Решение № 271 от 25.05.2023, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Габрово, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20234210100250 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Е. В. П., ЕГН**********, адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 12В, чрез адв. Н. Р. Д., адвокат при Адвокатска колегия - гр. Габрово, адрес: гр. Габрово, ***, ет. 2, ап. 8, тел. за контакт: ***, електронна поща: [email protected]; СРЕЩУ "A1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК131468980, СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР.

СОФИЯ, Р-Н ИЛИНДЕН, УЛ. "КУКУШ" № 1; чл. 124, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД;

Цена на иска: 2,00 лв. (два лева)

ОТВЕТНИКЪТ Д. О. В СРОК.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че: На основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД моля да осъдите ответника "A1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК131468980, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ***, да заплати на ищеца Е. В. П. сумата 2,00 лв. (два лева), платена по фактура № 900373958/08.01.2023 г. и представляваща вземане за неустойка по Договор за електронни съобщителни услуги № 502563565/11.06.2018 г., като платена на нищожно правно основание. Подавам иска до компетентния съд по настоящия адрес па потребителя съгласно чл. 113 ГПК, доколкото се касае за иск на потребител срещу търговец по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 33П. Изложение на обстоятелствата, на които се основава искът: Ищецът е в договорни отношения с ответното дружество по силата на Договор за електронни съобщителни услуги № 502563565/11.06.2018 г., съгласно който му е издадена SIM-карта и му е предоставен 1 телефонен номер ***. До момента ищецът е изпълнявал надлежно задълженията си по договора. При плащане към ответното дружество, извършено на 09.01.2023 г. по Фактура № 900373958/08.01.2023 г., ищецът установил, че е таксуван сума в размер на 2,00 лв. (два лева). Като основание за начисляване на въпросната сума ответното дружество е посочило "неустойка". С цел да избегне ограничаване на далекосъобщителната услуга, предоставяна по силата на цитирания договор, ищецът е заплатил така претендираната "неустойка" в брой на каса на "Български пощи" ЕАД. Във връзка с плащането на ишеца е издаден Системен бон № 00030559/09.01.2023 г. (Приложение 1).

Така изисканата от ответника сума е заплатена от ищеца без правно основание, доколкото съответната клауза за неустойка в съглашението между страните е нищожна. Доколкото сумата е заплатена без правно основание, ответникът дължи на ищеца връщане на същата на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е нищожна. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечението на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението (в тази връзка Решение № 107/25.06.2010 г. по т. д. № 818/2009 г. по описа на ВКС, II ТО). Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили (ако абонатът наруши задълженията си по договора, по приложението към него или но общита условия (ОУ), включително ако по негово искане или по негова вина договорът бъде прекратен преди изтичане на определения срок) операторът да има право да прекрати договора и/или да получи неустойка в размер иа всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Подобна клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото съществено нарушава принципа за справедливост при договарянето и излиза извън обезпечителните и обещетителните функции, които законодателят е определил за неустойката. Това противоречие е било налице към момента на сключване на договора между потребителя и търговеца, поради което между страните не е налице валидно неустоечно съглашение съгласно чл. 26, ал. 1, пр. з вр. ал. 4 ЗЗД и в тази си част договорът не е породил правно действие, като поради нищожността иа цитираната клауза е пречка за възникване на задължение по нея. Неустоечната клауза е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 5 ЗЗП, доколкото в договора не е предвидена реципрочна клауза в полза на потребителя в случай на изпълнение от страна на търговеца (в тази връзка Решение № 412/03.01.2019 г. по гр. д. № 489/2018 г. описа на PC - Габрово). Съдът следва служебно да изследва основание за нищожност на договора, когато (1) е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране иа доказателства, (2) е относимо до формата 2

(външната страна на представения правопораждащ спорното право документ), (з) е налице противоречие с добрите нрави (в тази връзка Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. по описа на ВКС, II ТО и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС) и (4) е налице неравноправна клауза в потребителски договор (чл. 7, ал. 3 ГПК). В чл. 27.1. от ОУ към процесния договор е предвидено, че в случай на неизпълнение в срока за плащане, посочен във фактурата, абонатът дължи законна лихва за забава за всеки ден закъснение. Цитираната клауза от ОУ е нищожна, доколкото наред с плащането на неустойка се предвижда задължение за заплащане на законна лихва за забава, обезщетяваща същото забавено изпълнение. Кумулирането на лихва за забава и неустойка за забава е недопустимо, доколкото противоречи на добрите нрави. Клаузата е нищожна и поради това, че е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото не отговаря на изискванията за добросъвестност при договарянето. Същата е наложена от търговеца с приетите от него ОУ при злоупотреба със специфичното му положение на пазара на този вид услуги и с важността на услугата, която предоставя. По този начин потребителят е принуден да заплати претендираната сума под заплаха от преустановяване на предоставянето на услугата съгласно чл. 27.2. от ОУ. Дори и да се приеме отразеното в чл. 27.1. от ОУ, че се касае за начислено "обезщетение в размер на 2,00 лв. без ДДС за обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране (дейности по събиране и уведомяване) на просрочени плащания", което "се формира на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал" - поддържам, че посочените от ответника разходи са изцяло абстрактни и недоказуеми. Процесната сума е изрично посочена от ответника като "неустойка" върху приложения системен бон, но тя не би могла да се претендира дори и като обезщетение на основание чл. 27.1. от ОУ. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претьрпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В документацията между страните липсва отразяване какви са конкретно направените от ответника разходи и как се формира начислената сума (в този смисъл Решение № 158/08.04.2022 г. по гр. д. № 1954/2021 г. по описа на PC - Габрово, потвърдено с Решение № 162/17.08.2022 г. по в. гр. д. № 20224200500247 на ОС Габрово).Съдържание на иска:

ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ ответника "A1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК131468980, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ***, да заплати на ищеца Е. В. П. сумата 2,00 лв. (два лева), платена по фактура № 900373958/08.01.2023 г. и представляваща ВЗЕМАНЕ ЗА НЕУСТОЙКА по договор за далекосъобщителна услуга за телефонен номер ***, като платена на нищожно правно основание.

Съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК посочвам следната банкова сметка на ищеца: Банка:

"Първа инвестиционна банка" АД; Банкова сметка (IBAN): BG03FINV91502015555797; BIC:

FINVBGSF; Титуляр: Е. В. П.

Моля да осъдите ответника да заплати сторените от ищеца разноски в настоящото производство, за които ще представя в срок списък по чл. 80 ГПК.

3

ОТВЕТНАТА СТРАНА - „А 1 България" ЕАД, вписано в Търговския регистър с ЕИК 131468980. със седалище и адрес на управление: София, ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите Александър Димитров и Младен Маркоски, чрез пълномощник юрисконсулт М. К., Електронен адрес: [email protected] — желая връчване на адреса Мобилен номер: ***; в писмен отговор ВЗЕМА следното становище: С настоящия отговор, на основание чл.131 от ГПК, давам следното становище по предявената срещу представляваното от мен дружество искова молба:Относно основателността на исковете. Считам така предявения иск за неоснователен, като подробно доводите ми в гази насока са изложени в т. 2 и т. 3 от настоящия отговор.

Становище но обстоятелствата, на които се основава предявеният иск.Искът се основава на следните релевантни към делото факти, които признаваме и не оспорваме: Наличие на договорни отношения между ,.А 1 България" ЕАД. в качеството му па Оператор и Е. В. П. с ЕГН **********. в качеството му на Потребител (Абонат) по договор за електронни съобщителни услуги за мобилен № 0888339070. Наличие на заплатена сума от ищеиа в размер на 2.00 лв., която е начислена със сметка № 900373958/08.01.2023 г. Възражения по основателността на исковете н обстоятелства, на които те се основават. Считам така предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв моля да го отхвърлите. На 11.06.2018 г., между „А 1 България" ЕАД и Е. В. П. с ЕГН**********, е сключен договор № 502563565. Неразделна част от този договор са сключените на същата дата: Приложение №1 — Условия на тарифен план за мобилна услуга AI ONE unlimited, в което са уговорени параметрите за предоставянето на електронни съобщителни услуги на мобилен № 0888339070, съгласно тарифния план, посочен по-горе; Приложение №3 - Ценоразпис, в което са уговорени цени за предоставяне на електронни съобщителни услуги на мобилен № 0888339070, извън тарифния план в Приложение № 1. На 06.03.2020 г., между страните, са сключени Анекс към договора и Изменение и допълнение към Приложение № 1. с които е удължен срока на договора и са изменени клаузите за отговорност. Процесната сума от 2.00 лв., начислена със сметка № 900373958/08.01.2023 г. не е неустойка. Както е посочено и в исковата молба на ищеца, сумата представлява Обезщетение за обработка на просрочени задължения, както изрично е посочено в процесната сметка. В допълнение, никъде в представения като доказателство системен бон не е посочено, че така направеното плащане е за неустойка. Основанието в него е „Плащане по документ № 900373958/08.01.2023 г." Предпоставката за начисляване на неустойки по договор е този договор да бъде прекратен предсрочно по някаква причина. Нещо повече размерът на начисляваните А1 България неустойки за предсрочно прекратяване на договорите с физически лица е определен в съдебна спогодба по гр. д. JS212268/2014 г. на СТС, утвърдена с Протокол от 21.04.2016 г. от Комисията за защита на потребителите - регулаторен орган, който стриктно следи за спазването на правата на потребителите. В конкретния случай договорът за електронни съобщителни услуги № 502563565 не е прекратен към 08.01.2023 г. (датата, на която е начислено процесното обезщетение) и неоснователно е твърдението на ищеца, че заплатената от него сума е за неустойка.

Самият механизъм за начисляване на обезщетението изключва третирането му като неустойка. Обезщетението за обработка на просрочени задължения е първа стъпка във вътрешната процедура за събиране на просрочени вземания на А 1 България. Начислено веднъж, ако длъжникът продължи да не заплаща задължението си, това обезщетения няма да се начисли повече - начислява се еднократно. В случай че забавата за плащане продължи и като се има предвид, че договорът не е прекратен и услуга продъжава да бъде доставяна на потребителя, при последваща неплатена фактура обезщетението не се начислява, тъй като длъжникът преминава в следваща стъпка от горепосочената процедура за събиране на просрочени вземания. Докато неустойката за забавено плащане, по своя характер, би се начислява ежемесечно до заплащането на просроченото задължение. В конкретния случай е безспорно, че към 4 момента на начисляване на обезщетението ищецът е бил в неизпълнение. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение. Неприложима в случая е разпоредбата на чл.