Решение № 232 от 15.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Стара Загора, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. А. при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева в присъствието на прокурора Г. Сп. М. като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20265500500240 по описа за 2026 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Районна прокуратура, гр.Стара Загора, в качеството на представляващ на Прокуратурата на Република България против решение №85 от 03.02.2026г. постановено по гр.д. №3483/2025г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. Н. А. сумата в размер на 1022,58 евро /2000 лева/ представляващо обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в психично разстройство, „Разстройство и адаптация“, пряка и непосредствена последица от повдигнато срещу него обвинение за извършване от него на престъпление от общ характер, което наказателно производство е прекратено, поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.12.2024г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлили предявения иск за сумата над присъдените до претендираните 7000 лева, като неоснователен.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е обсъдил и възприел доказателствата по делото, както и свидетелските показания от които става ясно, че вследствие на образуваното досъдебно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди, негативни последици върху психическото и емоционалното му 1 състояние.

Считат, че отговорността на Прокуратурата не може да бъде ангажирана за извършените действия от полицейските органи по задържането на ищеца А. по ЗМВР, както и че Прокуратурата не може да носи отговорност и относно предприетите действия по отнемането на свидетелството му за управление на МПС и свалянето на регистрационните табели от управлявания от него автомобил, а от там и за твърдените и произтичащи от тези факти неимуществени вреди причинени от ПРБ. Поради това и въззивникът счита, че присъдената на М. Н. А. сума в размер на 1022,58 евро за неимуществени вреди следва значително да се намали.

Молят съда да измени обжалваното първоинстанционно решение, като постанови такова, с което да намали размера на присъденото обезщетение на 511,29 евро.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна М. Н. А. от гр.С.З..

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Пред двете съдебни инстанции се установява и следната фактическа обстановка:

От приложеното по делото Досъдебно производство с № 8245зм338/2024г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР Стара Загора, прокурорска преписка с №4467/2024г. по описа на РП-Стара Загора се установява, че същото е образувано на 07.05.2024г. при условията на чл.212, ал.2 НПК, със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие, за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. В хода на досъдебното производство са извършени процесуално-следствени действия: оглед на местопроизшествие, разпит на свидетели, както и са изготвени токсикохимична и автооценъчна експертизи.

На ищеца е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-1228-000478/07.05.2024г., с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца, считано от 07.05.2024г., до решаване въпроса за отговорността. В хода на досъдебното производство по отношение на ищеца е изготвена справка съдимост, видно от която последният не е осъждан. На основание чл.78а НК, ищецът е освобождаван от наказателна отговорност , като е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.12.2024г., на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК, наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. Същото е влязло в законна сила на датата 11.12.2024 год.

Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на 2

Амбулаторен лист №25009A0BCECA от 09.01.2025г., на ищеца е бил извършен медицински преглед, при който е било установено обективно състояние на последния: напрегнат, тревожен, спонтанно контактен, ориентиран всестранно. Пароксизмална и антиципираща тревожност.

Апсихотичен, Нормобуличен. Памет и интелект - в норма. На ищеца е поставена основна диагноза „Разстройство в адаптацията“ и му е предписана медикаментозна терапия.

С оглед установяване обстоятелствата по делото пред първостепенния съд са се събрали и съответните гласни доказателства. От показанията на свидетеля Н.М. А. /баща на ищеца/ се установява, че след като бил задържан, ищецът му се обадил. Задържането на ищеца за 24 часа било голям стрес за него и за цялото семейство. След 7 месеца се оказало, че всичко било нормално, но през тези 7 месеца цялото семейство се чувствало зле. Ищецът се будел вечер и не бил добре. Последният работел на смени в завод Арсенал и пътувал постоянно. Налагало се много пъти свидетелят А. да го кара. Това му било първото задържане от полицията. През този период свидетелят го карал в повечето случаи на работа. Ищецът ползвал и обществен транспорт, но не винаги, тъй като ходел на работа и в събота и неделя. Ищецът живеел при родителите си и свидетелят имал преки наблюдения над поведението му. Не му било повдигано обвинение, но изживял шок във връзка със задържането си. Поради психическото му състояние, на ищеца бил извършен преглед при психиатър. Състоянието на ищеца се променило след като се получил отрицателния резултат от кръвната му проба.

Съдът кредитира с доверие свидетелските показания след преценка по реда на чл.172 от ГПК, тъй като същите са логични, безпротиворечиви и макар близката връзка на свидетеля с ищеца, именно поради тази връзка, свидетелят има най-преки впечатления от състоянието на ищеца за периода на наказателното производство.

Тези фактически констатации мотивират следните правни изводи:

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна. „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,”. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В конкретния случай с постановлението за прекратяване на НП от 03.12.2024г. е установено, че от страна на ищеца не е извършено престъпление. Това обстоятелство не се оспорва по същество от ответника.

Ето защо съдът намира, че е доказан първият елемент от фактическия състав на правото на обезщетение за причинени от държавата вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД „Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.“ Естеството на неимуществените вреди изключва 3 поправянето им в натура или реалното им парично обезщетяване, но законът поставя справедливостта като нормативен критерий при определяне размерът на обезщетението. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че действително, вследствие на образуваното досъдебно производство, ищецът е претърпял неимуществени вреди. От свидетелските показания и представените с исковата молба писмени документи, безспорно се установява, че образуваното досъдебно производство е имало негативни последици върху психическото и емоционалното състояние на ищеца. Тези неблагоприятни последици, съдът счита, че представляват пряка и непосредствена последица от действията, по образуването и воденето на прекратеното наказателно производство. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият състав намира за неоснователно възражението на представителя на Прокуратурата на Република България, че отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана, тъй като в хода на досъдебното производство ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем. По този въпрос е налице трайна съдебна практика на ВКС. В решение №187/13.06.2012г. по гр. дело №1215/2011г. на III-то гр.о. на ВКС е прието следното: „Употребеният в чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува пошироко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение". Подобно разрешение на този правен въпрос е възприето и в Решение №341/05.10.2012г. по гр. дело №1310/2011г. на IV-то гр.о. на ВКС, а именно - че фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл.2, т.2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на обвиняем. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние.

Ето защо и следва да се приеме, че ищецът е търпял вреди, вследствие на 4 процесното досъдебно производство за периода от датата на образуването му 07.05.2024г. до датата на неговото прекратяване - 03.12.2024г.

Налице е и причинна връзка между образуваното и впоследствие прекратено производство и настъпилите у ищеца неимуществени вреди.

Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическия състав на отговорността на държавата за вреди. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. В конкретния случай, вредите подлежат на възстановяване, само ако са в причинна връзка с прекратеното досъдебно производство. Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за което по отношение на държавата е въведена обективна и безвиновна отговорност. От всички доказателства по делото - писмени доказателства и свидетелски показания, се доказа безспорно съществуването на такава причинна връзка. От показанията на свидетеля Н.М. А. се установи, че именно от момента на образуване на ДП у ищеца са настъпили личностните изменения, които са траели за периода до неговото прекратяване.

Съдът обосновано и мотивирано е определил и справедливия размер на обезщетението за неимуществените вреди, като е преценил конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Установи се, че през този период ищецът е живял в напрежение, което се е отразило на психическото му състояние. Тези изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява потенциалната възможност да претърпи наказателноправна принуда, във връзка с неоснователно образуваното наказателно производство. Не е необходимо неговите преживявания да се демонстрират в обществото.