Решение № 1549 от 09.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100503854 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Столична община, чрез гл.юрк.

П., срещу решение № 1613/31.01.2025г. по гр.д. № 65853/2023г. по описа на СРС, 29-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца Е. Д. М. осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1 587.70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от инцидент – падане в разместени и необезопасени плочки на тротоара на бул. „Христо Ботев“ № 42, в гр. София, настъпил на 26.10.2023г., от които 77.70 лева – заплатени медикаменти, 1 500 лева – възнаграждение на домашен помощник и 10 лева – за таксиметров превоз до лечебно заведение.

Жалбоподателят намира първоинстанционното решение за неправилно и необосновано в обжалваната част. По делото не били събрани категорични доказателства, че ищецът сторила разход от 1 500 лева за възнаграждение за период от 30 дни за положени за нея грижи от св. А., предвид на което същата претенция била недоказана. Показанията на св. А. били противоречиви относно периода, в който полагала грижите – „близо един месец“ в края на 2023г., не посочила точно 30 дни.

Свидетелят не посочила и получената като възнаграждение обща сума. Представената по делото разписка за сумата 200 лева била от дата 24.02.2024г., т.е. след периода, в който се твърди да били положени грижите, малкото име на свидетеля не съвпадало – 1 била посочена като Юлия, а не като Ю., разписката била съставена след указанията на съда, а в показанията си св. А. отрекла да подписвала документ за получени суми. Тези възражения не били обсъдени от СРС, а показанията на св. А. неправилно били ценени като обективни и неопровергани от доказателствата – същите противоречали на представената по делото разписка. Макар и от заключението на СМЕ да се установило, че ищецът имала затруднения за самостоятелно битово и хигиенно обслужване, не било установено ползване на домашна помощница. Не се установило лявата ръка на ищеца да била за нея доминантна. Претенцията съдът приел за установена от гласните доказателства при нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, въпреки изричното противопоставяне на ответника за събирането на свидетелски показания. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и пълно отхвърляне на предявения от ищеца иск за имуществени вреди от инцидента.

Евентуално моли за намаляване на присъдения от СРС размер. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Е. Д. М., чрез адв. Н., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Намира, че от заключението на СМЕ и гласните доказателства се установила нуждата на ищеца от помощ в ежедневните си нужди и обслужване за период повече от месец.

Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.

Като необжалвано в частта, в които СРС е уважил иска с правно основание чл.

49, вр. чл. 45 ЗЗД на ищеца Е. Д. М. срещу ответника Столична община за сумата 5 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от този инцидент и в частта, в която СРС е отхвърлил иска за имуществени вреди за горницата над сумата 1 587.70 лева до пълния предявен размер от 1 597.70 лева, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

От представената по делото медицинска документация и неоспореното заключение на СМЕ се установява, че в резултат на претърпения на 26.10.2023г. инцидент ищецът получила съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито. Проведено й било консервативно лечение със закрито наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация на лявата гривнена става. При контролен преглед на 03.11.2023г. се установило вторично разместване на 2 фрагментите, което наложило повторно наместване и нова гипсова имобилизация. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, гипсовата имобилизация била за 35 дни. В рамките на същия период ищецът имала затруднения в самостоятелното си хигиенно и битово самообслужване. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице уточнява, че поставеният гипс не трябвало да се мокри – ръката следвало да се изолира при хигиенното самообслужване. Ако ръката била доминантна, затруднението било по-голямо. Посоченият в заключението срок /35 дни/ на възстановяване, бил срокът, през който ищецът имала затруднения в самообслужването поради наличието на гипс. След свалянето на гипса алгоритъмът на лечение предвиждал рехабилитация, за каквато в случая нямало данни. Като цяло възстановителният период за този тип травма бил за около 4-5 месеца.

От гореобсъдените неоспорени доказателства съдът приема за установено, че за период с продължителност от 35 дни от имобилизацията ищецът била затруднена в бита си и особено затруднена в хигиенното си обслужване, тъй като поставената й гипсова имобилизация следвало да бъде предпазвана от намокряне.

Разпитана св. Ю. А. излага, че след инцидента ищецът Е. М. я наела да оказва помощ в чистенето и в домашните задължения, в т.ч. миене на съдове и от време на време - готвене. Помагала й още за тоалетна и къпане.

Придружила я и до поликлиниката, когато трябвало наново да й наместят ръката. Придружавала я и за прегледи. Относно периода, в който предоставяла тези свои услуги си спомня, че времето било студено и че през цялото време ищецът носела гипс. Същият времеви интервал свидетелят сочи да бил с продължителност около един месец. За предоставените услуги ищецът и заплатила възнаграждение от 50 лева на ден. Ходила в дома на ищеца по два часа на ден - на обяд, а понякога и вечер. През този период ищецът не била хоспитализирана. Свидетелят не била подписвала документи за получените плащания.

