалния акт, до края на живота си.

Налице са фактури, издадени за процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот. Налице са фактури, издавани на името на П. А., за абонатен №***. Видно е, че са начислени суми само за сградна инсталация и дялово разпределение.

От представеното копие на Договор от 24.10.2001г. за включване в системата за индивидуално топлоотчитане, се установява, че е сключен между ЕС на адрес гр. Плевен, ул. „***“ №*** бл.“***“, вх.***, и топлинния счетоводител, относно доставката и отчитането на уреди за дялово разпределение.

От представеното копие от Споразумителен протокол от 19.11.2001г. се установява сключването на споразумение между ищцовото дружество и дружество-топлинен счетоводител.

За имотът в гр. Плевен, бул. „***“ №***, са издадените от ищеца подробна справка за потребление и препис-извлечение от сметка, съгласно 3 които отдадената ТЕ включва: сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и сума за дялово разпределение, като главницата е за периода 31.01.2022 г. – 31.12.2024 г., и е изчислена на 339,34 лева.

В открито съдебно заседание ответникът Х. А. се явява лично и се възползва от правото си на лично изслушване. Същият потвърждава, че живее в жилището. Твърди, че жилището е собственост на *** му, като те /има предвид „***“/ „само пари искали“. Има възражение по отношение на дължимостта на суми за "тръби". Сочи, че без негово съгласие е променен титуляря на партидата. Не прави доказателствени искания, в т.ч. за назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.

В качеството на свидетел е разпитана П. Х. А. / *** на ответника/. Същата заявява, че *** й Х. А. живее в имота. Сочи, че не е съгласна с начина на обработване на лични данни от ищеца „***“, тъй като без нейно и на *** й знание бил променен титуляря на партидата, като била прехвърлена от нейно име на името на *** й Х. А.. Заявява, че лично тя е извършвала частични плащания и не е съгласна, че *** й /ответникът/ дължи цялата сума. Сочи, че са заплатени суми от 80 лева, от 25 лева, от 50 лева /за последните от които смята, че са за разноски/ и от 67,27 лева лихва, които счита, че не били отразени в счетоводството на ищеца.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, въпреки близката роднинска връзка, доколкото кореспондират с изложеното от процесуалния представител на ищеца, който не оспорва извършените плащания.

Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Доколкото ответникът е ползвател на имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ. Видно е от обсъдения по горе Нотариален акт, че ответникът Х. А. има качеството на ползвател на имота, тъй като в качеството си на прехвърлител си е запазил вещното право да ползва имота, посочен в нотариалния акт, а именно процесното жилище в гр. Плевен, бул.

„***“ №***. Обстоятелството, че ответникът е ползвател се потвърждава и от личното му изслушване в открито съдебно заседание, и от свидетелските показания на П. А..

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага 4 категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.

Ответникът е ползвател на апартамент в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.

Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не 5 е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Не се констатират неравноправни клаузи в представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.

Възраженията на ответника и свидетеля П. А., за едностранното променяне според тях на титуляря на партидата, следва да бъде адресирано писмено до ищеца „*** Плевен“ АА, който въпрос може да бъде разрешен при лично посещение от страна на ответника и свидетеля, и извършване на промяна на титуляр на партида съобразно тяхното желание.

По отношение на дължимостта на сумите, е направено писмено уточнение от процесуалния представител на ищеца, в Молба Вх.

№417/08.01.2026г., че не претендира мораторна лихва, предвид междувременното й погасяване, преди депозиране на исковата молба. Видно е, че заповедта за изпълнение е била издадена за главница от 339,34 лева и 67,27 лева мораторна лихва, както и за разноски в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева за ***ско възнаграждение. Неоснователни са възраженията на ответната страна, че сумата от 67,27 лева не са отчетени като заплатени от ищеца. Видно е от петитума на исковата молба, че изобщо не се претендира сумата от 67,27 лева. И в обсъдената по-горе писмена молба, и в открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца уточнява, че сумата за мораторна лихва от 67,27 лева е отчетена като погасена, и въобще не е претендирана с исковата молба. Направено е уточнение от ищеца, че понастоящем се претендира единствено главницата от 139, 88 евро, ведно със законната лихва, считано от последното плащане – 20.06.2025г., както и разноски в размер на 63,91 евро. Видно е от списъка на разноски, представен от ищеца, че не се претендират разноски за заповедното производство, които 6 биха били в размер на 75 лева, което води до извод, че и посочената сума от 25 лева + 50 лева /разноски за заповедно производство/, също е била отчетена в счетоводството на ищеца като заплатена. При обикновена калкулация се установява, че претендираната понастоящем сума за главница е в размер на 139,88 евро / равняващи се на 273,57 лева/. Горното означава, че е отразено плащането и на посочената от свидетелката сума от 80 лева / 339,34 лева273,57 лева = 65,77 лева, плюс законна лихва върху главницата от 9,24 евро /равняваща се на 18,07 лева/ = 83,84 лева.

Разпечатката съдържа 40 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/015959aa-d468-4ec3-a7e1-21e256d5b876