При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на св. А.. Същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и напълно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – медицинска документация и заключение на СМЕ.

По отношение на събраните показания посредством разпита на св. А. не са налице обстоятелства, визирани от нормите на чл. 164, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, доколкото по делото нито се твърди, нито се установява, договорките за грижи между ищеца и св. А. да били оформени в писмено съглашение. Не се твърди и не се установява същите гласни доказателства да били поискани, респ.

3 допуснати от съда с оглед опровергаване на съдържанието на изходящ от ищеца частен документ (в случай, че се визира разписката от 24.02.2024г., следва да се има предвид, че ищецът не е автор на документа). Ето защо възраженията в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения на посочените основания не се установяват.

Отделно от горното противопоставянето на ответника за събирането на същите гласни доказателства не е свързано с позоваване от негова страна на което и да е от обстоятелствата по чл. 164 ГПК. В отговора на исковата молба противопоставянето относно допускането на показанията на св. А. е направено при твърдение, че наемането на помощника било личен избор на ищеца и липсвали данни за необходимост от грижи. Намира за недопустимо с гласни доказателства установяването на положени грижи в ежедневието на ищеца. Така изказаното становище на ответника за недопустимост на показанията не почива на процесуалния закон. С оглед наведените в исковата молба твърдения, че ищецът имала нужда от помощ в бита си, при липса на каквито и да е пречки по чл. 164 ГПК, искането за допускане на гласни доказателства било допустимо, относимо и необходимо към очертания предмет на доказване по делото. Показанията на св. А. правилно са събрани и ценени от първоинстанционния съд с оглед останалата доказателствена съвкупност.

От медицинската документация по делото, заключение на СМЕ и показанията на св. А. съдът приема за установено, че ищецът сторила разход от 50 лева за предоставените от св. А. услуги за помощ в бита за период от 30 дни, което обосновава основателност на претенцията за имуществени вреди от 1 500 лева за периода, през който ищецът носила имобилизиращата гипсова превръзка.

Изходящата от св. А. разписка от 24.02.2024г., за получена на същата дата сума от 200 лева за гледане и помощ на ищеца е представена с молба от 13.05.2024г. и своевременно е оспорена от ответника в о.с.з. на 25.09.2024г. по реда на чл. 181, ал. 1 ГПК, като съставена за целите на процеса. Предвид на оспорването съдът приема, че не се установява достоверна дата на документа преди депозирането му по делото на 13.05.2024г. Ответникът не е оспорил авторството на разписката по смисъла на чл. 193 ГПК, предвид на което следва да се приеме, че св. А. е автор на направеното изявление - чл. 180 ГПК.

4

От съдържанието на същия частен документ не може да се направи категоричен извод за грижите в кой период св. А. направила изявлението, че на 24.02.2024г. получила 200 лева от ищеца за гледане и помощ. Така представената разписка от 24.02.2024г. не променя горните изводи на съда за доказаност на претенцията от 1 500 лева – сторен разход за период от 30 дни за помощ в битовото обслужване на пострадалия ищец за периода, в който ръката й била имобилизирана с гипсова превръзка.

Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение установените имуществени вреди от 77.70 лева – заплатени медикаменти и 10 лева – за таксиметров превоз до болнично заведение непосредствено след инцидента, съдът не намира основание за промяна изводите на СРС по тези въпроси, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК. Само за пълнота СГС посочва, че тези разходи са доказани от представения по делото финансов бон от 26.10.2023г. за заплатени 77.70 лева за медикаменти и от показанията на св. Григорова и Маринов, които спрели такси и помогнали на ищеца да се качи в таксиметровия автомобил за превоз от мястото на инцидента до УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото, като правилно в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Пред СГС същата е заплатила 150 евро - разноски за адвокатско възнаграждение, които на основание чл.

78, ал. 1 ГПК следва да й бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1613/31.01.2025г. по гр.д. № 65853/2023г. по описа на СРС, 29-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца Е. Д. М., ЕГН **********, срещу с адрес ул. ”Московска” № 33, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 811.78 евро (1 587.70 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от инцидент – падане в разместени и 5 необезопасени плочки на тротоара на бул. „Христо Ботев“ № 42, в гр. София, настъпил на 26.10.2023г., от които 77.70 лева – заплатени медикаменти, 1 500 лева – възнаграждение на домашен помощник и 10 лева – за таксиметров превоз до лечебно заведение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Столична община, с адрес ул.

”Московска” № 33, да заплати на Е. Д. М., ЕГН **********, сумата 150 евро – разноски във въззивното производство.

Разпечатката съдържа 44 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/015948a4-42be-4ba9-8bfc-077286f21cb8